Други видове тиреотоксикоза МКБ E05.8

Щитовидната жлеза и синтезираните от нея щитовидни хормони подлежат на строга и фина регулация под въздействието на хипофизната жлеза.

Тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3) са основните хормони на щитовидната жлеза, които се регулират на принципа на обратната връзка от така наречения тиреостимулиращ хормон.

Тиреостимулиращият хормон (ТСХ) е хормон, който се отделя от хипофизната жлеза и има огромно значение за функцията на щитовидната жлеза. При ниски нива на щитовидните хормони в периферната кръв се изпращат сигнали към хипофизата за повишаване продукцията на тиреостимулиращия хормон и обратно, при високи нива на щитовидни хормони в периферията се изпращат сигнали за понижение секрецията на TSH.

По тази причини заболявания и увреждания на щитовидната жлеза са възможни при наличие на нарушения в нормалната синтеза и функциониране на хипофизната жлеза и тиреостимулиращия хормон.

Хиперсекрецията на тиреостимулиращ хормон и предизвиканата от него тиреотоксикоза се включва към други видове тиреотоксикоза.

Причината за повишена секреция на ТСХ от хипофизата се дължи най-често на тумор (аденом) на хипофизата, който предизвиква повишеното отделяне на хормона. Хиперсекрецията на тиреостимулиращ хормон води до тиреотоксикоза във връзка с редица патологични промени (повишението на ТСХ води до понижение на щитовидните хормони, но под въздействието на редица процеси при тази форма се развива увеличение).

Честотата на заболяването трудно може да се определи, като се засягат малко по-често представителите на женския пол, с несъществени различия по отношение на расова и етническа принадлежност.

Симптоми при други видове тиреотоксикоза

Клиничната картина при тази форма на тиреотоксикоза се определя в зависимост от промените в щитовидните хормони и от друга страна от самия процес в хипофизата.

Симптомите, свързани с повишените нива на щитовидните хормони и техния излишък в периферната кръв, се изразяват в промени в метаболитните процеси, сърдечно-съдовата дейност, увреждане на стомашно-чревния тракт, неврологични прояви.

Най-често пациентите се оплакват от редукция на теглото въпреки повишения апетит, ускорена стомашна перисталтика, диарийни изхождания, гадене, повишена чувствителност към топлина и изразено изпотяване в резултат от което кожата им е топла и влажна.

Наблюдават се ускоряване на пулса и кръвното налягане, възможни са предсърдно мъждене, аритмия, развитие на сърдечно-съдови инциденти.

Често са налице оплаквания във връзка с промени с психичното състояние, изразяващи се в затруднена концентрация, повишена раздразнителност, емоционална лабилност, нарушения на съня, изразяващи се в трудно заспиване, често събуждане нощем и безсъние.

Щитовидната жлеза е увеличена в различна степен, което клинично се проявява с гуша с различни размери (от едва видима с просто око до видима от разстояние). Гушата сама по себе си може да предизвика симптоми на притискане на съседните органи и структури (задух, затруднено преглъщане).

Симптомите, свързани с хипофизния тумор, се изразяват в главоболие, гадене, повръщане, отпадналост, симптоми, свързани с компресия оказвана от тумора над съседните тъкани и структури. В зависимост от засегнатите структури са възможни различни по тежест увреждания.

В резултат от хиперсекрецията на тиреостимулиращ хормон и развилата се тиреотоксикоза са възможни различни по тежест усложнения, най-сериозното от които е тиреотоксичната криза или кома, което въпреки ниската си честота представлява потенциална заплаха за живота на болния с висока смъртност дори при проведено лечение.

Поставяне на диагнозата при други видове тиреотоксикоза

При диагностицирането на тиреотоксикоза, предизвикана в резултат от хиперсекреция на тиреостимулиращ хормон, с основно значение са данните от лабораторните и образните изследвания.

Анамнестичните данни (разпит на болния) и физикалните находки, установени при клиничния преглед са слабо информативни и само при част от пациентите (обикновено при наличие на гуша) насочват към патология на щитовидната жлеза.

Характерната лабораторна констелация включва типични промени в нивата на тироксин и трийодтиронин (повишени са) и тиреостимулиращия хормон (понижен), като при необходимост се извършва и тест за тиреоглобулин и антитиреоидни антитела.

Образната диагностика подпомага изясняването на етиологичните причини, довели до развитието на тиреотоксикоза, като се прилагат различни визуализиращи техники, най-често ехография на щитовидната жлеза (подпомага разграничаването от локални процеси в жлезата), компютърна томография на щитовидната жлеза, компютърна томография на главата, радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза, при нужда също и ядрено-магнитен резонанс на щитовидната жлеза и ЯМР на главата с цел визуализиране на налични промени както в самата щитовидна жлеза, така и в хипофизата (промени в резултат от компресия, възпаление, неоплазма).

Диференциалната диагноза при хипертиреоидизъм в резултат от хиперсекреция на тиреостимулиращ хормон включва разграничаване от другите видове тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм), заболявания с неопластичен или автоимунен характер, ангажиращи хипофизата, някои системни заболявания, водещи до характерните клинични прояви.

Лечение при други видове тиреотоксикоза

Терапията е индивидуална, насочена към задоволяване на потребностите и изискванията на конкретния болен.

Като цяло лечението се подразделя на няколко основни вида, в зависимост от използвания подход, а именно медикаментозна терапия и хирургично лечение.

Използват се лекарства за щитовидната жлеза за потискане производството на щитовидни хормони и намаляване, нормализиране на техните повишени нива в периферната кръв. Използват се и медикаменти за потискане на секрецията на тиреостимулиращия хормон, съответно за потискане на хипофизната жлеза, като се прилагат под строг медицински контрол и наблюдение.

Симптоматично, в зависимост от състоянието на болния, се прилагат бета блокери, лекарства за лечение при висока температура (при наличие на хиперпирексия), при необходимост седативни средства (при наличие на безсъние) и други.

Оперативното лечение включва отстраняване на участъци или цялата щитовидна жлеза (частична, фокална или пълна, тотална тиреоидектомия), а при някои пациенти се обсъжда хирургична интервенция за повлияване на хиперсекрецията от хипофизата (отстраняване на токсичния аденом или други неопластични образувания).

Препоръчва се продължително наблюдение и проследяване на пациентите, редовни профилактични изследвания (лабораторни, физикални, образни), които първоначално се назначават през няколко месеца, а при нормализиране състоянието на болния се назначават веднъж годишно.

Прогнозата при други видове тиреотоксикоза се определя индивидуално, като с голямо значение са давността и тежестта на симптомите при пациента, своевременното откриване на състоянието и индивидуалният отговор към избраната терапевтична схема.