Женски пикочен канал (urethra feminina)

Женският пикочен канал (уретра) изхожда от пикочния мехур посредством вътрешен отвор - ostium urethrae internum и се отваря във влагалищното предверие с външен отвор на уретрата - ostium urethrae externum. Той има дължина 3-4 см и диаметър на просвета при изопване около 1 см. Женската уретра се разполага успоредно на влагалището, като сраства с предната му страна. Предната му стена се намира в близост с долната страна на симфизата - отделена е от него чрез мехурно венозно сплетение - plexus venosus vesicalis. Началото на пикочният канал е обхванато от мускула на мехурния сфинктер - m. sphincter vesicae. Най-долната част на канала е заобиколена от венозно сплетение.

Стената на женския пикочен канал се изгражда от лигавица, подлигавица и мускулатура. Лигавичният слой - tunica mucosa, образува надлъжни гънки. Една от тях, намираща се върху задната стена в началния участък на канала, е най-висока и се нарича - crista urethralis. В близост с вътрешното отвърстие на канала лигавицата е постлана с преходен епител, който постепенно преминава в многослоен плосък. Както у мъжа, така и у жената, лигавицата съдържа слузни жлези - glandulae urethrales, и образува уретрални лакуни.

Мускулатурата на стената - tunica muscularis е представена от два слоя:

• вътрешен, надлъжен;
• външен, циркулярен.

Между лигавицата и мускулатурата на женския пикочен канал се разполага подлигавичен слой, в който се намира добре развито съдово сплетение, което на срез наподобява кавернозна тъкан. От двете страни на външното уретрално отвърстие се намират уретрални жлези, които притежават общ отвеждащ канал - ductus paraurethralis.

Кръвоснабдяването на женската уретра и външни се осъществява основно от клонове на външната срамна артерия - a. pudenda interna: rami labiales posteriores, a. clitoridis, a. bulbi vestibuli. Венозният отток се извършва основно от венозното сплетение на предверните луковици, от които излизат вени към вътрешната срамна вена - v. pudenda interna, и долната вена на правото черво - v. rectalis inferior.

Лимфните съдове от външните полови органи достигат повърхностните ингвинални лимфни възли.

Инервацията е вегетативна и сетивна. Вегетативните влакна идват от влагалищното сплетение - plexus vaginalis, и от мехурното сплетение - plexus vesicalis. Тези сплетения са предимно симпатикови, но в инервацията на клитора вземат участие и парасимпатикови влакна (nn. splanchnici pelvici). Сетивните нервни влакна принадлежат на клонове на n. pudendus и се свързват с рецептори в клитора и срамните устни.