Полов акт при жената

Сексуалният акт при жената е съвкупност от психическо и физическо сексуално стимулиране. В женския организъм под влияние на естрогените сексът не е свързан само с физическо удоволствието, но и с емоция и страст. Сексуалното желание при жените се достига благодарение на еротични мисли, тактилни и психически стимули. То се увеличава пропорционално на нивата на половите хормони (естрогени и прогестини). Желанието също така варира в зависимост от етапите на менструалният цикъл, като по време на овулация е най-силно.

Сексът като емоционален и физически опит започва да се развива още от момента на раждането. Детето оформя своето разбиране за себе си чрез изучаване на тялото си включително и на гениталиите си. Около 3-4 годишна възраст децата започват да проявяват особен интерес към половите различия между момичетата и момчетата. Към 5-9 годишна възраст този интерес се засилва. Сексуалното поведение в тази възраст включва изучаване на гениталиите чрез разглеждането им и мастурбация. Към 9-12 годишна възраст децата започват да се интересуват от всички особености на анатомията и физиологията си, както и от социалните аспекти на сексуалните контакти. Сексуалното образование в този период е от изключително значение за формиране на разбирането на децата. Те трябва да бъдат учени, че развиващата се сексуалност е нормална и присъща за здравата личност. Отричането на физиологичните промени в техния организъм и потискането на сексуалното желание може да доведе до развитие на сексуални проблеми за цял живот и противоествени сексуални интереси.

Началото на половия живот при момичетата е на около 16-годишна възраст. Според последните проучвания 42% от момичетата между 13-19 годишна възраст водят полов живот. Физиологичните механизми на половия акт при жената са сложни и преминават през няколко етапа – възбуда, плато, оргазъм, резолюция.

Физиология на сексуалния отговор

Преди поредицата от промени описващи сексуалния контакт е налице желание за близост интимност и интерес към партньорите. Сексът и коитусът не са синоними, тъй като не е непременно една интимна среща да приключи с полов контакт и оргазъм. Много други сексуални действия могат да доведат до задоволяваща близост. Сексуалното желание представлява мотивация и склонност да бъдеш сексуален. Това е състояние на чувствата. То се предизвиква от вътрешни и външни фактори. Към вътрешните се причисляват сексуалните фантазии, а към външните интересът към партньорът. За да осъществи този стимул е необходимо на е налице адекватна невроендокринна функция. Чувството за желание е под влияние на допамин чуствителните рецептори в лимбичната система. Тестостеронът е отговорен за сексуалното желание и възбудата при мъжа както и при жената. Поведението, което се показва вследствие от тези фактори, включва сексуално поведение, еротичен интерес в другите, слабо изтръпване на гениталиите и ориентиране към сексуални активности. Сексуалното желание се повлиява и от сексуалната ориентация, състоянието на психиката и околната обстановка.

Изображение: A. Graziottin, D. Gambini; Anatomy and physiology of genital organs - women.

Сексуалният отговор преминава в четири стадия: възбуда, плато, оргазъм, резолюция.

Първият етап представлява фазата на възбуда. Възбудата се причинява от мисли, емоции и тактилни стимули. Физиологично тя се проявява с подготовка на влагалището за навлизане на пениса. Това е феноменът на изпотяване на влагалището, който се проявява около 30 секунди след начало на възбудата. Това се получава чрез трансудация  на течности по стените на влагалището.  За осъществяването на сексуалният акт и възбудата имат значение рецепторите разположени във външните полови органи на жената. Тактилните стимули и докосванията предизвикват приятно усещане и увеличаване на размерите на клитора. Сексуалните сензорни сигнали се предават по сакралните сегменти на гръбначния мозък, по n.pudendus и plexus sacralis. Възбудата предизвиква удължаване и разширяване на влагалището с едновременно издигане нагоре и назад на шийката на матката. Клиторът се увеличава почти два пъти. По време на възбудата се наблюдават и редица други физиологични промени - задълбочено дишане, увеличено кръвно налягане, увеличена сърдечна честота, набъбване на млечните жлези и външните полови органи, ерекция на зърната на млечните жлези, секреция от Бартолиновите жлези. Може да се наблюдава и така нареченото сексуално зачервяване. Това са петна, които започват от горната част на корема и се разпространяват по гърдите, гърба и лицето. Обривът е морбилиформен.

Вторият етап от половия акт на жената е известен като плато. Платото е кулминацията на възбудата, която достига своя максимум. Наблюдава се ерекция на клитора и зърната на гърдите, набъбване на лабиите, набъбване на долната трета и разширение на горните две трети на влагалището, което намалява вътрешният диаметър и пенисът се обхваща плътно, трептения на матката, зачервяване на кожата в областта на гръдния кош и епигастриума. Клиторът представлява еректилната тъкан в женския организъм. Структурата му наподобява тази на мъжкия полов член – пениса. Кръвонапълването му се регулира от парасимпатиковите нерви, които достигат до него по plexus sacralis. В ранните фази на сексуалната стимулация, парасимпатиковите окончания отделят ацетилхолин и азотен оксид, в резултат на което артериите се разширяват. Благодарение на този механизъм клиторът се пълни с кръв.

Изображение: He?mánková, Barbora, Sexual Dysfunction in Patients with Systemic Sclerosis; 10.5772/intechopen.86219

Третият етап представлява оргазъм. Той представлява неволево освобождаване от вазоконгестия и миотония. По време на оргазма се установяват генерализирани, ритмични мускулни контракции, които започват 2-4 секунди след началото на изпитване на оргазма и се повтарят през интервал от около 0,8 секунди. Установяват се контракции на мускулатурата на матката, перинеума, вагината и аналния сфинктер. Броят на контракциите и техния интензитет е различен при различните жени. Удължената стимулация по време на първата фаза - възбуда предразполага към по-силно изразена трета фаза. Докато възбудната фаза се осъществява предимно под влиянието на парасимпатикуса на вегетативната нервна система, то оргазмът е свързан със симпатикуса. Освобождаването на окситоцин по време на оргазма стимулира маточните контракции. Контракциите на матката и влагалището и разширението на цервикалния канал улесняват придвижването на депонираните сперматозоиди до маточните тръби. Окситоцинът притежава още едно действие, той създава чувство за емоционална привъзаност към партньора. За разлика от мъжете, които са нечуствителни след оргазъм, жените могат да се възбудят отново и да получат още оргазми, до 6 за един полов акт.  

Четвъртата последна фаза на половия акт на жената е възстановяване (резолюция). През този период се изпитва усещане за задоволство и спад на натрупаното сексуално напрежение. Физиологичните процеси се връщат към нивото преди възбудата. Нова фаза на възбуда може да започне по всяко време след оргазма без рефрактерна фаза, която се наблюдава при мъжете.

Фактори, засягащи сексуалния отговор

Сексуалният отговор при жената се променя по действието на фактори като възраст, прием на медикаменти, заболявания, мастурбация, оперативни интервенции и бременност.

Възрастта е основния фактор, който променя женската сексуалност. При младите двойки коитус се практикува веднъж на 24 часа. 1-2 години след началото на брака се осъществяват 2-3 полови акта на седмица. С напредване на времето и с увеличаване на професионалните отговорности честотата намалява до веднъж седмично дори по-малко. Жената достига върха на своята сексуална активност между 30-40 годишна възраст. Това най-вероятно се дължи на биологични промени, свързани с осъществяване на репродуктивните задачи и нарастване на женската увереност. С напредване на възрастта сексуалният отговор е забавен във всички фази на сексуалния цикъл. При жената се наблюдава по-малка и по-слаба възбуда, по-слабо овлажняване на гениталиите, по-слаб ефект от стимулацията на клитора и като резултат скъсяване на продължителността и интензитета на оргазма. По време на менопаузата се наблюдават подобни промени. Към тях се причислява и атрофията на влагалището. Важно е да се отбележи, че тя е много по-слабо застъпена при сексуално активни жени. В този смисъл сексът осъществява профилактична функция по отношение на вулварната и вагиналната атрофия, причинена от менопаузата.

Приемът на различни медикаменти също може да повлияе либидото. Антихипертензивните медикаменти (за лечение на високо кръвно налягане), Н2-блокерите намаляват либидото и при мъжете нарушават еректилната способност. Ендокринните и метаболитни заболявания (като диабет, хиперпролактинемия, хипотиреоидизъм) могат да засегнат сексуалния отговор. Продължителното лечение на стерилитет и постоянния стремеж към забременяване може да доведе до депресия на жената и загуба на спонтанност в сексуалните контакти.

Мастурбацията също повлиява сексуалното поведение. Повечето специалисти смятат, че мастурбацията в юношеската възраст е нормална, стига да не води до чувство за виновност или страх, водещо до вътрешен конфликт. Мнението на някои автори е, че хора, които мастурбират в юношеството и в зряла възраст обикновено се адаптират най-добре към сексуалния живот. При дълго отсъствие на партньора някои преминават към периодична мастурбация за поддържане на либидото.

Оперативните интервенции на женската полова система също могат до доведат до промени в сексуалната активност. След хистеректомия (премахване на матката) без скъсяване на влагалището се наблюдава увеличено либидо, намалени до липсващи болки по време на полов акт (диспареуния) и по-силно изживяване на оргазма. Операциите на злокачествени заболявания водят до значителна сексуална дисфункция, покади скъсяване и стесняване на влагалището, атрофия и липса на овлажняване в резултат на липса на полови хормони и лъчелечение. Някои пациенти се страхуват от рецидив на заболяването. Чувството за непълноценност в половата сфера се отразява на личността и на отношенията с околните.

Изображения: onhealth.com

Бременността е много важна физиологична и психоемоционална част от живота на жената, който непременно променя сексуалните и нагласи и отношения. При бременност, която протича нормално, без риск от застрашаващ аборт, преждевременно раждане, без кръвотечение, сексуалните контакти не бива да се прекъсват.

Сексуални смущения

Сексуалните смущения са състояния, при които се наблюдават проблеми в сексуалната изява или в сексуалната връзка. Трудностите могат да варират от чисто физическия отговор до цялостните отношения между партньорите. Психоанализата търси причините за сексуалните разстройства в ранното детство. Чрез използване на поведенчески модели се установява, че някои неприятни ситуации и емоции могат да имат отрицателно влияние върху сексуалния отговор. Неблагоприятните последици от сексуалния живот водят до задълбочаващи се сексуални смущения, които са трудни за корекция. Отношенията на родителите с децата, сексуалното образование и началният сексуален опит слагат отпечатък върху сексуалните изяви за цял живот. Една от основните причини за сексуалните смущения е сексуалното пренебрегване и неумението за изразяване на желанието и удоволствието в сексуалната връзка. Основните сексуални проблеми при жената са фригидитет, липса на оргазъм, нимфомания, вагинизъм и диспареуния.

Изображение: verywellhealth.com

Намалено сексуално желание

Намаленото сексуално желание представлява повтарящ се недостиг или липса на сексуални фантазии, мисли или желание за сексуална активност. Това е най-честото нарушение както при жените, така и при мъжете. Това състояние най-често се развива в зряла възраст след нормален полов живот. Причините за фригидитета са комплексни, защото либидото е резултат от психика, конституция, влияние на обкръжаващата среда и по-малко на хормоналното състояние. В лечението на намаленото сексуално желание централно място заема изясняването на причината. Хормоналната терапия не дава особен резултат. Най-добър ефект има метилтестостеронът (5 мг един два пъти дневно за две седмици). При по-упорити случаи се налага лечение от психиатър и сексолог.

Нарушена фаза на възбуда или на оргазъм

Нарушената фаза на възбуда се изразява с наличие на сексуално желание и изживяване на оргазъм, но с липса на овлажняване на гениталиите. Това нарушение е сравнително рядко. Липсата на лубрикация може да доведе до диспареуния (болка по време на полов контакт) и да наруши чувството за възбуда и задоволство. Лечението се състои в приложение на влагалищни лубриканти и/или естроген заместваща терапия.

Нарушеният оргазъм при жената описва липсата на оргазъм след нормална фаза на възбуда. При това състояние не се достига до кулминацията на сексуалния цикъл. То е по-често срещано при по-млади и по-малко сексуално опитни жени. Причините за липсата на оргазъм най-често се недостатъчна сексуална стимулация или психични проблеми. Засегнати са 5-10 % от жените. За лечение на това състояние се изисква да се обърне внимание на техниката на половия акт.

Нимфомания

Нимфоманията е състояние противоположно на намаленото сексуално желание. При него жената има непрекъснато и непреодолимо желание за коитус. Причините за това са много – конституциално обусловено повишено либидо, вътрешен конфликт, смутен семеен живот в детството или в момента, търсене на способи за утвърждаване на самочувствието. Лечението на нимфоманията е трудно. Състои се в установяване и отстраняване на причината.

Вагинизъм

Вагинизмът представлява постоянен или повтарящ се неволеви спазъм на перинеалната мускулатура около входа и долната трета на влагалището, при опит да навлезе в него спекулум, пръст или тамптон. Състоянието е неволево.

Диспареуния

Диспареуния означава болезнен и затруднен полов акт. Апареунията е невъзможност за коитус. При това състояние липсва психогенна реакция и неволеви спазъм на перинеалната мускулатура. Това се най-често срещаната сексуална дисфункция. Най-честите причини за диспареуния са недостатъчна полова възбуда, липса на лубрикацията, сенилна атрофия на влагалището, болезнени цикартикси около влагалището, инфекции, заболявания на уретрата, периалнални фистули.

Заглавно изображение: mainelaserskincare.com