Междиница (perineum)

Междинницата (перинеум) представлява цялата съвкупност от меки тъкани, които затварят отдолу кухината на малкия таз. Областта на междинницата се ограничава отпред - от долния ръб на симфизата, от ляво и от дясно - от долните клонове на лонната и седалищната кост, седалищната върга и седалищната връзка (lig. sacrotuberale), а отзад - от върха на опашната кост. Тази анатомична област е разделена на два триъгълника: преден - урогенитален триъгълник (trigonum urogenitale), и заден - анален триъгълник (trigonum anale). Границата между тези триъгълници, която се явява и тяхна обща основа, представлява линията, преминаваща през двете седалищни върги - tubera ischiadica.

Перинеумът е изграден основно от мускули и фасции, които формират две диафрагми:

• тазова диафрагма - diaphragma pelvis;
• пикочно-полова диафрагма - diaphragma urogenitale.

1.Тазовата диафрагма образува дъното на малкия таз. Мускулите, които я съставят са остатъци от опашните мускули при животните, които при изправено положение на човека се трансформират в мускули, които поддържат отдолу тазовите органи. В тазовата диафрагма се разполага тясна пролука, намираща се в срединната равнина и простираща се от лонното съчленение до правото черво (ректум). Тази пролука се нарича hiatus urogenitalis и през нея у жената преминава пикочния канал и влагалището, а у мъжа - единствено пикочния канал. Diaphragma pelvis обхваща аналната част на ректума и самия анус. В областта между ануса и опашната кост тя изгражда една цялостна и непрекъсната преграда.

Тазовата диафрагма на междинницата се изгражда от три мускула:

• мускул повдигач на ануса - m. levator ani;
• опашен мускул - m. coccygeus;
• външен анален сфинктер - m. sphincter ani externus.

Мускулът повдигач на ануса води началото си от линия, наречена сухожилна дъга на мускула - arcus tendineus m. levatoris ani. Тази дъга започва от низходящия клон на срамната кост, странично от симфизата, след което прекосява фасцията на вътрешния затулящ мускул - m. obturator internus, и завършва по вътрешната повърхност на седалищното възвишение. Мускулните снопчета се насочват надолу и назад към срединната равнина, като обхващат долната част на правото черво и завършват по различен начин: една част от тях се вплитат в надлъжната мускулатура на правото черво, други продължават по подкожния слой на ануса, а по-голяма част от снопчетата заобикаляйки ануса се обединяват с тези от срещуположната страна, като по този начин го обхващат примкообразно. Една част от мускулните снопчета на m. levator ani завършват в lig. anococcygeum, който се разполага между ануса и върха на опашната кост, а по-страничните от тях - на опашната кост. Мускулни снопчета се излъчват и към простатната жлеза при мъжа (m. levator prostatae), а при жената - и към влагалището (m. pubovaginalis). При съкращението на двата мускула се осъществява повдигането на правото черво и ануса, като при мъжа те повдигат и простатата, а у жената упражняват страничен натиск върху влагалището, стеснявайки просвета му.

Опашният мускул допринася за изграждането на тазовото дъно, като прикрепва опашната кост към седалищната кост. Този мускул започва от spina ischiadica и lig. sacrospinale, върви назад и снопчетата му се разполагат ветрилообразно, като завършва на опашната кост и върха на кръстцовата кост.

Външният анален сфинктер е разположен дистално от тазовата диафрагма, като обхваща ануса и крайната част на правото черво. Изхожда отпред от сухожилния център и от съединителната тъкан на подкожието, като се излъчва назад към lig. anococcygeum. Този мускул е съставен от три части: дълбока - pars profunda, повърхностна - pars superficialis, и подкожна - pars subcutanea. Дълбоката част е най-важната и осъществява плътното затваряне на ануса.

2. Пикочно-половата диафрагма е триъгълна плочка, намираща се областта на урогениталния триъгълник. Тя покрива отдолу сагиталната пролука на тазовата диафрагма. Към нея отдолу залягат повърхностните мускули на междинницата, произхождащи от мускула стегач на първичната клоака. През diaphragma urogenitale у жената преминават пикочният канал и влагалището, а у мъжа - пикочния канал.

Мускулите, изграждащи пикочно-полова диафрагма, биват:

• дълбок напречен перинеален мускул - m. transversus perinei profundus;
• външен сфинктер на уретрата - m. sphincter urethrae externus;
• допълнителни мускули у жената - m. compresor urethrae и m. sphincter urethrovaginalis.

Дълбокият напречен перинеален мускул е съставен от мускулни снопчета с предимно напречен ход, които се захващат за клона на седалищната кост - os ischii, и долния клон на лоннат кост - os pubis. По-голямата част от тези снопчета завършват в сухожилния център на междинницата - centrum tendineum perinei. Този мускул у женски индивиди е по-слабо развит, а в някои случаи може да липсва, като се замества от допълнителните мускули на този пол, посочени по-горе. У жената през него преминава, освен уретрата, така и влагалището.

Мускулният сфинктер на уретрата обхваща пикочния канал (urethra) и при своето съкращение закрива лумена му. Той представлява видоизменена част на дълбокия напречен перинеален мускул. При жената неговите снопчета се свързват с влагалищната стена и се обособяват като отделен мускул - m. sphincter urethrovaginalis.

Повърхностните мускули на междинницата са разположени непосредствено върху дълбоките. Към тях се причисляват три мускула, от които три лежат в урогениталния триъгълник и се смятат като повърхностен слой на пикочно-половата диафрагма.

Към тези мускули се причисляват:

• седалищтно-кавернозен мускул - m. ischiocavernosus;
• булбоспонгиозният мускул - m. bulbospongiosus;
• повърхностен напречен перинеален мускул - m. trasversus perinei superficialis.

Седалищно-кавернозният мускул изхожда от седалищните върги, покрива отдолу и встрани крачетата на пениса, продължава се към гърба на същия, вплита се в tunica albuginea, и се свързва с мускулната разтеглица на същия мускул от другата страна. Този мускули има значение за засилване на ерекцията, като при съкращението си притиска венозните съдове на пениса и затруднява кръвния ток, а също и изстисква крачетата, при което кръвта се насочва в по-предните части на кавернозните тела. При жените този мускул показва слабо развитие и има подобно отношение към кавернозните тела на клитора.

Булбоспонгиозният мускул при мъжа започва с общ сухожилен шев и за двата мускула (ляв и десен), който е прикрепен за луковицата на гъбестото тяло на пениса. Той спомага за изхвърлянето на спермата и урината, поради което се нарича още еякулаторен мускул. При жената този мускул покрива отвън двете предверни луковици, като дорзално се вплита в сухожилния център на перинеума, а напред достига до клитора. При съкращение води до стеснение входа на влагалището.

Повърхностният напречен перинеален мускул има значение за фиксатор на сухожилния център на междинницата. Той започва от седалищните върги и в срединната равнина се вплита в сухожилния център. Към повърхностните мускули на междинницата може да се причисли и свивача на външния анален сфинктер, затварящ плътно ануса.

Мускулите, изграждащи междинницата, са покрити от редица фасции (мускулни обвивки).

Тазовата диафрагма притежава две фасции, покриващия отвътре и отвън:

• fascia diaphragmatis pelvis superior - се намира от вътрешната страна на тазовата диафрагма, представлява продължение на илиачната фасция и покрива горната повърхност на m. levator ani и m. coccygeus;
• fascia diaphragmatis pelvis inferior - покрива долната повърхност на тазовата диафрагма и ограничава от вътрешната страна fossa ilioanalis - яма, разположена между повдигача на ануса и седалищните върги. Тази яма е изпълнена с мастна тъкан, съдове и нерви.

Пикочно-половата диафрагма също има две фасции:

• fascia diaphragmatis urogenitalis superior - покрива горната повърхност на урогенитална диафрагма;
• fascia diaphragmatis urogenitalis inferior - постила външната повърхност на дълбокия напречен перинеален мускул и външния сфинктер на уретрата.

По предния и задния край на пикочно-половата диафрагма двете фасции се сливат.

Повърхностната фасция на междинницата - fascia superficialis perinei, покрива повърхностните перинеални мускули в региона на урогениталния триъгълник. Латерално тя се захваща за долните клонове на лонните кости и клоновете на седалищните кости, напред прехожда във фасцията на пениса (клитора), а назад се слива със сухожилния център и фасцията на задния ръб на пикочно-половата диафрагма.