Клетъчна мембрана (Plasmalemma)
Клетъчната мембрана е динамична структура, която определя клетъчните граници и поддържа разликите в състава на цитозола и междуклетъчното вещество. Тя има дебелина 8-10 микрометра, като е изградена от белтъци, липиди и въглехидрати.
Липиди - имат редица функции, като част от тях са: източник на енергия, фиксират протеините за клетъчната мембрана, както и изграждат липидния бислой. Липидите, които влизат в състава на мембраните са три вида:
- Фосфолипиди - изградени са от една полярна хидрофилна глава и две хидрофобни неполярни опашки. Основни представители на тази група са: фосфатидилхолин, фосфатидилсерин, сфингомиелин и други.
- Холестерол - по количество е колкото фосфолипидите. Функциите му са свързани с: намаление на флуидността на бислоя и намаление на пропускливостта на мембраната за малки молекули.
- Гликолипиди - тези вещества имат и въглехидратна част. Разположени са по външния монослой на липидната мембрана. Най-многобройни са в мембраните на нервните клетки.
Характерно за липидните молекули е, че те не са равномерно разпределени в монослоевете. Част от тях са групирани в липидни салове, които могат да се движат латерално.
Протеини - делят се на две групи, в зависимост от разположението си:
- интегрални протеини - имат хидрофилна и хидрофобна част, като хидрофобната им част пронизва липидния бислой. Хидрофилните опашки се намират на една от двете или и на двете повърхности на клетъчната мембрана. Тяхната полипептидна верига преминава един или няколко пъти през липидния бислой.
- периферни мембранни протеини - разположени са по цитоплазмената повърхност на липидния бислой. Те са свързани с мастни киселини и интегрални протеини. Мембранните протеини са подвижни.
Въглехидрати - разположени са по външната повърхност на мембраната и образуват гликокаликса. Осем монозахарида влизат в състава на въглехидратната част на мембраните: D-глюкоза, D-маноза, D-галактоза, L-фукоза, D-ксилоза, N-ацетилневраминова киселина, N- ацетилглюкозамин, N-ацетилгалактозамин. Гликокаликсът участва при: клетъчната адхезия, свързване, активиране, взаимодействие, аглутинация, както и при клетъчното разпознаване.
Клетъчните мембрани са изградени по "флуидно-мозаичния модел", според който мембранните протеини са латерално подвижни и "плуват" в лидния слой, които изгражда структурния скелет на мембраната.
Липиди - имат редица функции, като част от тях са: източник на енергия, фиксират протеините за клетъчната мембрана, както и изграждат липидния бислой. Липидите, които влизат в състава на мембраните са три вида:
- Фосфолипиди - изградени са от една полярна хидрофилна глава и две хидрофобни неполярни опашки. Основни представители на тази група са: фосфатидилхолин, фосфатидилсерин, сфингомиелин и други.
- Холестерол - по количество е колкото фосфолипидите. Функциите му са свързани с: намаление на флуидността на бислоя и намаление на пропускливостта на мембраната за малки молекули.
- Гликолипиди - тези вещества имат и въглехидратна част. Разположени са по външния монослой на липидната мембрана. Най-многобройни са в мембраните на нервните клетки.
Характерно за липидните молекули е, че те не са равномерно разпределени в монослоевете. Част от тях са групирани в липидни салове, които могат да се движат латерално.
Протеини - делят се на две групи, в зависимост от разположението си:
- интегрални протеини - имат хидрофилна и хидрофобна част, като хидрофобната им част пронизва липидния бислой. Хидрофилните опашки се намират на една от двете или и на двете повърхности на клетъчната мембрана. Тяхната полипептидна верига преминава един или няколко пъти през липидния бислой.
- периферни мембранни протеини - разположени са по цитоплазмената повърхност на липидния бислой. Те са свързани с мастни киселини и интегрални протеини. Мембранните протеини са подвижни.
Въглехидрати - разположени са по външната повърхност на мембраната и образуват гликокаликса. Осем монозахарида влизат в състава на въглехидратната част на мембраните: D-глюкоза, D-маноза, D-галактоза, L-фукоза, D-ксилоза, N-ацетилневраминова киселина, N- ацетилглюкозамин, N-ацетилгалактозамин. Гликокаликсът участва при: клетъчната адхезия, свързване, активиране, взаимодействие, аглутинация, както и при клетъчното разпознаване.
Клетъчните мембрани са изградени по "флуидно-мозаичния модел", според който мембранните протеини са латерално подвижни и "плуват" в лидния слой, които изгражда структурния скелет на мембраната.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
Коментари към Клетъчна мембрана (Plasmalemma)