Физични свойства на кръвта

Кръвта е специфична тъканна течност, която циркулира в кръвоносните съдове, кухините на сърцето и органите. Основните и физични свойства са:

• цвят;
• вискозитет;
• относителна маса;
• скорост на утаяване на еритроцитите;
• големина и брой на еритроцитите.

Цвят на кръвта

Артериалната кръв, намираща се в системното кръвообращение, е яркочервена, докато венозната е тъмночервена. Цветът на кръвта зависи от насищането на хемоглобина с кислород, тоест от количеството на образувания оксихемоглобин. Определени болестни процеси, могат да доведат до патологично оцветяване на кръвта. Така например, тя придобива вишневочервен цвят при отравяне с въглероден оксид и кафяво-червен при метхемоглобинемия.

Вискозитет на кръвта

Вискозитетът се определя главно от хематокрита. Вискозитетът на кръвта, в относителни единици е 3-4 пъти по-висок от този на водата. Хематокритната стойност у жените е по-ниска, като това обуславя малко по-ниския вискозитет при тях. Вискозитетът на плазмата е 1,5-2 и зависи от плазмените белтъци. За хемодинамиката, вискозитетът е от съществено значение, тъй като при повишаване на неговата стойност, нараства съпротивлението, което кръвта изпитва при движението си в съдовата система.

Относителна маса на кръвта

Относителната маса на кръвта зависи главно от плазмените белтъци. Нейната стойност е около 1025. Относителната маса на еритроцитите е около 1095, а тази на кръвта варира между 1055-1060.

Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

Течната кръв представлява суспензионна смес, в която относително по-тежките еритроцити имат тенденция да се утаяват под влияние на гравитацията. В човешкият организъм това не се наблюдава, тъй като по време на циркулацията в кръвоносните съдове кръвта се размесва и се намира в непрекъснато движение. Тези фактори, поддържат един относителен суспензионен стабилитет на кръвта, който може да се отчете, ако към проба кръв се прибави противосъсирващо вещество, се постави неподвижно във вертикална стъклена тръбичка. Плазмените белтъци са главният фактор, който повлиява скоростта, с която еритроцитите се утаяват на дъното на тръбичката.

Високомолекулните белтъци и особено фибриногенът, повишават агрегацията на еритроцитите и така наречените монетни стълбове, при което съгласно закона на Stokes, утаяването им се ускорява значително. Нискомолекулните албумини в плазмата имат обратното действие - да забавят утаяването на еритроцитите. Всяка промяна в нормалното съотношение между албумините и глобулините в плазмата е в полза на глобулините, както и повишаването на плазмения фибриноген довеждат до ускоряване на СУЕ.

Благодарение на едноименния отрицателен заряд, който имат еритроцитите, те се отблъскват един от друг и се забавя образуването на монетните стълбове, а с това и утаяването на еритроцитите. Чрез повлияване заряда на еритроцитите, плазмените белтъци повлияват посочения по-горе ефект.

Големина и брой на еритроцитите

Скоростта на утаяване на еритроцитите може да се повлияе от тяхната големина и брой. По този начин, микроцитите (младите еритроцити) се утаяват по-бързо в сравнение с макроцитите (по-големите еритроцити).

Ускоряване на утаяването може да се предизвика и от намаления брой на еритроцитите. Обратният ефект се наблюдава при повишен брой на червените кръвни клетки в кръвта. В клиничната практика, стандартизираните методи (реакции), които широко се прилагат за определяне на СУЕ, са по Westergreen и Панчеков.

Различни за двата пола, са нормалните стойности за СУЕ, определени по метода на Westergreen:

• жени - за 1-я час, от 5-9 mm и за 2-я час, между 10 и 18 mm
• мъже - за 1-я час, от 3-8 mm и за 2-я час, между 9 и 15 mm.

В педиатричната практика се прилага предимно методът на Панчеков. За него, нормалните стойности за 1-я час са до 15 mm при жените и до 12 mm при мъжете.

Някои физиологични състояния ускоряват СУЕ. Такова състояние е бременността след 3-я месец, когато нивото на плазмения фибриноген започва да се повишава. Други физиологични състояния, при които се ускорява СУЕ са по-голямата възраст, дните преди менструация, както и периодът след нахранване.

Имунни, възпалителни и неопластични патологични процеси, значително ускоряват СУЕ, посредством увеличение на гама-глобулините и други високомолекулни белтъчни фракции в плазмата.