Малина

Сем. Rosaceae (Розоцветни)

Малина (Rubus idaeus) представлява полухрастовидно, едногодишно или многогодишно растение, което принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Известни са около 320 представителя на род Малина. Плододаването на един декар малинови насаждения е до около 800-900 килограма, като максимумът е до 1500. На английски език се нарича Raspberries.

УСТРОЙСТВО:

Малината има многогодишна коренова система. Стъблата й се развиват като едногодишни или многогодишни, като достигат височина до 2 метра. Покрити са с шипове оцветени в тъмно червено.

Цъфти в малки бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия по клончетата. Интересното е, че първо се разтварят най-високо разположените цветя, а после по-ниско стоящите и така до основата на храста. Малината цъфти в продължение на един месец, през май-юни. През това време е много добър източник на нектар и предпочитано медоносно растение.

Плодът й е сборен, състоящ се от много на брой малки червени плодчета. Във всяко едно плодче има ядлива, много фина семка. Когато и последното цветче прецъфти, на върха на растението започва зреенето на първите плодове. То се наблюдава през юли-август месец. Вече узрели те имат различно оцветяване от бледо жълто, през нюанси на розовото и червеното, до тъмно червено.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Тя вирее най-добре на богати на хумус и с по-лек механичен състав почви, каквито са алувиално-ливадните, делувиално-ливадните и ливадно-канелените. Подходящи са и черноземните, сиви горски и канелените горски почви, с техните разновидности, с пропусклив подорен хоризонт.

Континентите на които се отглежда и е значително разпространена са Европа, Азия, Южна Америка. Климатът, който предпочита за своето развитие е умерен, тропичен, субтропичен.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Употребяват се плодът и листата на малината.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

вит. C;
вит. от група B, вит. P и A;
Минерални соли - калиеви, натриеви, калциеви, фосфорни;
лимонена киселина;
ябълчна киселина;
каротин;
пектин;
Малината съдържа 9-10 % захар.

ДЕЙСТВИЕ:

спомага за нормалното функциониране на мускулите и нервите;
укрепва костите и зъбите (високо съдържание на калциеви и фосфорни соли);
утолява жаждата и подобрява храносмилането;
противовъзпалително, антисептично, противовиремично, апетитовъзбуждащо, бактерицидно действие;
предпазва черния дроб от вирусни и инфекциозни заболявания;
повлиява стомашни болки, киселини в стомаха;
ревматизъм и простуда;
диетично хранене.

Пектинът в плода повлиява запек, а малинов сок и пресни малини - повръщане по време на бременност. Укрепват сърдечно-съдовата система. Малините са подходяща храна за диабетици и спортисти и хора, целящи понижаване на теглото си, поради ниският й гликемичен товар.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

вътрешно - директна консумация на плода или като настойка;
външно - запарка, компреси.
в кулинарията - като подправка и в състава на сладка, сокове, тестени изделия и др.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

настойка - 20г изсушен плод (пресен-200г) се накисват в 300 мл студена вода за няколко часа. След това се консумира по една чашка, след затопляне на течността.
запарка - 2 с.л. нарязани листа се заливат с 300 мл вряла вода. За гаргара или компреси.

ВНИМАНИЕ!

Малината не трябва да се консумира от хора страдащи от подагра и нефрит, поради високото съдържание на пурини в нея.

Още по темата: