Орех, Обикновен орех

Орех, Обикновен орех (Juglans regia) представлява голямо, разклонено дърво, което принадлежи към семейство Орехови (Juglandaceae). Освен употребата на растението в медицината, то е почитано от векове и като символ на дълголетието.

Устройство на орех

Кореновата система на ореховото дърво е много силна и голяма. Спрямо ширината на короната му, тя се разпростира на още по-голяма от нея площ. Освен на ширина, корените се развиват и на дълбочина. Тази здрава структура на кореновата система, позволява на вида да се развива добре и при не така благоприятни почвени условия, като засушаване например.

Орехът достига на височина до 20-40 метра. Диаметърът на короната му е около 20 метра. Тя е с неправилна форма, гъста. Стъблото му е право, а кората му има тъмносив цвят. Има текоперести едри листа, с дълги дръжки. Състоят се от 5 до 13 понякога по-малки листенца, с гладка повърхност и гладък листен ръб. Листните вени са добре изразени, като произлизащите от централната такава се разполагат срещуположно. Листната маса притежава характерна миризма.

Цветовете са еднополови, а растението еднодомно. Разделят се на женски и мъжки. Женските са със зеленикав, четириделен околоцветник и две червеникави близалца. Разположени са в групи по върховете на новите леторасти. Мъжките са събрани в съцветия, които са увиснали и ресовидни. Те са със зеленикав четириделен околоцветник и много жълти тичинки.

Плодът е с месеста зелена обвивка, а вътрешната е дървениста, напълно разделена на 3-4 гнезда. В нея се разполага ореховата ядка, която има неправилна форма.

Изображение: Karduelis, Public domain, via Wikimedia Commons; Böhringer Friedrich, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Разпространение на орех

В световен мащаб орехът е разпространен на Балканския полуостров и югоизточните и централни части от територията на Азия. Като културно растение се среща в цялата ни страна, а като диворастящо вирее на влажни и по-топли места. Развива се на надморска височина до 1700 метра.

Използваема част на орех

Използва се цялото орехово дърво.

Химичен състав на орех

• юглон - придава характерна миризма на ореховите листа;
• горчиви вещества;
• провитамин А;
• етерично масло;
• минерални соли - магнезий, желязо, фосфор;
• флавоноиди;
• танини;
• дъбилни вещества;
• витамин С;
• белтъчини;
• мазнини;
• микроелементи;
• витамини от група B.

Зелената плодна обвивка на ореха съдържа следните вещества: плодови киселини, инозид, алфа и бета-хидроюглон, дъбилни вещества, витамин C и др.

Изображение: Thesupermat, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Achim Raschka, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на орех

Свойства на ореха

• по-слабо изразено дезинфекциращо действие;
• противовъзпалително - листа на орех;
• противоглистно - кора на орех;
• апетитовъзбуждащо;
• тонизиращо нервната система;
• подпомага растежа на костната и съединителната тъкан.

Намира приложение при

• нередовна менструация;
• екземи, кожни инфекции;
• косопад;
• бяло течение;
• диарии;
• възпаление на лимфните възли;
• възпалени венци;
• атеросклероза;
• гуша;
• подагра;
• остеопороза;
• лимфаденит и други.

В народната ни медицина орехът се прилага още при кожна туберкулоза, болки в червата и стомаха, лимфаденит, скрофулоза, хемороиди, кръвохрачене. Отварата от орехови листа може да се използва външно за промивки при рани, кожни заболявания, бяло течение, възпаление на очите, при хемороиди и шарка. Тя е подходяща и за втриване в скалпа и разнасяне по цялата дължина на косата с помощта на гребен, като целта е да предпази от косопад. Приготвена в големи количества тя се смесва с водата във ваната и се използва за правене на бани подходящи за съответното заболяване.

Изображение: freepik.com

Начин на употреба

• отвара за вътрешно приложение - в половин литър вода се варят 2 супени лъжици нарязани изсушени листа в продължение на 5 минути. Получената течност се прецежда и се пие три пъти на ден по 100 мл., преди хранене.
• отвара за външно приложение - 5 супени лъжици сухи листа се варят в 2 литра вода в продължение на 15 минути.
• тинктура от орех - прилага се при възпаления в устната кухина.
• настойка от корен на орех - през ранна пролет се взема корен от орех и се слага в дамаджана с вино, която се запечатва плътно с восък. После се заравя в земята в корените на ореха. Изважда се през късна есен и се приема в доза по една кафена чаша, 3 пъти на ден след хранене.
• запарка от орехови листа - супена лъжица стрити листа се заливат с 300 милилитра вряла вода. Оставят се да престоят 1 час. Полученият извлек се пие в доза по една винена чаша, 3 пъти на ден преди хранене.

Орехът в кулинарията

Ореховата ядка намира широко приложение в кулинарията. На всички са известни нейни вложения в десерти, основни ястия, сладка, напитки, салати, тестени изделия. Може да я консумирате по предпочитание сурова или печена със сол.

Други употреби на ореховото дърво

Дървесината на ореха е една от подходящите и податливи на обработка, без значими промени впоследствие, за направата на мебели, сувенири, приклади на пушки, дървени постройки и други продукти на дървообработването. Тя е фина, изглажда се, полира се и се лакира лесно. В основата на ствола тя прави красиви рисунки, наречени орехови янове. За да бъдат запазени те, ореховото дърво не се реже, а се изкоренява. Дървесината е изключително подходяща и за интериорна и за екстериорна декорация. След обработка не се поддава на насекомни вредители.

Листата, зелената обвивка на ореховия плод, кората на дървото и неговите корени успешно се използват за оцветяване на текстилни тъкани, прежди, дървени предмети и други подходящи суровини или готови изделия. Само зелените плодни обвивки могат да се използват за оцветяване на косата, подобно на къна.

По листата на ореха се образува токсично вещество, което се нарича юглон. Измито от дъждовете, то съответно попада в почвата и не позволява развитието на други растителни видове под дървото.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons