Влагалище (vagina)

Влагалището е полов орган, част от женската полова система, чрез който се осъществява връзката на матката с външните полови органи. По него се отвежда менструалното течение извън тялото, осигурява депонирането на семенната течност в непосредствена близост с маточното отвърстие по време на полов акт и представлява част от мекия родилен канал при раждане. Дължината на влагалището показва индивидуална вариабилност, като при полово зряла жена то е средно 7,5-10 см. Стените му са доста еластични и разтегливи, което позволява значителна промяна в просвета, както на дължина така и на ширина.

В покой просветът на влагалището има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени: предна и задна, съответно paries anterior и paries posterior. Двете стени се допират плътно една до друга, като в страни се оформят два улея. Поради това на напречен срез цепката на влагалището има форма на буквата "Н". Плътният допир на стените една до друга има голямо хигиенно значение - то предпазва влагалището от външно замърсяване.

Горната част на влагалището обхваща вагиналната част на маточната шийка - portio vaginalis colli uteri. Между влагалищните стени и шийката на матката се заграждат пространство - fornix vaginae (свод на влагалището), на който се различават четири части: предна, задна и две странични. Задната част лежи по-високо и е значително по-дълбока, тъй като задната стена на влагалището се залавя за маточната шийка значително по-високо. Семенната течност на мъжа по време на полово сношение се изхвърля в задната част на влагалищния свод. Външният отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода и се потапя в депонираната тук семенната течност, като по този начин се създават оптимални условия за проникване на сперматозоидите в маточната кухина. Коремницата (перитонеум) покрива най-горната страна от задната влагалищна стена, участваща в изграждането на задната част на свода. Поради това през стената на този свод може да се извърши пункция, при необходимост.

Долният край на влагалището постепенно се стеснява и се отваря навън чрез отвърстие - ostium vaginae. У девственици това отвърстие е отчасти закрито от лигавична гънка, която се нарича девствена ципа - химен. За основата на тази гънка служи слой съединителна и еластична тъкан. Формата на девствената ципа е различна, но най-често има полулунна форма. Срещат се и други форми ануларна, решетъчна и т.н. В редки случаи е възможно девствената ципа да затваря напълно влагалищния вход, което налага оперативното й премахване при появата на първата менструация. След първото раждане хименът се разкъсва окончателно и от него остават само малки висулки.

Влагалището лежи в сагиталната (срединна) равнина. Неговата ос е наклонена назад и сключва с хоризонталната равнина ъгъл от около 65 градуса, който е отворен назад. То се придържа в това положение благодарение на закрепването му към околни органи: отгоре - към маточната шийка, отдолу - от междиницата (перинеум), отпред - към пикочния мехур и отзад - към правото черво.

Стената на влагалището е изградена от три основни тъканни слоя:

• лигавица - tunica mucosa;
• мускулатура - tunica muscularis;
• външен съединително тъканен слой - tunica spongiosa.

1. Лигавицата е с неравен релеф, тъй като по повърхността й изпъкват множество напречни гънки - rugae vaginales. Те са по-добре изразени при млади жени, като са по-гъсто разположени и високи в долния край на влагалището. В срединната равнина се наблюдава по-силно изпъкване, поради което по предната и задната стена се оформят т.нар. надлъжни колонки - columnae rugarum (anterior et posterior). Долният край на предната колонка завършва в близост с външния отвор на пикочния канал и образува силно изпъкване - carina uretralis vaginae.

Лигавицата е постлана от многослоен плосък невроговяващ епител, богат на гликоген. Повърхностните клетки са ацидофилни (багрят се от кисели бои), а тези от по-дълбоките слоеве на епитела са базофилни (оцветяват се от алкални бои). Узряването на клетките на вагиналния епител се регулира от естрогените. В периода на овулация, когато нивата на естрогените са най-високи, преобладават ацидофилните повърхностни епителни клетки. Тези особености дават възможност да се определи нивото на половите хормони чрез вагинални намазки.

Влажността на влагалището се осигурява благодарение на трансудат (преминаване на течност) на кръвоносните съдове, който се смесва със слуз от жлезисти клетки - exocrinocyti mucosi. Реакцията на овлажняващата влагалището течност е кисела - pH 4,5. Тази среда се подкиселява от млечно-киселия бактерий на Дьодерлайн, който метобилизира гликогена в млечна киселина, като по този начин се създават неблагоприятни условия за развитието на патогенни (болестотворни) микроорганизми. Под лигавицата на влагалището има хлабава съединителна тъкан, богата на еластични влакна. Тя съдържа дифузни лимфоидни елементи, които на места се групират в образувания.

2. Мускулатурата се състои от два слоя:

• външен надлъжен слой - stratum longitudinale, който показва силно развитие;
• вътрешен циркулярен слой - stratum circulares, с по-слабо развитие.

Снопчетата от единия мускулен слой преминават в другия, вследствие на което се формира преходна зона от косо вървящи снопчета. Мускулатурата на влагалището е представена гладка мускулна тъкан, но в долната си част се присъединява напречнонабраздени снопчета, отцепени от пикочно-половата диафрагма. Влагалището в долната си част може волево да се свива - това се предизвиква от съкращението на мускулите на тазовата и пикочно-половата диафрагма.

3. Най-външият слой на стената на влагалището е представен от плътна съединителна тъкан, която съдържа груби еластични влакна, кръвоносни и лимфни съдове и нерви. С коремница е покрита единствено горната четвърт на задната стена.

Кръвоснабдяването на влагалището се осигурява предимно от клончета на маточната артерия - a. uterina, но до него достига и клончета от други артериални съдове: a. vesicalis inferior, a. rectalis media, a. pudenda interna. Венозната кръв се оттича в разположени от двете страни на влагалището венозни сплетения, които анастомозират (свързват) широко с венозни сплетение на съседни тазови органи и вените на вулвата. Венозната кръв от влагалищните сплетение се отвежда във v. iliaca interna.

Лимфните съдове в стена на влагалището са много добре развити, като изнасящите съдове се насочват в три различни направления:

• от горната част на влагалището - към лимфните възли около вътрешната хълбочна артерия;
• от долната част - към слабинните лимфни възли;
• от задната стена - към кръстцовите лимфни възли.

Влагалището се инервира от клончетата на plexus uterovaginalis, съдържащи симпатикови и парасимпатикови влакна. Сетивни влакна достигат до влагалището от сакралните гръбначно мозъчни нерви, влизащи в състава на nn. splanchnici pelvici. Сетивната инервация на доланта част на влагалището се осъществява от клончета на n. pudendus.