Тубулна система на нефрона

Тубулната система на нефрона представлява неговата каналчестата система (бъбречните тубули). Тя се състои от проксимален тубул с нагъната и права част, тънка низходяща, тънка възходяща и дебела възходяща част на бримката на Хенле, дистален извит тубул, свързващ тубул и кортикален, външен медуларен и вътрешен медуларен събирателен тубул.

Всички нефрони до началото на събирателните си тубули са ясно разграничени един от друг. Един събирателен тубул съобщава от 10 до 12 нефрона. Вътрешните медуларни събирателни тубули също се обединяват и формират папиларните събирателни тубули, които се отварят в бъбречното легенче. Събирателните тубули имат изключително важна функционална роля, тъй като в тях се извършва окончателното формиране на обема и състава на урината. Течността в лумена на тубула се движи винаги от бъбречното телце (от кортекса), надолу към медулата по низходящото рамо на бримката на Хенле, връща се към кортекса по възходящото рамо на бримката на Хенле и отново се спуска до медулата по събирателните каналчета, като след това попада в бъбречното легенче. Там урината не претърпява повече промени в обема и състава си.

Последователните сегменти на бъбречните тубули имат различна структурна и функционална характеристика, която се определя от особеностите на тубулните епителни клетки и на междуклетъчните връзки.

Тубулните епителни клетки са разположени върху базалната мембрана и са свързани помежду си с междуклетъчни връзки. Епителът в проксималния тубул е изграден от клетки, чиито оксидативни процеси са свързани с интензивен активен транспорт. Епителът в тънките части на бримката на Хенле е изграден от ниски клетки с малък брой митохондрии. В тази част на нефрона не се осъществява активен транспорт. В дебелата възходяща част на бримката на Хенле, клетките наподобяват по структура клетките в проксималните тубули, но имат по-малко власинки. В дисталния нагънат, свързващия тубул и кортикалния събирателен канал строежът е подобен. Всяка част на нефрона в изградена от един тип клетки, които се различават от тези в съседните участъци.

Междуклетъчните връзки между тубулните епителни клетки са разположени откъм лумена. В проксималните тубули тези връзки пропускат свободно водата и разтворените в нея вещества. Междуклетъчните връзки между тубулните епителни клетки в дебелата възходяща част на бримката на Хенле, дисталните и събирателните тубули са плътни и непропускливи. Това е причината от двете страни на непропускливия епител да могат да се създават концентрационни и осмотични градиенти.

Особеностите на епитела на тубулната система на нефрона позволяват концентрирането и разреждането на урината в дисталните части на нефрона.