Папая

Папая (Carica papaya) е тропическо, плодородно дърво, което се класифицира към семейство Карикови (Caricaceae). Папаята освобождава смолиста течност, когато не е узряла, която вероятно причинява дразнене и алергична реакция при някои хора.

Устройство на папая

Папаята е малко, слабо разклонено дърво, обикновено с едно стъбло, което расте от 5 до 10 височина, със спираловидно подредени листа, ограничени до върха на ствола. Долната му част е видимо наранена там, където са прорастли листата и плодовете. Листата са големи, 50-70 см в диаметър, дълбоко длановидно нарязани, със седем дяла. Папаята е двудомна. Цветовете са петделни и силно раздвоени; мъжките цветя имат тичинки, слети с венчелистчетата. Женските цветя имат горен яйчник и пет изкривени венчелистчета, хлабаво свързани в основата.

Мъжки и женски цветове се носят в пазвите на листата; мъжките цветя са в многоцветни дихазии, а женските са в дихазии с няколко цветя. Имат сладък аромат; отворени са през нощта; опрашват се от вятър или насекоми.

Плодът е с дължина около 15-45 см и 10-30 см големина в диаметър. Той е готов узрял, когато придобие леко мека консистенция, кожата му е с кехлибарен до оранжев оттенък и по стените на голямата централна кухина са прикрепени множество черни семена.

Разпространение на папая

Този растителен вид е роден в тропиците на Америка, но сега е широко култивиран в други тропически региони на света заради ядливите си плодове, подобни на пъпеш, които са достъпни през цялата година. Папая за пръв път е култивирана в Мезоамерика, в днешно южно Мексико и Централна Америка. Вирее в горещите и влажни райони на Централна и Южна Америка, Южна Африка и Югоизточна Азия. През 2020 г. Индия е произвела 43% от световното предлагане на папая. Испанците въвеждат папаята в Стария свят през 16 век. Отглеждането на папая сега е почти пантропическо, обхващащо Хавай, Централна Африка, Индия и Австралия. Дивите популации от папая обикновено са ограничени до естествени тропически гори. В дъждовните гори на южно Мексико папаята процъфтява и се възпроизвежда бързо в пролуките на короните, докато умира в стари гори със затворени корони.

Използваема част на папая

Употребяват се плодовете на растението.

Химичен състав на папая

Кожата, пулпата и семената на папаята съдържат различни фитохимикали, включително каротеноиди и полифеноли, както и бензил изотиоцианати и бензил глюкозинати, като нивата им в кожата и пулпата се увеличават по време на узряването. Каротеноидите, лутеин и бета-каротин, са "видни" в жълтата кожа, докато ликопенът е доминиращ в червената плът. Семената от папая съдържат цианогенното вещество пруназин.

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Папая съдържа витамини А, В, С, D и Е, калций, калий, фосфор, желязо, цинк, манган, мед, ванадий, магнезий, малко количество натрий, растителни влакнини, фолиева киселина, аминокиселини, фитоестрогени, папаин, химопапаин, лутеин, ликопен, целулоза.

Папаята е пълна с витамин С. Двойно от препоръчителното дневно количество витамин С е установено в един средно голям плод. Тя също съдържа храносмилателен ензим, наречен папаин, който има противовъзпалителни ефекти.

Папаята съдържа добри количества калий, магнезий и фолат, всички от които са полезни за цялостното здраве на организма.

Хранителна стойност на 100 грама плод папая - енергия 179 kJ (43 kcal); въглехидрати - 10,82 гр; захари - 7,82 гр; фибри - 1,7 гр; мазнини - 0,26 гр; протеини - 0,47 гр; витамини - витамин A - 47 мкг, витамин B1 - 0,023 мг, витамин B2 - 0,027 мг, витамин B3 - 0,357 мг, витамин B5 - 0,191 мг, витамин B9 - 38 мкг, витамин C - 62 мг, витамин E - 0,3 мг, витамин K - 2,6 мкг; минерали - калций - 20 мг, желязо - 0,25 мг, магнезий - 21 мг, манган - 0,04 мг, фосфор - 10 мг, калий - 182 мг, натрий - 8 мг, цинк - 0,08 мг; вода - 88 гр; ликопен - 1828 мкг.

Лечебни свойства и приложение на папая

В традиционната медицина листата от папая са били използвани като лечение на малария, като очистително средство или за пушене с цел облекчаване на астма.

Къде се използва папая

• в козметичната индустрия;
• кулинарията;
• народната медицина, особено при чернодробно заболяване, дори с вирусен произход.

Действие на папая

• помага за изхвърляне на токсините от организма;
• подобрява храносмилането;
• хепатопротективно;
• антибиотично;
• антиоксидантно;
• фибринолитично;
• болкоуспокояващо;
• антитромботично;
• противовъзпалително;
• имуностимулиращо;
• ускоряващо метаболизма.

Изображение: Max.kit, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Екстрактите от незрял или зрял плод папая, включително семената им действат срещу Грам-положителни бактерии. Използвани в по-големи дози оказват влияние и върху Грам-отрицателни бактерии.

Изолираният папаин от папаята, представлява протеолитичен ензим - такъв, който разгражда белтъчините, намиращ множество приложения в бита на хората. Влиза в състава на козметични, фармацевтични и миещи продукти като пасти за зъби; в препарати предназначени за употреба в текстилната промишленост и каучуковото производство; в хранителната промишленост за придаване на крехкост на месото; в пивоварната за избистряне на бира. Папаинът подпомага доброто и леко храносмилане.

В медицината, папаинът помага за по-бързото заздравяване на рани и язви, почистване на мембранозни отложения при дифтерит, понижаване на висока температура и намаляване на отоците. Фитоестрогените установени в папаята, подтискат действието на прогестерона. Консумацията на папая се препоръчва на хора, които трябва да приемат стероиди и ацетилсалицилова киселина като превенция на заболявания на кръвоносната система. Приема се, че плодът предпазва от развитие на ставни заболявания.

Начин на употреба на папая

Форми на употреба

• сурова или консервирана папая;
• нектар;
• папаин.

Кулинарна употреба на папая

Неузрелите зелени плодове често се консумират варени поради съдържанието на латекс в тях. Обикновено се ядат сурови във Виетнам и Тайланд. Зрелият плод може свободно да се консумира суров, без кората и семената. Последните са годни за консумация, но имат остър, пикантен вкус. Суровият плод може да узрее, като се постави на слънце.

Както сурова, така и варена, зелената папая се използва в кухнята на Югоизточна Азия. В някои части на Азия младите листа на папаята се задушават и ядат като спанак.

Папаята е част от филипинската кухня, след като е въведена на островите чрез манилските галеони. Неузрелите или почти узрели папаи (с оранжева плът, но все още твърда) се режат на жулиени и обикновено се маринова - поднасят се като гарнитура към солени ястия. Почти узрелите папаи могат да се консумират и пресни като салата или на кубчета и да се консумират потопени в оцет или сол. Зелената папая е често срещана съставка или пълнеж в различни пикантни ястия.

В индонезийската кухня неузрелите плодове и младите листа се варят за използване като част от салата, докато цветните пъпки се сотират и се запържват с люти чушки и зелени домати като зеленчуково ястие.

В лаоската и тайландската кухня от неузрелите зелени папаи се прави вид пикантна салата.

В Бразилия и Парагвай неузрелите плодове се използват за приготвяне на сладкиши или консерви.

Както зеленият плод папая, така и неговият сок са богати на папаин, протеаза, използвана за омекотяване на месо и други протеини, както се практикува в момента от местните американци, хората от Карибския регион и Филипините. Включва се като компонент в някои прахообразни продукти за омекотяване на месо. Папаята не е подходяща за десерти на базата на желатин, тъй като ензимните свойства на папаина предотвратяват втвърдяването на желатина.

Семената на папая понякога се използват от местните народи вместо черен пипер, поради пиперливият им вкус.

Внимание!

Консумацията на неузрели плодове може да предизвика алергична реакция, поради високото съдържание на бял секрет (мляко, латекс) в тях. Алергии може да предизвика и самият папаин, използван в хранителни или други продукти. Не са редки и алергичните реакции към прашеца от цветовете на растението. Ако веднъж човек прояви подобни признаци, в повечето случаи остава алергичен към всяка една част на папаята.

Прекомерната консумация на папая може да доведе до хиперкаротинемия - високо количество на каротин в организма и оттам оцветяване на кожата в жълто-оранжево. Прекалената консумация пък на семена от плода може да доведе до рядко състояние в медицината - отравяне с карпаин.

Заглавно изображение: freepik.com