Хормонална функция на плацентата

› Структура на плацентата

› Плацентарно кръвообращение

› Стероидни хормони на плацентата

› Човешки хорионгонадотропин

› Човешки плацентарен лактоген

› Релаксин

› Невропептиди, произвеждани от плацентата

› Плацентарен протеин 13 (галектин-13)

Плацентата е временна структура, която се развива вътре в матката по време на бременност. В повечето случаи тя е прикрепена към горната или страничната част на маточната стена. Плацентата изпълнява много важни функции, като представлява незаменима част от нормалното развитие на плода. Тя осигурява кислород и хранителни вещества за бебето и премахва излишните метаболити, циркулиращи в кръвта му. Както голяма част от структурите в човешкото тяло, плацентата също произвежда хормони, които имат съществено значение за нормалното протичане на бременността. Хормоните са вещества с различна струкрура, които играят ролята на „пощальони” в организма, тоест носят послания между клетките. Те оказват влияние върху физиологичните процеси протичащи в органите.

Изображение: ib.bioninja.com.au

Структура на плацентата

Плацентата има кръгловата форма и маса около 600 грама. При нормално протичаща бременност и доносен плод, съотношението на теглото на плацентата и теглото на плода е 1:6. Това съотношение се променя при някои патологични състояния като сифилис, диабет (съотношението е 1:3), а при други като хипертония и бъбречни заболявания с променя на 1:9. Дебелината на плацентата е 3-4 см, а диаметърът и е 15-18 см. Формата на плацентата зависи от формата на плацентарното място или с други думи мястото към, което плацентата е прикрепена към маточната кухина. Плацентата е прикрепена към предната или задната маточна стена има кръгловата форма, а тази прикрепена към кантовете или към зоната на тубарните ъгли формата е различна и е съставена от два три лоба.

Основната структурна единица на плацентата са хориалните въси. Те са изградени от съединително тъканно краче, през което преминават кръвоносните съдове. Тази основа на въсата първоначално е изградена от два слоя. 1. По-дълбоко разположен слой от добре ограничени една от друга клетки, наречен лангхансов слой. 2. Повърхностен слой без ясни граници между клетките, наречен синцитиум. От повърхностния слой започва процесът на образуване на хориалните въси. Образува се chorion frondosum. Той осъществява навлизането в десидуата (по време на бременността ендометриумът, най-вътрешният слой на матката, се превръща в десидуа), прикрепването на оплодената яйцеклетка и отварянето на майчините съдове. Първият лангхансов слой изчезва след като се образуват изцяло хориалните въси. По тази причина във втората половина на бременността хориалните въси са покрити само със синцитиум. Плацентата придобива пълно развитие през четвъртия месец от бременността.

Плацентата е орган на плода, който осигурява обмяната между майка и плод, осигурява развитието на плода и поддържането на бременността. Плацентата се развива от структури на концептуса (оплоденото яйце), които влизат в контакт с майчиния ендометриум. Основните зони на плацентата са хориална пластинка, насочена към ембриона, система от лакуни образуващи интервилозното пространство и вилозно дърво, насочено към ендометриума. Развитието на плацентата преминава през няколко стадия: преимплантационен, прелакунарен, лакунарен и вилозен.

1. Предимплантационен стадий – на 4-5 ден след оплождането плодното яйце попада в маточната кухина. На 6-7 ден бластоциста се освобождава от zona pellucida и придобива възможност за имплантация. В този педиод започва развитието на плацентата. Бластоцистът е заобиколен от един слой едноядрени клетки, наречен трофобласт. От него произлизат по-голяма част от плацентарните структури. От върешната клетъчна маса на бластоциста произлиза ембриона, пъпната връв и плацентарния мезенхим.
2. Прелакунарен стадий – той започва от момента на адхезия на бластоциста. Трофобластът прикрепен към маточния епител започва да се диференцира във вътрешен и външен слой. Външният слой се нарича синцитиотрофобласт. Той представлява структура от слети едноядрени клетки. Синцитиотрофобластът осигурява дълбоката имплантация на концептуса в еднометриума. Вътрешния слой на трофобаласт се нарича цитотрофобласт и е представен от гомели кубовидни клетки. Синцитиотрофобласта се образува от делене на клетките на цитотрофобласта.
3. Лакунарен стадий – той започва между 9-11 ден. В синцитиотрофобласта се образуват пространства, изпълнени с течност наречени лакуни. Те са предшественици на бъдещите интравилозни пространства. Клетъчните повлекла образуват трабекули между лакуните, които са основата за развиващите венозни стебла. С началото на лакунарния период започва действието на майчината цикулация в плацентата. Смята се, че на 12-ти ден след зачеването окончателната имплантация е завършена. Развитието на плацентата продължава с влизане в контакт с майчиното кръвобращение на синцитиотрофобласта, а след това и на цитотрофобласта
4. Вилозен стадий – към 13-14 ден се образуват първичните въси, които съдържат цитотрофобластна сърцевина и синтициална повърхност. Вторичните въси съдържат мезенхимна сърцевина. Въсите, които съдържат кръвоносни съдове се определят като третични въси. Това разделяне на въсите се отнася най-вече за ранно формиране на вилозното стебло.

Зрялата плацента съдържа няколко вида въси: мезенхимни, незрели междинни, стволови, зрели междинни и терминални въси.

Изображение: OpenStax College, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

На родената вече плацента се рзличават две повърхности:

1. Фетална повърхност, която е обърната към плода (към кухината на маниотичния сак). Тази повърхност е покрита от амнион. През нея плацентата навлиза в пъпната връв. По нея личат големите плацентарни кръвоносни съдове вени и преминаващите над тях артерии. Към периферията кръвносните съдове изтъняват и на 7-8 мм от плацентарния ръб не се виждат.
2. Майчина повърхност – тя е покрита от десидуа. От нея изхождат стеблата на хориалните въси. В интравилозните пространства тече само майчина кръв. Кръвният поток на плода преминава само в съдовете на плацентарните въси. При нормално състояние никъде в плацентата няма участък, през който феталната кръв да преминава в майчиното кръвообращение. Майчината повърхност на плацентата е разделена на 15-20 кръгловати сегмента, наречени котиледони. Те са отделени един от друг с вертикални прегради, които са съставени от десидуа. Всеки котиледон има самостоятелно кръвообращение. По време на ражденето някои котиледони могат да се откъснат от плацентата и да останат прикрепени към вътрешнта повърхност на матката. Това усложнение се означава като задържане на плацентарни части.

Плацентарно кръвообращение

Кръвният поток в плацентата или в частност в интервилозните пространства, е от ключово значение за оптималното развитие на плода и съответно за осъществяване на функциите на плацентата. Той зависи от няколко фактора -  кръвното налягане на майката и сърдечната и дейност,  от хориалните въси, които пулсират синхронно с пулса на плода, от маточните контракции. Майчината и феталната циркулация формират плацентарното кръвообращение. От страна на плода участват пъпните и плацентарните съдове. По тях неоксигенирана фетална кръв достига до плацентата чрез двете пъпни артерии след което при навлизане в плацентата се разклоняват в хориалната и пластинка. От капилярната мрежа на въсите произлизат венозни съдове, които се вливат в пъпната вена и тя отнася оксигенирана кръв към плода. Майчината циркулация е представена от спиралните артерии. През плацентата преминават 500-700 мл/кръв на минута.

Функциите на плацентата осигуряват нормалното развитие на плода и протичането на бременността. Те включват транспортно-обменна, имунна и ендокринна (хормонална) функция. Плацентата е много пропусклива за различни химични съединения, които в крайна сметка преминават в кръвотока на плода.

Плацентата е временен ендокринен орган. Тя произвежда стероидни хормони, растежни фактори, хормони подобни на тези отделяни от хипоталамо-хипофизната система. Хормоните, произвеждани от плацентата са:

• естрогени;
• прогестини;
• човешки хорионгонадотропин;
• човешки плацентарен лактоген;
• релаксин;
• невропептиди;
• плацентарен протеин 13.

Стероидни хормони на плацентата

Плацентата произвежда два типа стероидни хормони – естрогени и прогестерон. Прогестеронът се оприличава като „пазителят на бременността“. Той осигурява нормалното и протичане като поддържа лигавицата на матката, както и плацентарните структури. Освен това предпазва от маточни съкращения, които могат да доведат до усложнения свързани с плода, като спонтанен аборт.

Синтезата на естрогени от плацентата се осъществява благодарение на комплексно взаимодействие между нея и плода. Естрогените започват да се секретират по време на цялата бременност, като нивата им достигат най-високи стойности в края на бременността. Те стимулират развитието на дяловете и каналчетата на млечната жлеза, което предшества лактацията. Техният ефект е противоложен на този на прогестерона, като предизвикват маточни съкращения водещи до изхвърляне на плода.

Изображение: Роля на плацентата в хормоналната регулация на бременността ib.bioninja.com.au

Човешки хорионгонадотропин

Човешкият хорионгонадотрипин (чХГН) е хормон, който се произвежда от клетките на плацентата. Той може да бъде открит в майчината кръв или в урината. Този хормон стои в основата на много от тестове за бременност. Нивата му се покачват около 7 дни след зачеването като достигат своя връх около 11 седмица на бременността. Човешкият хорионгонадотропин е гликопротеин, изграден от две субединици – алфа и бета, свързани нековалентно. Алфа-субедицината съдържа 92 аминокиселини и е идентична с тази на лутеинизиращия хормон (ЛХ), фоликулостимулиращия хормон (ФСХ) и тиреостимулиращия хормон (ТСХ). Бета-субединицата е изградена от 145 аминокиселини. Функцията на човешкия хорионгонадотропин е да поддържа жълтото тяло и по този начин да осигури прогестерон през първият триместър на бременността. След това нивата му значително падат, защотото плацентата започва да произвежда стероидни хормони (естрогени и прогестини). В мъжкия фетус чХГТ стимулира секрецията на тестостерон от феталния тестис и води до промени в репродуктивната му система.

Изображение: pixabay.com

Човешки плацентарен лактоген

Човешкият плацентарен лактоген също се секретира от клетките на плацентата. Той е мощен гликопротеин, който се отделя по време на цялата бременност. Нарича се още човешки плацентарен соматотропин. Структурата му е подобна на тази на растежния хормон, секретиран от хипофизата. Състои се от 191 аминокиселини, свързани с две дисулфидни връзки. Основните физиологични действия на човешкия плацентарен лактоген се изразяват в промяна на метаболизма на майчния организъм с цел доставка на хранителни вещества към плода. Ефектите му свързани с метаболизма на майката се изразяват в понижаване на разграждането на глюкоза от майчиният организъм, което спомага за изхранването на плода. Човешкият плацентарен соматотропин стимулира липолизата в клетките на майката, което води до отделяне на свободни мастни киселини, представляващи гориво за майчините клетки, и образуване на кетонови тела, които преминават през плацентарната бариера и се използват от плода. Ефектите на този хормон отчасти наподобяват тези на растежния хормон. Човешкият плацентарен лактоген има анаболен ефект относно протеините. Изследвания са доказали, че този хормон имитира действието на пролаткина и се смята, че има значение за развитието на лактация.

Изображение: Jmol development team / Lindsay Schultz (GPL or Attribution), via Wikimedia Commons

Релаксин

Релаксинът е хормон, който се произвежда от плацентата и от лигавицата на матката. Нивата на хормона са най-високи през първият триместър на бременнотта. Смята се, че той насърчава имплантацията на ембриона и развитието на плацентата. В началото на бременността възпрепятства маточните контракции, с цел предпазване от спонатанен аборт и други усложнения. Релаксинът благоприятства адаптацията на сърдечно-съдовата и отделителната система на майката към нуждата от кислород и хранителни вещества на плода. Към края на бременността хормонът предизвиква отпускане на шийката на матката и влагалището, като по този начин улеснява раждането. Смята се, че релаксинът стимулира отделянето на човешки хорионгонадотропин от плацентата.

Невропептиди, произвеждани от плацентата

Плацентата е орган, който е лишен от инервация, но въпреки това произвежда невропептиди. Те са подобни на тези намерени в хипоталамо-хипофизната система и в храносмилателния тракт. Към тях спадат тиреостимулиращ хормон, кортикотропин освобождаващ хормон и други. По време на бременност плацентата и феталните мембрани произвеждат големи количества кортикотропин освобождаващ хормон. Неговите нива се увеличават поради повишената генна експресия. Смята се, че този хормон взаимодейства с естрогени, фетални и надбъбречни стероиди и простагландини, задейства автокринен цикъл, който може да доведе до раждане.

Изображение: imgarcade.com

Плацентарен протеин 13 (галектин-13)

Плацентарният протеин 13 е член на галектиновата суперфамилия. Той е хомодимер състоящ се от две субединици, свързани чрез две дисулфидни връзки. Нивата му се увеличават по време на бременността, особено през третото тримесечие. Ролята на този протеин не е напълно изяснена. Предполага се, че той участва в изграждане на имунотолерантност, като изглежда, че инициира апоптоза на имунни клетки. Галектин-13 подобрява секрецията на IL-1 и IL-6. Регулацията на секрецията му все още не е изследвана.

Изображение: hypnobirthing-online.com

Плацентата е забележителен орган, който осигурява нормалното протичане на бременността. Тя произвежда хормони, които са свързани с регулацията на процесите, осигуряващи износването на плода. От нея са изолирани много вещества, някои от които са с неизяснена функция.

Заглавно изображение: Magnus Manske, Public domain, via Wikimedia Commons