Водно пипериче, Маясълче, Водна гъшеница, Див пипер, Пипериче, Лютивче, Папрек, Пиперика

Водно пипериче, Маясълче, Водна гъшеница, Див пипер, Пипериче, Лютивче, Папрек, Пиперика (Polygonum hydropiper) представлява едногодишно, тревисто растение. Принадлежи към семейство Лападови (Polygonaceae)

Устройство на водно пипериче

Изображение: I, KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растежът на пиперичето е изправен, като достига до 1 метър височина. По стъблата се образуват възли, от които растението може да се вкоренява. Те са без власинки, тънки, отначало оцветени в зелено, като само под възлите се установяват червено-виолетови пръстенчета. След като узреят целите се багрят в червено.

Листата са разположени последователно на листните клончета. Имат продълговато-ланцетна или яйцевидно-ланцетна форма. Покрити са с власинки само по листния ръб. Притежават жлезисти прозрачни точици, а отгоре понякога имат черно петънце.

Цвeтовете са малки, оцветени в зелено-розово, събрани в класовидни съцветия. 4-5-делният околоплодник е покрит с точковидни жлези, които са оцветени в жълто-кафяво или златисто-жълто. Плодът представлява тъмнокафяво орехче. Цялото растение в прясно състояние има парлив вкус, който изчезва при сушене.

Разпространение на водно пипериче

Вирее край блата, езера, реки и влажните мочурливи места. Открива се и като плевел в зеленчуковите и овощни градини. По света се установява в Австралия, Нова Зеландия, Азия, Европа и Северна Америка.

Използваема част на водно пипериче

Използва се надземната част - стъблата с цветовете и плода. Берат се по време на цъфтежа на растението през месеците юли и август. Трябва да се внимава да не се обърка с други видове, приличащи на него. Пиперичето се различава по парливия си вкус и жлезисти точки по околоцветника.

Химичен състав на водно пипериче

В билката са установени следните вещества

• витамини С, К, Е;
• танини;
• етерично масло, което се състои от монотерпеноиди и сесквитерпеноиди: алфа-пинен, бета-пинен, 1,4-цинеол, фенхон, алфа-хумулен, бета-кариофилен, транс-бета-бергамотен;
• карбоксилни киселини - канелена, валерианова, капронова и следи от техните естери;
• флавоноиди, притежаващи силни антиоксидантни свойства.

В маясълчето се откриват още: фруктоза, глюкоза, фитостерин, органични киселини, гликозида полигопиперин, дъбилни вещества, кемпферол, кверцитрин, хиперозид, кверцетин, два бициклични сесквитерпеноида, рутин, полигодиал, вабурганал, рамназин и др. В корените се съдържат антрагликозиди.

От издънки на водното пипериче е изолиран тирозиназен инхибитор - таксифолин. Тирозиназата представлява съдържащ мед ензим, който катализира окислението на фенолите. Тя катализира синтеза на меланин и други пигменти от тирозиновия прекурсор.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на водното пипериче

Свойства на водното пипериче

• противовъзпалително;
• кръвоспиращо;
• капиляроукрепващо;
• запичащо;
• болкоуспокояващо;
• спазмолитично;
• откашлящо;
• диуретично;
• потогонно;
• стимулиращо;
• стимулиращо менструацията;
• антиоксидантно.

Състояния и заболявания, при които се използва пиперичето

• проблеми с уринирането;
• разстройство;
• хемороиди;
• маточни кръвоизливи;
• при пародонтоза;
• използва се и при ангина;
• при бяло течение - за промивки;
• чревни кръвоизливи;
• стомашни кръвоизливи;
• с цел регулиране на нередовна менструация.

Изображение: ?? HQ, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Други състояния, в чието лечение може да се включи водното пипериче са дизентерия, подагра, възпаление на устата, настинки, кашлица.

В народната медицина билката се прилага с цел намаляне на теглото, при ниско кръвно налягане. Външно се използва под формата на лапи при лечението на рани, гангренозни участъци и хемороиди, хронични язви, за промивки при левкорея. При възпалено гърло с отвара от пиперичето може да се прави гаргара. Топла инфузия от него действа потогонно, като успешно се използва при настинка и белодробен застой. Под формата на компреси може да се прилага при ревматизъм, крампи, неврологични болки. За вътрешен прие при чревни оплаквания, може да се смесва с пшенични трици.

В Америка гореща отвара от билката е била използвана за лечение на холера. Капки сок от билката са били прилагани локално при болки в ушите, а коренът се е дъвчел при зъбобол. Пресен сок от растението много добре е повлиявал започваща жълтеница и задържане на течности (воднянка), в доза от 1 до 3 супени лъжици.

Пиперичето в кулинарията

В Япония листата на това растение се използват като зеленчуци. То произвежда масла, които предизвикват дразнене на кожата. Те в съчетание с многото киселини в него го правят негодно за консумация от животните. За храна го използват само някои насекоми. Млади растения  се използва като сашими гарнитура и са известни като beni- tade. Семената на лютивчето  могат да се добавят към уасаби.

Семената на водното пипериче са били използвани като заместител на черния пипер в Германия в годините след Втората световна война, но не са налични на пазара в днешно време.

Начин на употреба

• отвара - 500 мл. вода се вари с 2 супени лъжици стръкове. Прецежда се и се пие по 100 мл. два пъти дневно, преди хранене
• употреба на спиртен екстракт при хемороиди - 30 капки от екстракта се добавят към вода, с която се правят промивки 3-4 пъти на ден.
• запарка - към 400 мл вода се добавя 1 супена лъжица билка. Оставя се да кисне около 2 часа. Прецежда се и се пие в доза по една винена чаша, 3 пъти на ден, преди хранене.

Внимание!

Не използвайте водно пипериче при възпаления на бъбреците и пикочния мехур.

Заглавно изображение: Show_ryu, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; No machine-readable author provided. Aroche assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons