Кръвоснабдяване на бъбреците

Кръвоснабдяването на бъбреците е особено богато. Бъбреците получават повече от литър кръв за минута или 20-25% от минутния обем на сърцето. Може да се каже, че кръвоснабдяването на бъбрека е 10 пъти по-голямо от това на сърцето и 5 пъти повече от максималното кръвоснабдяване на работещите мускули. Кръвта, която преминава през бъбреците, е доста повече като количество от необходимото за задоволяване на метаболитните нужди. Това е причината артерио-венозната разлика на кислорода да бъде малка и бъбреците да бъдат определяни като свръхперфузирани органи. Това кръвоснабдяване е предимно функционално и осигурява образуването на урина.

В бъбреците се оформят две последователни капилярни мрежи. Аферентните артериоли, които са клонове на aa. arcuatae образуват гломерулните капиляри, които не преминават във венозните съдове, а формират еферентните артериоли, от които започва перитубулната капилярна мрежа. Оформят се две паралелни капилярни мрежи - кортикална и медуларна.

Цялото количество кръв, което навлиза в бъбреците преминава през гломерулите. Обичайно около 20% от плазмата, която навлиза в гломерулите се филтрира в гломерулните капиляри. Останалата част от кръвта излиза през еферентната артериола и продължава в перитубулната капилярна мрежа в кората. След това попада в бъбречната венозна система. По този начин през кората преминават около 90% от навлязлата през бъбречната артерия кръв. Около 10% от кръвта преминава през медулата, главно чрез еферентните артериоли на юкстамедуларните нефрони, които оформят низходящи и възходящи прави съдове (vasa recta). Vasa recta вървят паралелно на бримката на Хенле. Кортикалният бъбречен кръвоток е подложен на авторегулация и се поддържа относително постоянен.

Кръвоснабдяването на бъбреците повлиява върху техните метаболитни нужди, защото при увеличаване на кръвотока се увеличава и гломерулната филтрация, а това води до засилване на разхода на енергия за транспорт на вещества в бъбречните тубули.