Полов акт при жената

Сексуалният акт при жената е съвкупност от психическо и физическо сексуално стимулиране. В женския организъм под влияние на естрогените сексът не е свързан само с физическо удоволствието, но и с емоция и страст.

Сексуалното желание при жените се достига благодарение на еротични мисли, тактилни и психически стимули. То се увеличава пропорционално на нивата на половите хормони (естрогени и прогестини). Желанието също така варира в зависимост от етапите на менструалния цикъл, като по време на овулация е най-силно.

Физиологичните механизми на половия акт при жената са сложни и преминават през няколко етапа.

Първият етап представлява фазата на възбуда. Възбудата се причинява от мисли, емоции и тактилни стимули. Проявява се със засилване на сексуалното влечение, задълбочено дишане, повишено кръвно налягане, увеличена сърдечна честота, набъбване на млечните жлези и външните полови органи, ерекция на мамилите, секреция от Бартолиновите жлези, овлажняване на влагалището и други. За осъществяването на сексуалният акт и възбудата имат значение рецепторите разположени във външните полови органи на жената. Сексуалните сензорни сигнали се предават по сакралните сегменти на гръбначния мозък, по n.pudendus и plexus sacralis.

Вторият етап от половия акт на жената е известен като плато. Платото е кулминацията на възбудата, която достига своя максимум. Наблюдава се ерекция на клитора и на мамилите, набъбване на лабиите, набъбване на долната трета и разширение на горните две трети на влагалището, трептения на матката, зачервяване на кожата в областта на гръдния кош и епигастриума. Клиторът представлява еректилната тъкан в женския организъм. Структурата му наподобява тази на мъжкия полов член. Кръвонапълването му се регулира от парасимпатиковите нерви, които достигат до него по plexus sacralis. В ранните фази на сексуалната стимулация, парасимпатиковите окончания отделят ацетилхолин и азотен оксид, в резултат на което артериите се разширяват. Благодарение на този механизъм клиторът се пълни с кръв. Под влиянието на парасимпатикуса се осъществява и отделянето на слуз, секретирана от вагиналния епител.

Третият етап представлява оргазъм. По време на оргазма се установяват генерализирани, ритмични мускулни контракции, които започват 2-4 секунди след началото на изпитване на оргазма и се повтарят през интервал от около 0,8 секунди. Установяват се контракции на мускулатурата на матката, перинеума, влагалището и аналния сфинктер. Броят на контракциите и техния интензитет е различен при различните жени. Удължената стимулация по време на първата фаза - възбуда предразполага към по-силно изразена трета фаза. Докато възбудната фаза се осъществява предимно под влиянието на парасимпатикуса на вегетативната нервна система, то оргазмът е свързан със симпатикуса. Освобождаването на окситоцин по време на оргазма стимулира маточните контракции. Контракциите на матката и влагалището и разширението на цервикалния канал улесняват придвижването на депонираните сперматозоиди до маточните тръби. Окситоцинът притежава още едно действие, той създава чувство за емоционална привързаност към партньора.

Четвъртата последна фаза на половия акт на жената е възстановяване. През този период се изпитва усещане за задоволство и спад на натрупаното сексуално напрежение. Физиологичните процеси се връщат към нивото преди възбудата. Нова фаза на възбуда може да започне по всяко време след оргазма без рефрактерна фаза, която се наблюдава при мъжете.