Полов акт при мъжа

Сексът е здравословна и естествена дейност, която е присъща за голяма част от живите организми. Той притежава важна репродуктивна функция, благодарение на която човечеството продължава да съществува. Зад осъществяването на коитуса се крият множество физиологични механични, които се повлияват от редица фактори, различни при мъжа и жената.

Сексуално поведение (отношението на индивида към секса) има два основни компонента:

• наследените модели на сексуална реакция, които са се развили като средство за осигуряване на възпроизвеждането. Те са част от генетичното наследство на всеки отделен индивид;
• влиянията на външни фактори на обществото върху изразяването на сексуалността.

В този смисъл сексуалното поведение при мъжа се повлиява от множество фактори като генетична конституция, социални контакти, възраст, полови хормони и влиянието им върху централната нервна система. Те влияят и върху физиологията на половия акт.

Половият акт при мъжа се състои в няколко основни етапа:

1. възбуда – отключва по следващите физиологични процеси за осъществяване на половия акт. Възбудата определено е ключовия етап в осъществяването на половия акт при мъжа. Тя може да бъде предизвикана от мисли, изображения, докосване, аромати и други стимули. Физиологичните и признаци се изразяват в мускулно напрежение, ускорена сърдечна честота и дишане, зачервена кожа, свити и изправени мамили (зърна) и приток на кръв към гениталиите и тазовата област;
2. плато – по време на този етап се наблюдава ерекция на мъжкия полов член и много високо ниво на възбуда и силни усещания. Пенисът и тестисите увеличават своя размер, заради повишения приток на кръв. Наблюдават се още ускорена сърдечна честота, мускулно напрежение и неволни движения на различни части от тялото. Края на този етап се нарича предеякулация;
3. оргазъм и еякулация - изхвърляне на сперма през уретрата;
4. възстановяване – тялото се връща в нормалното си състояние. Съществува рефрактерен период, времето през което дори под влиянието на силни сексуални стимули нова ерекция не се наблюдава. Характеризира се с отпуснатост, сънливост, чувство за емоционална близост с партньора.

Мъжката полова система е изградена от външни и вътрешни полови органи. Повече за устройството и прочетете "Мъжка полова система".

В осъществяването на половият акт при мъжа участват вегетативни реакции, психични изживявания и физиологични процеси. От гледна точка на физиологията процесите са три: ерекция, оргазъм и еякулация.

Ерекцията е свързана с промяна във формата и консистенцията на мъжкия полов член – пенис. Тя представлява преходно уголемяване и втвърдяване. Уголемяването се дължи на увеличаване на обема на кръвта, която се съдържа в кавернозните тела и в спонгиозното тяло на пениса, а втвърдяването - на повишаване на налягането на тази кръв. Тези промените се постигат чрез повишен приток на кръв към еректилните тъкани на пениса, в съчетание със забавено оттичане на тази кръв към вените. Всъщност артериите и артериолите на пениса се инервират както от симпатикови (норадренергични), така и от парасимпатикови нервни влакна. Когато пенисът е отпуснат, преобладава тонусът на симпатиковите влакна, поради което артериалните съдове са свити и гладкомускулните влакна на кавернозните тела са съкратени. По време на половия акт при мъжа, по време на ерекция симпатиковият тонус намалява. В резултат на разширяването на артериолите, каверните бързо се напълват с кръв, разширяват се и налягането в тях започва да се повишава. Уголемените каверни притискат малките вени, по които кръвта се оттича от кавернозните тела и по този начин увеличават тяхното съпротивление. Така се стига до втория механизъм на ерекцията, а именно забавеното оттичане на кръвта от еректилните тъкани.

Ерекцията се контролира от централната и вегетативната нервна система и от различни молекулярни механизми. Мозъчния контрол се предизвиква от различни еротични стимули. Основните структури, които участват, са преоптичната област и паравентрикуларното ядро в хипоталамуса. Допаминът е най-важният мозъчен невротрансмисер на ерекцията, който вероятно води до освобождаване на окситоцин. Друг важен нервомедиатор е норадреналинът, които показва еректогенен ефект. Вегетативната нервна система е основния регулатор на състоянието на пениса. Най-важен за осъществяването на ерекцията е парасимпатиковият дял. От ключово значение е и потискането на функцията на симпатиковия дял. Разбира се, разширяването на кавернозните тела на пениса се осъществява по молекулни механизми, които включват отделяне на азотен оксид, активиране на гуанилат циклазата, вазодилатация и повишаване на артериалното налягане в съдовете на пениса до 1800 mmHg.

Продължителното дразнене на кожните механорецептори на пениса води до еякулация, по време на която мъжът достига до оргазъм.

Еякулацията представлява изхвърлянето на сперма от уретрата и е резултат от съкращението както на гладки, така и на напречнонабраздени мускулни влакна. Основните органи, които участват в този физиологичен процес са надсеменникът, семенното мехурче, простатна жлеза, уретрата и мъжки полов член. Различават се два етапа на еякулацията - емисия и същинска еякулация. С емисия се означава придвижването на течността от ductus deferens и на секретите от семенните мехурчета и простатната жлеза към задната (булбусната) част на уретрата. Същинската еякулация представлява изхвърляне на спермата, натрупана в задната част на уретрата, навън от организма. Докато емисията е резултат от съкращението на гладки мускули, същинската еякулация се получава при съкращението на m. bulbospongiosus, който спада към скелетните мускули на перинеума. В резултат на емисията, булбусното разширение на уретрата се напълва със сперма и леко се разтяга. Това води до рефлекторно съкращение на m. bulbospongiosus, в резултат на което натрупаната сперма се изхвърля през външния отвор на уретрата. Обикновено мускулът прави няколко последователни съкращения. Еякулацията се регулира по нервен и ендокринен път. Влияние оказват различни центрове в мозъка, вегетативната нервна система, невромедиатори – допамин, серотонин, азотен оксид, и хормони - окситоцин, пролактин, тироидни хормони, глюкокортикоиди, естрогени и андрогени.

Обикновено по време на еякулацията се осъществява и оргазмът. Те са два физиологично различни процеса. Не съществува точна дефиниция на оргазъм. Той обикновено се свързва с еякулацията и някои физиологични характеристики като тахикардия, високо кръвно налягане, мощни и приятни контракции на тазовите мускули (особено на m. ischiocavernosus и m. bulbocavernosus), съкращение на ректалния сфинктер и гримаси на лицето. По време на оргазъм се отделят и големи количества окситоцин. Известно време след него ерекция и еякулация не се наблюдава.

По време на еякулация се изхвърля определено количество течност наречено сперма или еякулат. Обемът и възлиза на 2,5-3,5 милилитра. Тя представлява сиво-бяла течност, с лека миризма на хлор. В състава на еякулата влизат секрети от допълнителните полово жлези, протеини, фруктоза, катехоламини и сперматозоиди. Мъжките полови клетки предстваляват само 10 % от обема на спермата, като в 1 милилитър сперма има над 100 милиона сперматозоиди. Протеините са 50% от количеството и. Останалите 40 % преставляват катехоламини, фруктоза и др. Спермата има леко алкален характер (рН варира от 7,35 до 7,5).