Тубулна секреция

Процесът на тубулна секреция е един от основните процеси на уринообразуването. Придвижването на вещества от кръвта или на образувани субстанции в тубулните епителни клетки към тубулната течност е известно като тубулна секреция. В бъбречните тубули се секретират органични киселини, органични основи, водородни и калиеви йони.

Органичните киселини могат да имат ендогенен или екзогенен произход. С ендогенна кисела природа са пикочната киселина, уратите, оксалатите, мастните киселини, солите на жлъчните киселини, простагландините и други. Към екзогенните киселини спадат множество лекарствени средства (пеницилин, сулфонамиди, аспирин, диуретици и други). Чрез тубулна секреция преминава и парааминохипуровата киселина. Тя се въвежда венозно и чрез клирънса и може да се определи бъбречния плазмен поток.

Органичните основи, които се секретират също са от ендогенен или екзогенен произход. С ендогенен произход са адреналин, допамин, хистамин, ацетилхолин. Екзогенни са някои лекарства като атропин, морфин и хинин.

Секреторните процеси се характеризират с транспортен максимум. Това означава, че секрецията има ниво на насищане. Чрез тубулната секреция кръвта се очиства от ендогенните вещества като пикочна киселина, жлъчни киселини, амоняк и други екзогенни вещества. Поради постоянното им очистване от организма много лекарства се приемат на определени интервали от време. По този начин се цели поддържането на постоянна лекарствена плазмена концентрация. Тубулната секреция на водородни катиони има важно значение за поддържането на алкално-киселинното равновесие на организма.