Основни процеси на уринообразуване

Основните процеси на уринообразуване са от изключителна важност за поддържането на вътрешната течна среда на организма (хомеостазата) и поддържането на алкално-киселинното равновесие на организма. Тези процеси се извършват в нефрона. Всеки бъбрек в съставен от около 1 милион нефрона. Основните процеси на уринообразуване включват:

• гломерулна филтрация;
• реабсорбция;
• секреция.

По време на гломерулната филтрация, водата и разтворените в нея частици напускат съдовата система и попадат в пространство между двата листа на капсулата на Бауман и от там в лумена на бъбречните тубули. Филтрацията се извършва само в гломерулите. Реабсорбцията е процес на придвижване на субстанциите от тубулната течност през стената на тубула в околния интерстициум и от там в повечето случаи в кръвоносните съдове. Секрецията е процес, при който образуваните в тубулните клетки, пренесените от кръвта или бъбречния интерстициум субстанции се придвижват към тубулната течност. Под екскреция се разбира отделянето на субстанции от организма с крайната урина.

Гломерулна филтрация

Гломерулната филтрация е процес, който се извършва под действието на хидростатичното налягане, което кръвта оказва върху стените на гломерулните капиляри. Това е пасивен процес, за осъществяването на който не се изразходва енергия. В края на процеса се отделя първична урина, която е огромно количество. Гломерулната филтрация е около 180 литра/24 часа. Така за едно денонощие екстрацелуларната течност се филтрира 13 пъти. Бариерата, през която се извършва гломерулната филтрация, се нарича филтрационна мембрана. През нея преминават всички йони, урея, глюкоза, аминокиселини и хормони, но не преминават високо молекулите белтъци и ниско молекулните вещества, свързани с плазмени белтъци. Образуваната първична урина съдържа неорганични йони и нискомолекулни органични елементи. Те представлява обезбелтъчен филтрат на плазмата.

Тубулни транспортни процеси

След извършването на гломерулната филтрация първичната урина преминава в тубулите. По хода на тубулната система на нефрона се извършват тубулни транспортни процеси, които включват реабсорбция и секреция на различни вещества. Веществата могат да преминат по два начина:

• трансцелуларно – транспортът се извършва през епителните клетки на тубулите. При този транспорт веществата преминават последователно през две мембрани – луменална и базолатерална.;
• парацелуларно – транспортът се извършва през междуклетъчните пространства.

Освен това се различават активен и пасивен транспорт. Активният транспорт се осъществява с разход на енергия срещу концентрационния градиент. Пасивният транспорт е представен от проста и улеснена дифузия. Той се извършва без разход на енергия от АТФ.

Тубулните транспортни процеси могат да бъдат разгледани на три нива – процеси в проксималните тубули, процеси в бримката на Хенле и процеси в дисталните тубули. Проксималните тубули имат висок афинитет за активна и пасивна абсорбция, като в тях се реабсорбира около 70% от обема на гломерулния филтрат. Около 75% от филтрирания натрий се реабсорбира в тази част на нефрона. Реабсорбират се и аминокиселини и глюкоза. Бримката на Хенле се състои от низходяща и възходяща част. В низходящата част не се извършва активен транспорт. В дебелата част на възходящата част се извършва активен транспорт. Бримката на Хенле играе ролята на разреждащ сегмент. Дисталната част на нефрона е съставена от дисталните извити тубули, свързващите тубули и от събирателните тубули. В тази част се реабсорбират много малки количества соли и вода. Транспортните процеси в тази част на нефрона са подложени на хормонална регулация от алдостерон, атриален натрийуретичен пептид, АДХ и паратхормон.

Тубулна секреция

Тубулната секреция е един от основните процеси на уринообразуване. В бъбречните тубули се секретират органични киселини, основи, водородни и калиеви йони. Секретират се вещества с екзогенен (някои лекарства) и ендогенен произход (адреналин, допамин, хистамин, ацетилхолин).

Основните процеси на уринообразуване са в основата на бъбречната функция. Те са част от регулацията на водния баланс и на алкално-киселинното равновесие на организма.