Други уточнени невъзпалителни болести на вулвата и на перинеума МКБ N90.8

› Въведение

› Причини

› Сратвания на вулвата

› Хипертрофия на клитора

Въведение

Под названието други уточнени невъзпалителни болести на вулвата и перинеума се класифицират болести с невъзпалителен характер и категорична диагноза. В по-голяма част от случаите засягат малки деца и момичета, но не е изключено да се наблюдават и в по-зряла възраст. Те се срещат сравнително рядко. Най-често се касае за:

• Сраствания на вулвата, които най-често засягат малките срамни устни
• Хипертрофия на клитора (клиторомегалия, макроклитор) 

Причини

Причините за поява на невъзпалително заболяване на вулвата и перинеума на-често са хронични инфекции, вродена надбъбречна хиперплазия и хормонален дисбаланс.

Сраствания на вулвата

Срастванията на вулвата най-често се изразяват във лабиални сраствания. Обикновено това се случва при ниски нива на естроген. По тази причина най-често засяга бебета, малки деца и възрастни жени. Лабиалните сраствания се характеризират с прилепване една към друга на малките срамни устни без възможност за разделяне. Състоянието се нарича още лабиална фузия или синехия. Засягат около 2% от децата преди пубертета. Това състояние се означава като първично лабиално страстване. Вторично лабиално срастване се получава при жени, които са току що родили или при жени, които са преминали менопаузата. Действителната причина за появата на този тип страствания не е напълно изяснена, но повечето научни доказателства посочват, че те се дължат на ниски нива на естроген. При малки деца и бебета причина може да бъде и раздразнения и обриви на кожата към вулварната област, причинено от пелени. При жени в репродуктивна възраст срастванията могат да се дължат на травма в гениталната област. Има научни съобщения, че по време на кърмене също могат да се появят лабиални сратствания, които се дължат на високите нива на пролактин и хипоестрогенемията. 

Изображение: myvagina.com

Лабиалните сраствания могат да съществуват без да сигнализират за наличието си. Възможни симптоми са: 

• Усещане на болка в областта на влагалището;
• Трудно уриниране, придружено с излизане на урината на малки струйки 
• Повтарящи се инфекции на пикочните пътища
• Генитален флуор - секреция от влагалището
• При жени, които водят полов живот може да се наблюдава болка, сърбеж и затруднения по време на секс.

Диагнозата се поставя на базата на оглед на вулвата. Лабиалната адхезия може да изглежда като тънка бяла линия или мост от тъкан, който да покрива влагалището или уретрата. Диференциална диагноза се прави с хименален пръстен, неназъбен химен, кисти на влагалищното предверие, синдром на Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser, уретероцеле, вагинална атрезия и вагинален рабдомиосарком. 

Лечението включва очаквателно поведение, приложение на локални средства и хирургична намеса. При малки деца може да се изчака до на настъпване на пубертета и съответно до повишаване на нивата на естрогените. Локалното лечение се състои в приложение на кремове с естрогенно съдържание или с бетаметазон.  

Ако това не помогне за подобряване на състоянието се преминава към ръчно или хирургично отделяне на срамните устни. След хирургична интервенция е необходимо да се спазва добра хигиена, за да се предотвратят евентуални инфекции. 

Хипертрофия на клитора

Клиторът е част от външните полови органи на жената. Неговата структура е изключително сложна и беше изяснена едва в последните години. Клиторомегалията или хипертрофията на клитора представлява необичайно уголемяване на размерите на този орган. Състоянието може да бъде вродено или придобито. Обикновено се дължи на излишък от андрогени по време на вътреутробното развитие, в ранна детска възраст или в юношеската възраст. Анатомично клиторът се състои от външна част, съставена от главичка и качулка и вътрешно тяло, съставено от две крачета и тяло. По време на ембрионалното развитие от гениталния туберкул се образува клитор по време на 14 гестационна седмица. Ембриологично клиторът е хомоложен на мъжкия пенис. При липса на тестостерон Волфовите канали поемат обратно развитие и от Мюлеровите канали се образуват маточните тръби, матката и горната трета на влагалището. 

Изображение: rch.org.au

За да се оцени дадена промяна в размера на клитора трябва да има литератури данни за нормалните размери. Съществуват много научни съобщения за нормалните размери на клитора при възрастни, но при деца такива почти липсват. Атласът по анатония на човешки пол на Дикинсън съобщава за дължината и ширината на нормалния клитор. В днешно време се определя така нареченият клиторен индекс, който представлява съотношение между надлъжния и напречния размер. Клиторният индекс е въведен в акушерската и гинекологичната терминология през 1980. През 1998 година за пръв път е използван фалометър за измерване на размера на клитора при кърмачета. Въз основа на данни от много проучвания клиторомегалията се диагностицира при деца с:

• Напречна дължина на главичката >5мм между 0-3 години
• Напречна дължина на главичката >6мм между 4-8 години
• Напречна дължина на главичката > 5 мм между 9-12 години
• Напречна дължина на главичката >8 мм между 13-16 години. 

Според учените клиторомегалията се дели на хормонална, нехормонална, псевдоклиторомегалия и идиопатична. Хормоналната се дължи на ендокринопатии, малигнени тумори, експозиция на андрогени и синдроми с вирилизация. Нехормонална клиторомегалия се дължи на неврофиброматоза, епидермоидни кисти, синдроми без вирилизация и невуси. Най-честата причина за клиторомегалия са вродени заболявания, свързани с атипично развитие на хромозомен, гонаден или анатомичен пол. Експозицията на плода на анормални нива на андрогени причинява маскулинизация на женските гениталии със спектър от аномалии, които включват клиторомегалия. Нарушението в действието на андрогените са основната причина за мъжкия псевдохермафродитизъм. 

Вирилизация на женските бебета поради екзогенни фактори може да се дължи на тумори в майката или на прилагане на хормонални лекарства (андрогени, естрогени или прогестини). Приложението на диетилбестрол по време на бременност е свързано с клиторомегалия. 

Придобитите състояния, които могат да доведат до клиторомегалия, включват тумори и синдром на поликистозните яйчници. Синдромът на поликистозните яйчници е ендокринно заболяване, характеризиращо се с менструални аномалии, клиничен и биохимичен хиперадрогенизъм. Генетични синдроми свързани с вирилизация са синдром на Търнър, синдром на Antley-Bixler и други 

Поставянето на диагнозата клиторомегалия се поставя на базата на оглед на размерите на клиторa. Лечението зависи от причината за възникване на състоянието.

Заглавно изображение: freepik.com