Функция и хормони на паращитовидните жлези

Регулацията на нивата на калций в кръвта е изключително важна за нормалното протичане на всички физиологични процеси в организма. Тя се осъществява от паращитовидните жлези и в по-тесен смисъл от хормона отделян от главните им клетки, а именно паратироиден хормон. Паращитовидните жлези са разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. В повечето случаи паращитовидните жлези са четири на брой. Те са локализирани зад горния и долния полюс на десния и левия лоб на щитовидната жлеза. Паращитовидните жлези имат малки размери – около 3-4 милиметра. Изградени са от три вида клетки:

• главни клетки – с добре развит ендоплазмен ретикулум и апарат на Голджи. В тях се синтезира паратхормона.;
• оксифилни клетки – с неизяснена функция;
• мастни клетки.

Ендокринната функция на паращитовидните жлези се обуславя от синтеза и секрецията на паратироиден хормон (ПТХ) от главните клетки, който представлява полипептид изграден от 84 аминокиселини. Както другите пептидни хормони, той се синтезира като препрохормон, от който се получава активната форма на ПТХ. След това той се складира в секреторните гранули на главните клетки. Има кратък полуживот около 20 минути, като се метаболизира бързо в черния дроб и бъбреците. Паратироидният хормон постоянно се синтезира и разгражда. По тази причина количеството, което се секретира зависи от скоростта на синтезата и от скоростта на разграждането му. За осъществяване на своите ефекти хормонът се свръзва със специфични рецептори, разположени по плазмалемата (клетъчната мембрана) на прицелните клетки. Свързването на ПТХ с рецептора води до образуване на комплекс хормон-рецептор, който активира Gs-протеин, активиращ аденилатциклазата, което води до повишаване на концетрацията на цАМФ (цикличен аденозинмонофосфат). При други прицелни клетки се активира фосфолипаза С и се получава ИТФ (инозитолтрифосфат) или ДАГ (диацилглицерол).

Физиологични ефекти на паратхормона

Основните действия на ПТХ се изразяват в регулация на калциево-фосфатната обмяна. За да се осъществи това ПТХ действа на две места – в бъбреците и костите, или с други думи прицелните клетки за този хормон са локализирани в бъбреците и костите.

Най-общо действията на ПТХ са следните:

1. повишаване на концетрацията на калциевите йони и понижаване на фосфатните в кръвната плазма;
2. стимулиране на продукцията на калцитриол (агландуларен циркулиращ хормон);
3. ускоряване на ремоделирането на костите.

Действия на паратхормона върху бъбреците

Ефектите на ПТХ в бъбреците са свързани със стимулиране на реабсорбцията на калций и увеличаване на екскрецията на фосфати. ПТХ действа върху бъбречните каналчета, върху епителните клетки, които си изграждат. Той повлиява йонния транспорт като увеличава броя на калциевите каналчета и понижава броя на фосфатните преносители. По този начин се намалява загубата на калций с урината и се увеличава изхвърлянето на фосфатите. Друго действие на ПТХ в бъбреците е повишаването на активността на ензима 1-алфа-хидроксилаза, което води до стимулиране на синтезата на калцитриол.

Действия на паратхормона в костите

Костите са изградени от 4 вида клетки: остеобласти, остеоцити, покривни клетки и остеокласти. Остеобластите са отговорни за синтезата на костен матрикс, а остеокластите – за неговото разграждане. Паратхормонът действа върху остеобластите, остеоцитите и върху остеокластите (по индиректен начин). Неговите ефекти са пряко свързани с концетрацията на калций в плазмата, която обуславя сравнително постоянната и умерена секреция на ПТХ. Това има за цел да поддържа оптималната скорост на костното ремоделиране, като се запазва равновесието между разграждането и изграждането на костен матрикс. Понижаването на секрецията на ПТХ води до забавяне на скоростта на ремоделиране и резорбция на костния матрикс. По този начин този хормон действа индиректно върху остеокластите (клетките, които са отговорни за разграждането на костния матрикс). Разрушаването на костните структури води до освобождаване на калций и до повишаване на неговата концентрация в плазмата. Заедно с калций, в кръвта навлизат и фосфати, но тяхната плазмена концентрация не се повишава, а намалява поради действието на ПТХ в бъбреците (стимулира екскрецията на фосфати с урината).

Изображение: https://www.scientificanimations.com, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Регулация на секрецията на паратхормона

Функцията на паращитовидните жлези не е подложена на контрола на хипофизата. Основният и регулатор е концентрацията на калциевите йони в плазмата. Освен тях и калцитриолът, фосфатите в плазмата, магнезиевите йони, адреналинът и хистаминът оказват своето влияние.

Най-голямо значение за секрецията на ПТХ има концентрацията на калций, тъй като между тях съществува отрицателна обратна връзка. Само свободните калциеви йони имат способността на участват в регулацията чрез свързването им с мембрани рецептори разположени по плазмалемата на главните клетки на паращитовидните жлези. Повишаването на концентрацията на калций в цитозола инхибира секрецията на ПТХ, а понижаването – я стимулира. Този механизъм на отрицателна обратна връзка е много ефективен и чувствителен.

Калцитриолът потиска секрецията на ПТХ, като действа върху главните клетки на паращитовидните жлези чрез потискане на производството на препрохормона. Това се осъществява отново по механизма на отрицателна обратна връзка. Фосфатите също действат на главните клетки, като засилват секрецията на паратхормона. Регулацията на секрецията от магнезиевите йони се обуславя от факта, че те са необходими за синтезата и за действието на ПТХ. При продължителна хипомагнезиемия се наблюдава понижена синтеза на ПТХ и отслабване на действието му върху бъбреците и костите. Адреналинът и хистаминът стимулират секрецията на ПТХ.

Нарушения във функцията на паращитовидните жлези

Нарушенията във функцията на паращитовидните жлези се обуславят от повишаване или понижаване на секрецията на ПТХ. При хипопаратиреоидизъм (понижена финкция на паращитовидните жлези) се наблюдава хипокалцемия, хиперфосфатемия и тетания. Това състояние най-често се наблюдава при увреждането или изваждането на паращитовидните жлези по време на хирургична интервенция върху щитовидната жлеза. Лечението е заместително с паратхормон, калциеви препарати и витамин D₃.

Повече информация за заболяването прочетете тук: Хипопаратиреоидизъм МКБ Е20

Хиперпаратироидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези) се наблюдава най-често при аденом или хиперплазия. Признаците на това състояние включват хиперкалциурия, хипофосфатемия, образуване на кисти в костите.

Повече информация за заболяването прочетете тук: Хиперпаратиреоидизъм и други разстройства на паращитовидните жлези МКБ E21

Заглавно изображение: fb.ru