Кости на долния крайник (ossa membri inferioris)

Анатомично костите на долния крайник се разделят на кости на тазовия пояс и кости свободния долен крайник. Костите на тазовия пояс включват костите на таза, а свободния долен крайник се състои от бедрената кост, костите на подбедрицата и костите в областта на ходилото. 

Тазовият пояс, който свързва гръбначния стълб с долният крайник, се формира от двете симетрични части на тазовата кост. В задните си краища те се захващат с кръстцовата кост, а в предните, двете части се събират чрез лонното съчленение.

• Образувана е от сливането на три кости - хълбочна (os ilium), лонна (os pubis) и седалищна (os ischii);
• Трите кости участват в образуването на гаванковидната ямка (acetabulum), в която влиза главата на бедрената кост (caput femuris) и започва свободният долен крайник;
• Лонната и седалищната кости заграждат отвор наречен затулен отвор (foramen obturatum);
• Хълбочната кост (os ilium) има вид на плоча, която в горната си част е по-широка - крило, а в долната по-задебелена - тяло;
• Лонната кост (os pubis), се състои от тяло и два клона. Между двата клона се намира повърхността за свързването й със срещуположната симетрична лонна кост на таза, наречено симфизно съчленение (facies symphysialis);
• Седалищната кост се състои от тяло и клон. Тялото участва в заграждането на гаванковидната ямка, а клонът се свързва с крилото на лонната кост;

Свободният долен крайник се състои от костите на бедрото, подбедрицата и ходилото. Най-голяма по размер е бедрената кост, а най-малки костите в областта на ходилото. В проксималния си край (по-близкия до тялото), долният крайник посредством бедрената кост се свързва с костите на таза, а в дисталния (по-отдалечения от тялото) завършва с костите на пръстите на ходилото.

• Най-дългата кост в човешкото тяло, участваща в свободният долен крайник;
• В проксималния край се намира главата на бедрената кост (caput femoris) покрита със ставен хрущял;
• Главата се свързва с тялото на бедрената кост чрез шийка (collum femoris);
• Шийката и тялото на бедрената кост при мъжете сключват тъп, а при жените почти прав ъгъл;
• Тялото е дълго, цилиндрично с предна гладка и задна грапава повърхност;
• В проксималния край на тялото се намират два въртела - голям и малък (trochanter major, trochanter minor);
• Дисталният край е задебелен и завършва с два кондила - латерален и медиален (condylus lateralis, condylus medialis);
• Кондилитe имат ставна повърхност за свързване с тибията и капачето;
• Върху външната повърхност на всеки кондил има неравно възвишение - епикондил (epicondylus lateralis, epicondylus medialis);

Капаче (patela)

• Сезамовидна кост;
• Проксималният край е разширен - основа (basis), а дисталният е заострен - връх (apex);
• Предната повърхност е грапава, a задната гладка и със ставна повърхност (facies articularis);

Голям пищял (tibia)

• Дълга кост със задебелени краища;
• Тялото има тристенно призматична форма;
• В проксималната си част има два кондила (condylus lateralis, condylus medialis);
• Проксималната повърхност на кондилите служи за свързване с тази на бедрената кост в колянната става;
• По страничната повърхност има малка ставна повърхност за свързване с малкия пищял (facies articularis superior);
• В дисталната си част има удебеление вътрешен глезен (maleollus medialis)
• В областта на медиалния малеол има ставна повърхност за свързване с ходилото (facies articularis inferior);

Малък пищял (fibula)

• Тънка дълга кост с тяло (corpus fibulae) и два края;
• Тялото има три надлъжни ръба;
• В проксималния край е удебелена и се нарича глава (caput fibulae);
• Главата на фибулата има повърхност за свързване с тибията (facies articularis caputis fibulae);
• В дисталния край има надебеление - външен глезен (maelleolus lateralis), имащо повърхност за свързване със скочната кост;

Задноходилни кости (ossa tarsi)

• Две редици проксимална и дистална - общо на брой 7;
• Проксимална редица 2 кости - скочна кост (talus) и петна коста (calcaneus);
• Дистална редица 5 кости - кубовидна (os cuboideum), ладиевидна (os naviculare), и 3 клиновидни (ossa cuneiformia);
• Сочната кост се свързва проксимално с костите на подбедрицата, отдолу с петната кост, а напред ладиевидната кости;
• Петната кост се намира под скочната и се свързва напред с кубовидната;
• Ладиевидната кост се свързва назад със скочната, а напред с трите клиновидни;
• Трите клиновидни кости и кубовидната кост имат ставни повърхности за свързани с предноходилните кости;

Предноходилни кости (ossa metatarsi)

• Пет броя издължени кости, наподобяващи тези на предкитката (ossa metacarpi);
• Всяка от тях има основа (basis), тяло (corpus) и глава;
• Проксимално се свързват със заднохдилните кости, дистално с костите на пръстите на ходилото;
• В проксималната си част имат ставни повърхности за свързване по между им;
• Най-дебела е първата предноходилна кост, а останалите стават все по-тънки;

Кости на пръстите на ходилото (ossa digitorum pedis)

• 14 тръбести кости наречени - фаланги на ходилото;
• Всички пръсти имат по 3 фаланги, освен палеца, който има 2;
• Проксималните и средните фаланги имат основа, тяло и глава;
• Дисталните фаланги имат само основа и тяло
• Фалангите се свързват чрез повърхности с макаровидна форма;