Анурия и олигурия МКБ R34

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология и патогенеза

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Основната функция на бъбрека е очистващата, при която с урината се отделят различни метаболити. Бъбреците участват в поддържането на водната и електролитната хомеостаза , на киселинно-алкалното състояние (КАС) на организма, в регулацията на артериалното налягане, в метаболизма на някои пептидни хормони и калциевата хомеостаза. Количеството отделена урина за период от 24 часа се нарича диуреза. Нормалното количество на диурезата е различно - при мъже до 2000мл, а при жени - 1500-1800мл. Обемът на диурезата зависи от количеството приети течности, наличието на натриев хлорид, вид на приетата храна, ендогенно отделена вода, излъчена с изпражненията, отделената вода през кожата и чрез процеса на дишане. Диурезата се определя от филтрационната способност на бъбреците. Увеличената диуреза над 2 литра за 24 часа се означава като полиурия, намалената под 0,5 литра за 24 часа се нарича олигурия, а под 0,150 литра за 24 часа се нарича анурия.

Епидемиология

Честотата на олигурията не е константна. При възрастни е около 1% при приемане в отделение, при остро настъпило бъбречно увреждане се среща приблизително около 10% от случаите и между 4-15% след кардио-пулмонален байпас. Анурията обикновено е резултат от необратимо и тежко увреждане на бъбречната функция.

Етиология и патогенеза

Според етиологията олигурията се разделя на:

• Преренална - дължи се на понижение на системното артериално налягане и намалена бъбречна перфузия. Наблюдава се при състояния като дехидратация, хиповолемия, различните форми на шока и др.
• Ренална - реналните причини за олигурия включват редица болести на бъбреците, с акцент засягане на тубуло-интерстициалния и гломерулния апарат, напр. остър и хроничен гломерулонефрит, постстрептококов нефрит и др.
• Постренална - дължи се на обструкция на отделителните пътища, среща се най-често при бъбречнокаменна болест, механична обструкция от неоплазми, от коагулуми и т.н.

Олигурията в повечето случаи е нормална находка след извършването на оперативни интервенции с голям обем. Дължи се най-често на настъпилата хиповолемия, поради загубата на течности, кръв, плазма и т.н, както и на отговора на надбъбреците към хиповолемията - повишаване нивата на алдостерон. Олигурия може да настъпи и в резултат на приема на някои лекарства като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), някои антибиотици, АСЕ инхибитори, контрастни вещества, използвани при различни рентгенологични изследвания и т.н.

Анурията е резултат от тежко увреждане на бъбречната функция. Наблюдава се при състояния като остра бъбречна недостатъчност, при тежки дехидратации, особено опасни при малки деца, при различните видове шок (хиповолемичен, термичен, кардиогенен и т.н.), сепсис или т.нар. SIRS(Systemic inflamatory response syndrome), пълна обструкция на пикочните пътища, при простатна хиперплазия и др. Класификацията на анурията според своята етиология е същата, както при олигурията. Важно е да се отбележи, че при анурия пикочният мехур е празен и няма налични позиви за уриниране.

Клинична картина

Клиничната картина на олигурията и анурията се владее от първичната патология, предизивикваща понижена диуреза. При олигурия, дължаща се на остра бъбречна недостатъчност, относителната маса е ниска, а урината - светла. При преренална етиология на олигурията, урината придобива тъмен цвят, с висока концентрация и относително тегло. Намаленото количество на урина е основен симптом, който характеризира и олигурията, и анурията.

Диагноза

Диагнозата се поставя на база на анамнезата, снета от болния, ако не се отнася за остро настъпили състояния. Задължително на оценка подлежат отделителната система, сърдечно-съдовата система, като се използват също физикални, инструментални и  биохимични методи. За да се проследи дали в действителност се касае за олигурия и анурия се налага поставянето на уретрален катетър и проследяване на 24-часова диуреза на пациента, като за достоверни се отчитат данните, при които за олигурия се наблюдава отделяне на урината под 17-21мл/час и при деца под 0,5мл/кг/час, а за анурия e под 150 мл/24часа. Ако е налице обструкция на пикочните пътища, то тя се доказва най-често чрез ехография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ретроградна пиелография и т.н. Препоръчително е изследването на кръв, урина, КАС.

Лечение

Лечението на олигурията и анурията е насочена на първо място към основното заболяване, довело до наличието на горепосочените. При наличие на хиповолемичен шок на първо място лекуващият лекар се стреми към възстановяване обема на загубената кръв и/или течности в организма чрез вливане на колоидни разтвори. Използват се също и различни диуретици. При дехидратация се налага приемът на повече течности перорално или интравенозно.

Изображение: freepik.com