Контрол на теглото при панхипопитуитаризъм

Панхипопитуитаризъм представлява медицински термин, описващ недостиг или липса на хормоните от предния дял на хипофизната жлеза (аденохипофиза).

Хипофизата произвежда редица важни регулиращи хормони, под контрола на хипоталамуса.
Основните хормони от предния дял на хипофизата са с белтъчна структура и включват:

• Соматотропен (растежен) хормон (STH) – регулира растежа на костите и тъканите.
• Лутеинизиращ (LH) и фоликулостимулиращ хормон (FSH) – контролират сексуалната функция при мъже и жени.
• Адренокортикотропен хормон (ACTH) – хормон, стимулиращ надбъбречните жлези да освобождават хормон (кортизол), който регулира обмяната на веществата и кръвното налягане.
• Тиреотропен хормон (TSH) – стимулира производството и секрецията на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза, които регулират метаболизма на тялото и е важен за растежа и развитието.
• Пролактни (PRL) – стимулира производството на мляко и растежа на гърдите при жените.

Тези хормони се секретират пулсативно, под формата на вълни, в зависимост от конкретните нужди на организма и циркадния ритъм.

Задният дял на хипофизата произвежда антидиуретичен хормон и окситоцин, регулиращи загубата на течности през бъбреците и маточните контракции по време на раждане. Когато недостигът обхваща и задния дял на хипофизата, основният проблем е дефицитът на алдостерон, тъй като окситоциновият недостиг рядко създава клинично значими проблеми.

Панхипопитуитаризмът може да бъде вроден или придобит, като причините могат да включват:

• Вроден хипопитуитаризъм – генетични фактори, хипоплазия на хипофизата, изолиран идиопатичен вроден хипопитуитаризъм, вродени синдроми (септо-оптична дисплазия, холопрозенцефалия, делеция на хромозома 22) и други.
• Придобит хипопитуитаризъм – травма или фрактура на черепа, тумор на хипофизата (секретиращ или не секретиращ), тумор на хипоталамуса, автоимунно заболяване (саркоидоза, автоимунен хипофизит), ракови метастази, операция на хипофизата, лъчева терапия и други.

Какви може да бъдат симптомите на панхипопитуитаризъм?

• При жени – нарушение на менструалния цикъл, безплодие, остеопороза, недобре развити полови органи, сухота във влагалището.
• При мъже – импотентност, намален размер на тестисите и пениса, намалена продукция на сперматозоиди, уголемяване на гърдите, намалена мускулна маса, слабо изразени мъжки характеристики (брада, окосмяване).
• При деца – изоставане в растежа.
• Симптоми, които могат да се срещнат при деца и възрастни са затлъстяване, лесна уморяемост, хипогликемия, нарушена сърдечна дейност, скованост на мускулите, повръщане, нарушена температурна чувствителност, смущение в уринирането и други.

Лечението на панхипопитуитаризъм включва заместителна хормонална терапия. Често обаче, независимо от адекватната заместителна терапия, пациентите с панхипопитуитаризъм са склонни да наддават на тегло и голяма част от тях стигат до затлъстяване, което трудно може да се контролира. Широкото разпространение на затлъстяването при панхипопитуитаризъм и повишените рискове от сърдечно-съдови нарушения изисква включване ма адекватен хранителен режим, чрез който да се постигне ефективен контрол на теглото.

Съществува ли специална диета, пригодена за контрол на теглото при панхипопитуитаризъм?

Основна стъпка в лечението на затлъстяването е промяна в начина на живот, включващо подходящ хранителен режим и физическата активност.

Диетичните аспекти за контролиране на теглото имат за цел постепенна загуба на килограми, тъй като при бързото отслабване съществува риск от загуба на мускулна маса. Това може да предизвика понижение на базалната метаболитна скорост, което намалява ефективността на последващите опити за контрол на теглото. Постепенната загуба на тегло, съчетано с упражнения за поддържане на мускулна маса е най-препоръчителният вариант за успешен контрол на теглото при панхипопитуитаризъм.

За постепенна загуба на тегло е важно както количеството, така и качеството на храната. Режимът на хранене може да доведе до загуба на килограми и въпреки това, да има лош ефект върху здравето. Например, диета с високо съдържание на протеини и на мазнини може да причини силен спад в нивата на кръвната захар (глюкозата), което да причини световъртеж и припадък, а също така и повишени нива на кетони, предизвикващо ацетонов дъх. Поради това, подходяща диета при панхипопитуитаризъм е тази, с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на въглехидрати.

Диетата трябва да съдържа достатъчно, но не прекалено високо количество протеини – обикновено 60 грама дневно е достатъчно. Високият въглехидратен прием не трябва да бъде под формата на концентрирани форми на захар и захарни изделия, тъй като това може да доведе до нарушен глюкозен толеранс и реактивна хипогликемия.

Препоръчителни храни при панхипопитуитаризъм, които са богати на въглехидрати и бедни на мазнини са: 

Плодове

Плодовете са богати на въглехидрати, витамини, фибри и вода. Те съдържат изключително малко или никакви мазнини. Подходящи са круши, ябълки, стафиди, фурми, банани, праскови, грозде, грейпфрути, киви, ягоди, боровинки, манго, ананас.

Зеленчуци

В действителност, зеленчуците са подобни по състав на плодовете. Те са бедни на мазнини и с високо съдържание на витамини, минерали, фибри и вода. Разликата е в съдържанието на въглехидрати. Само някои от зеленчуците са с високо въглехидратно съдържание – жълъди, тиква, сладък картоф и обикновен картоф. 

Бобови растения

Бобовите растения представляват семена, които растат във вътрешността на шушулка. Те са с високо съдържание на фибри, въглехидрати и витамини и ниско съдържание на мазнини. Примерите включват боб, леща, грах, соя и други.

Пълнозърнести храни

Пълнозърнестите храни са богати на фибри, витамини от група В и сложни въглехидрати. Те също са с ниско съдържание на мазнини. Примери са овес, всички форми на ориз, киноа, царевица, ечемик, ръж, сорго, елда, пшеница, просо, амарант. Храни, приготвени от тези продукти също са подходящи за включване в диетата. Такива са хляб, зърнени храни, бисквити и всички видове макаронени изделия.

Млечни продукти

Млечните продукти са богати на калций, белтъчини и мазнини, когато са в пълномаслена форма. Масло, сирене, сметана и заквасена сметана са бедни на въглехидрати, но богати на мазнини. Въпреки това, някои от млечните продукти са с високо съдържание на въглехидрати и бедни на мазнини. Такива са обезмаслено кисело мляко, мътеница, нискомаслено или обезмаслено прясно мляко.

Ненаситени мазнини

При спазването на нискомаслена диета с високо съдържание на въглехидрати е необходимо да се уверите, че мазнините, които приемате са здравословни. Такива са мазнините в зехтина, ядките (бадеми, кашу), както и някои риби като сьомга, сардини. Включете ги в малки порции. Може да добавите към тях малко количество източници на протеин като кафяв ориз или пиле на грил. Консумацията на богати на фибри пълнозърнести храни с протеин ще отнеме допълнително време за смилане на храната и усвояване на глюкозата. По този начин ще избегнете рязкото покачване на кръвната захар и инсулина, което обичайно се случва след консумация на храна, богата на рафинирани, нисковлакнести въглехидрати.

Рискът от развитие на остеопороза е сред другите рискове, свързани с панхипопитуитаризъм. Диета, богата на калций и витамин Д, заедно с умерено физическо натоварване са от полза за понижаване на този риск.

Физическата активност е не по-малко важна от диетата за контролиране на теглото. За да бъде ефективна физическата активност трябва да се прилага по половин час, поне пет пъти седмично. Подходящи форми на упражнение при хипопитуитаризъм включват бързо ходене, плуване, колоездене и бягаща пътека (умерено темпо). Освен за физическото здраве, упражненията са подходящи за подобряване на настроението и предотвратяване на стреса и депресията.

Загубата и контрола на теглото при хипопитуитаризъм трябва да се извършва под надзора на диетолог и лекуващия лекар, тъй като е необходимо редовно проследяване на нивата на хормоните и показателите на кръвта.