Промени в организма на майката по време на бременността

> Въведение

> Промени в матката

> Промени в маточните тръби

> Промени във влагалището

> Развитие на млечната жлеза

> Промени в опорно-двигателния апарат

> Промени на кожата

> Промени в сърдечно-съдовата система

> Промени в дихателната система

> Промени в отделителната система

> Промени в ендокринната система

> Метаболизъм по време на бременност

> Промени в телесната маса по време на бременност

Бременността е състояние, при което една жена носи оплодена яйцеклетка. Най-ранният признак е липсата на менструация. Бременността трае около 266 дни (38 седмици) от момента на оплождането или 280 дни от края на последния менструален цикъл (40 седмици). Това състояние причинява множество приспособителни промени във физиологията на майчиния организъм. Най-очевидната от тях е порастването на половите органи или в частност увеличаването на размерите на матката. Освен това се наблюдават модификации и във функциите на сърдечно-съдовата система, на храносмилателната система, на дихателната система, на пикочно-половата система. По време на бременност организмът задоволява не само своите собствени нужди, но и изискванията на плода. Това е свързано не само с доставка на хранителни субстанции, но и с отделяне на продуктите от обмяната.

Промени в матката

Формата и размерите на матката зависят от възрастта на жената. Обикновено матката е с крушовидна форма, с височина 7-8 сантиметра, ширина около 5 см, дебелина 3,5 см и маса 50-70 грама. При вече раждали жени размерите на матката са по-големи. В началото на бременността формата на матката е сферична. След 22 гестационна седмица формата започва да се променя в цилиндрична. Дебелината на маточната стена също се променя. При полово зряла жена тя е около 8 милиметра, като по време на бременност нараства до 30-35 милиметра. Масата на матката нараства стръмно през първите 20 седмици на бременността. Към края на бременността тя достига 800 до 1000 грама. Обемът на матката при нераждали жени е около 2 милилитра, а в края на бременността нараства до 4000-5000 милилитра.

Изображение: pregnancy.yougotthenod.com

В човешкото тяло няма друг орган с толкова ясно изразено единство между анатомията и функцията му. По време на бременността кръвоносните съдове на матката са подложени на хипертрофия и хиперплазия. Нараства притокът на кръв. Всички съдове, които осъществяват кръвоснабдяването на матката са свързани с обширни анастомози помежду си. Венозните съдове са разширени и вървят успоредно с артериите. Във вените около матката се създават условия за развитие на тромбофлебити.

Кръвоснабдяването на матката е от ключово значение за нормалното протичане на бременността. През нея преминава около 60 пъти повече кръв отколкото в небременни. През последния месец маточният кръвоток е приблизително 15 милилитра кръв на 100 грама маточна тъкан за минута. След раждането той спада на 9 милилитра за минута за 100 грама маточна тъкан. Кислородната консумация към края на бременността е 1,9 милилитра на 100 грама маточна тъкан. В този период маточната тъкан консумира повече кислород от мозъчната. Тази голяма кислородна консумация се обяснява с нарастващите нужди на развиващия се плод, така и с нуждите на плацентарната тъкан. Лимфната система на матката също е силно развита по време на бременност.

Промени в маточните тръби

Положението на маточните тръби в тялото се променя. По време на бременност те лежат почти перпендикулярно от двете страни на матката в близост до маточния кант. По протежението им се наблюдава подобрено кръвоснабдяване, но без хипертрофия и хиперплазия. Яйчниците са уголемени двустранно, но с по-големи размери е този яйчник, в който се намира жълтото тяло на бременността. Жълтото тяло се развива най-добре през първите 6 седмици, между 8 и 16 седмица развитието му се забавя и към края на бременността спира да функционира. След раждането в него се наблюдават атрофични и дегенеративни промени, които водят до превръщането му в corpus albicans – цикатрикс от съединителна тъкан, на мястото на което е било жълтото тяло.

Изображение: freepik.com

Промени във влагалището

Във влагалището също се наблюдават промени характерни за бременността. Неговите стени стават по-меки и по-разтегливи към края на бременността. Кръвоснабдяването им се подобрява. Наблюдава се и хипертрофия на стените. Съдържимото във влагалището е по-обилно поради повишената секреция от ендоцервикалните жлези и трансудата от влагалищната стена.

Към края на бременността в областта на вулвата могат да се наблюдават характерни промени, към които спадат увеличена сочност на тъканите, увеличена разтегливост, разширени повърхностни вени (варици), усилена пигментация и повишена секреция от жлезите разположени във влагалищното предверие.

Развитие на млечната жлеза

Още в началото на бременността млечните жлези са напрегнати и слабо болезнени. След втория месец те започват да нарастват. Увеличава се и подкожната мастна тъкан. Мамилите хипертрофират. След първите 3 месеца при изстискване на зърната (мамилите) може да се отдели оскъдно количество секрет – колострум (коластра). Коластрата е начален продукт от дейността на млечните жлези. Към края на бременността този секрет започва да се отделя и внезапно.

Изображение: gebelikhaftalari.com

Промени в опорно-двигателния апарат

По време на бременност се наблюдава повишено кръвоснабдяване на костния мозък. Променя се стойката на бременната, вследствие от увеличената телесна маса и увеличаващите се размери на матката. Тялото е по-изправено, а гръдния кош е изтеглен назад. Това е така наречената „горда походка на бременните“. Честа находка е изразената декалцификация, което предразполага към фрактури. Тези понижени нива на калций могат да се предотвратят чрез пълноценно хранене.  

Съчлененията между тазовите кости стават по-меки и набъбват. Това позволява известна подвижност на костите една спрямо друга. Тези промени са най-силно изразени в симфизата и сакроилиачната става.

Промени на кожата

Растящият корем на бременната причинява разпъване на кожата на предната и на страничната коремна стена. В някои случаи възможностите на еластичните влакна на дермата могат да бъдат надхвърлени, поради което да се преразтегнат. На местата на преразтягане се появяват ивици със сивочервен цвят, през които прозират кожните кръвоносни съдове. Това са така наречените стрии на бременността (striae gravidarum). След раждането цвета на стриите се променя на седефенобял.

Характерна за бременността е пигментацията на кожата. По лицето на бременната се отлага пигмент под формата на тъмни леко жълтеникави петна с неправилна форма. Изразено е и оцветяването на linea alba, която се означава като linea fusca (кафява), а при по-подчертано тъмно оцветяване и като linea nigra (черна).

Изображение: freepik.com

Промени в сърдечно-съдовата система

Минутният обем на сърцето започва да се увеличава през 6-та седмица и достига своя връх (с 30% повече) между 16 и 28 седмица. След 30-та седмица започва да намалява до раждането. Увеличаването се дължи повишената нужда от хранителни вещества и кислород. Повишава се кръвотокът към матката, млечните жлези, кожата, сърцето и бъбреците. Повишените нужди на кожата и бъбреците се дължат на високото съдържание на въглероден диоксид. Увеличаването на минутния обем се придружава и от ускоряване на сърдечната честота до 90 удара в минута. Обемът кръв се увеличава пропорционално на минутния обем, а повишаването на количеството на плазмата е още по-високо. Независимо от голямото увеличение на плазмения обем и увеличението на минутния обем на сърцето, средното артериално налягане в повечето случаи не се покачва, поради силното намаление на периферното съпротивление, което се дължи на съдоразширяващото действие на прогестерона и естрогените.

Понякога по време на бременност се наблюдават усложнения свързани със сърдечно-съдовата система, при около 5% от жените. Прееклампсията е състояние характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтъци в урината.

Изображение: freepik.com

Промени в дихателната система

Функцията на белите дробове по време на бременност отчасти също се променя. Това се дължи на прогестерона и на увеличените размери на матката, които пречат на разширяването на белите дробове. Високите нива на прогестерон повишават белодробната вентилация, защото хормонът действа върху чувствителността на дихателния център към въглеродния диоксид. По време на бременност нуждата от кислород на майката се увеличава с около 20% над нормалното. Понякога се наблюдава хиперемия (увеличен приток на кръв към белите дробове), назофарингеална обструкция, промяна в гласа, лека диспнея.

Промени в отделителната система

В ранните стадии на бременността, разположението на матката върху пикочния мехур не предизвиква смущения, но при напредване на бременността увеличените размери на матката водят до изтегляне на пикочния мехур. Пикочният мехур става по-плосък и се премества леко надясно. Тази промяна в локализацията му води до удължаване на уретрата. При първескини в последните седмици главата на плода навлиза в малкия таз. Това създава известни смущения в микцията (по-често уриниране, парене, инконтиненция – невъзможност за задържане на урината). Пикочопроводите (уретерите) се удължават, изместват се леко встрани. Наблюдава се още забавено придвижване на урината от бъбречните легенчета към пикочния мехур. Този застой на урина предразполага към инфекции и към образуване на конкременти. Той е една от най-важните причини за наличието на асимптоматична бактериурия (бактерии в урината) при бременни. Характерно за бременните е, че бъбреците са по-пропускливи за албумини. При 70%-75% от тях се наблюдава симптоматична албуминурия – 1 грам албумин на 1000 милилитра урина.

Изображение: freepik.com

Промени в ендокринната система

Бременността променя функцията на повечето ендокринни жлези. Това се дължи на факта, че плацентата произвежда хормони и че нараства протеиновото свързване на хормоните, секретирани от другите ендокринни жлези.

Плацентата произвежда следните вещества:

• човешки хорионгонадотропин;
• хормон, който стимулира щитовидната жлеза;
• хормон, предизвикващ освобождаване на кортикотропин;
• меланоцит-стимулиращ хормон.

Наблюдават се промени в нивата на естрогените и прогестините дължащи се на човешкия хорионгонадотропин. Повишаването на нивата им спомага за поддържането на бременността. Освен това плацентата произвежда и меланоцит-стимулиращ хормон, който увеличава пигментацията на кожата в края на бременността.

Хипофизата увеличава своите размери с около 130% по време на бременност. Това се дължи на повишеното отделяне на пролактин, който осигурява лактацията.

Метаболизъм по време на бременност

Като следствие от повишената секреция на хормони, включително тироксин, адренокортикални и полови хормони, скоростта на разграждане на веществата (мeтаболитната скорост) се увеличава с 15%. Това се обуславя и от натоварването, което носи майката. То води до по-голяма мускулна активност и по-голям разход на енергия. Наблюдават се промени във водната и в мастната обмяна. За бременните е характерна склонността за задръжка на течности. Тя е за сметка на увеличения обем на циркулиращата кръв и за сметка на течността в междуклетъчните пространства.

В организма на бременната основните депа от въглехидрати са локализирани в черния дроб. Освен там гликоген се натрупва и в плацентата и в черния дроб на плода. Честа находка при бременните е физиологичната глюкозурия (наличие на глюкоза в урината). Тя не се придружава от хипергликемия. Това състояние се дължи на понижения праг на пропускливост за глюкоза в бъбреците. Мастната обмяна по време на бременност е затруднена.

Промени в телесната маса по време на бременност

Бременността задължително се съпровожда от промени в телесната маса. Голям дял в това имат растящия плод, плацентата, околоплодната течност, задръжката на течност в тъканите. Увеличаването на телесната маса е от порядъка на 10-12 килограма.

Изображение: freepik.com

По време на бременност настъпват много промени в майчиния организъм. Пълноценното хранене и спокойният начин на живот са от ключово значение за нормалното протичане на бременността.