Малина

Малина (Rubus idaeus) представлява полухрастовидно, едногодишно или многогодишно растение, което принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Известни са около 320 представителя на род Малина. Плододаването на един декар малинови насаждения е до около 800-900 кг, като максимумът е до 1500. На английски език се нарича Raspberries.

Устройство на малина

Малината има многогодишна коренова система. Стъблата й се развиват като едногодишни или многогодишни, като достигат височина до 2 метра. Покрити са с шипове оцветени в тъмно червено.

Цъфти в малки бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия по клончетата. Интересното е, че първо се разтварят най-високо разположените цветя, а после по-ниско стоящите и така до основата на храста. Малината цъфти в продължение на един месец, през май-юни. През това време е много добър източник на нектар и предпочитано медоносно растение.

Плодът й е сборен, състоящ се от много на брой малки червени плодчета. Във всяко едно плодче има ядлива, много фина семка. Когато и последното цветче прецъфти, на върха на растението започва зреенето на първите плодове. То се наблюдава през юли-август месец. Вече узрели те имат различно оцветяване от бледо жълто, през нюанси на розовото и червеното, до тъмно червено.

Изображение: mako from Kangasala, Suomi (Finland), CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на малина

Тя вирее най-добре на богати на хумус и с по-лек механичен състав почви, каквито са алувиално-ливадните, делувиално-ливадните и ливадно-канелените. Подходящи са и черноземните, сиви горски и канелените горски почви, с техните разновидности, с пропусклив плодорен хоризонт.

Континентите на които се отглежда и е значително разпространена са Европа, Азия, Южна Америка. Климатът, който предпочита за своето развитие е умерен, тропичен, субтропичен.

Използваема част на малина

Употребяват се плодът и листата на малината.

Химичен състав на малина

От растението са изолирани следните вещества

• вит. C;
• витамини от група B, вит. P и A;
• минерални соли - калиеви, натриеви, калциеви, фосфорни;
• лимонена киселина;
• ябълчна киселина;
• каротин;
• пектин;
• малината съдържа 9-10 % захар.

Лечебни свойства и приложение на малина

• спомага за нормалното функциониране на мускулите и нервите;
• укрепва костите и зъбите (високо съдържание на калциеви и фосфорни соли);
• утолява жаждата и подобрява храносмилането;
• противовъзпалително, антисептично, противовиремично, апетитовъзбуждащо, бактерицидно действие;
• предпазва черния дроб от вирусни и инфекциозни заболявания;
• повлиява стомашни болки, киселини в стомаха;
• ревматизъм и простуда;
• диетично хранене.

Изображение: freepik.com

Пектинът в плода повлиява запек, а малинов сок и пресни малини - повръщане по време на бременност. Укрепват сърдечно-съдовата система. Малините са подходяща храна за диабетици и спортисти и хора, целящи понижаване на теглото си, поради ниският й гликемичен товар.

• вътрешно - директна консумация на плода или като настойка;
• външно - запарка, компреси.
• в кулинарията - като подправка и в състава на сладка, сокове, тестени изделия и др.

Начин на употреба

• настойка -  20 грама изсушен плод (пресен - 200 гр) се накисват в 300 мл студена вода за няколко часа. След това се консумира по една чашка, след затопляне на течността.
• запарка - 2 с.л. нарязани листа се заливат с 300 мл вряла вода. За гаргара или компреси.

Внимание!

Малината не трябва да се консумира от хора страдащи от подагра и нефрит, поради високото съдържание на пурини в нея.

Заглавно изображение: freepik.com