Еритропоетични органи

Еритропоетичните органи представляват част от хемопоетичната система и имат мезенхимен произход. В ембриона, до третия месец кръвотворенето (еритропоезата) се осъществява от жълтъчното мехурче, без да достига стадия на зрелите еритроцити. През третия месец на вътреутробното развитие, еритропоетича функция се поема от мигриралите, главно в черния дроб стволови клетки, докато към 4-5 месец - от костния мозък, който към края на бременността остава единствен орган на еритропоезата.

Еритропоезата се осъществява от еритропоетичните органи. След раждането червеният костен мозък в дългите кости постепенно загубва хемопоетичната си функция и при възрастните тя остава ограничена само в червения костен мозък на плоските кости, каквито са тазовите кости, гръдната кост, ребрата и прешлените.

При диагностична неодходимост, се провежда морфологично изследване, като чрез така наречената костномозъчна пункция, се взема материал, именно от тези кости.