Пипер, Червен пипер, Сладък червен пипер

Пипер, Червен пипер, Сладък червен пипер (Capsicum annuum) е вид от растителния род Capsicum (чушки), от който са култивирани пет домашни вида чушки. Capsicum annuum е опитомен преди повече от 5000 години. От него са разработени многобройни сортове, които понастоящем се култивират по целия свят. Така са получени сладки и люти пиперки. Във Великобритания парливите сортове пипер се наричат люти чушки, а сладките сортове се наричат червени или зелени чушки.

От петте домашни вида люти чушки, Capsicum annuum е най-често срещаната и широко отглеждана, както в търговската, така и в домашната градина. Този вид включва най-много известни люти чушки, а също и най-продаваните люти чушки Cayenne, Bell Peppers, Jalapenos, Nu-Mex, Poblano, Hungarian Wax, De Arbol, Pequin, Thai, New Mexican, Cherry to Pimento, Cuban, Anaheim, Peter Pepper, Serranos, Paprika and Wax pod.

"Annuum", което означава "годишно", всъщност е подвеждащо, тъй като чушките от този вид са трайни, многогодишни насаждения когато са им предоставени необходимите условия на отглеждане.

Capsicum annuum има най-голямо разнообразие от форми и най-добрият начин за разпознаване на този вид е чрез процеса на елиминиране. Всички други видове имат някои характерни черти. Всеки отделен сорт лют червен пипер, който не показва тези характеристики, е по-вероятно да не принадлежи към този вид.

Устройство на пипер

Изображение: Rhondle, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението се развива под формата на малък храст с няколко разклонения. Израства на височина до 60 см. Известни са и дървовидни представители на рода. Листата на сладкия червен пипер са прости и срещуположно разположени по клончетата. Имат от елипсовидна до ланцетовидна форма и са с гладки повърхности.

Образува малки, по единично разположени бели цветчета, които достигат големина до 1,5 см в диаметър. Развиват се в аксиларни съцветия (местата където листата се съединяват със стъблата). Обикновено са бели, а по-рядко оцветени в лилаво, с форма на камбанка, разполагащи с 5 венчелистчета и 5 тичинки. Цъфтят от юли до септември месец. Видът е хермафродитен (притежава мъжки и женски плодни органи).

Плодовете на пипера се наричат чушки. Варират широко по размер и форма, от няколко сантиметра до повече от 30 см. Узряват в зелено, жълто, оранжево, червено или лилаво, кафяво или дори кафеникаво-черно. В горната част на плода, към неговата дръжка, са разположени семенцата му. Множество на брой те са събрани на голяма група, образувайки формирование подобно на грозд. Узряват от август до октомври месец.

Разпространение на пипер

Произхожда от южните части на Северна Америка и северните райони на Южна Америка. Растението се определя като едногодишно. При топъл климат и подходящи грижи може да оцелеее и да плододава няколко години. Докато видът е доста толерантен към крайните метеорологични условия, той е особено продуктивен в топъл и сух климат и не може да оцелее при много студени условия на околната среда. Вирее на песъчливи, глинести и по-тежки глинести почви, като предпочита добре дренирани такива. Относно ph на почвата расте на кисели, неутрални и алкални почви, като може да се развива и на много кисели и много алкални такива. Не може да расте на сянка.

Според археологически проучвания, дивите предци от този вид са се развивали в Боливия и южна Бразилия и са били опитомени за около 6,100 години.

Използваема част на пипер

Употребяват се плодовете на растението. На различни места по света се консумират младите листа на пипера.

Химичен състав на пипер

Сладкият пипер съдържа следните вещества

• капсаицин;
• калиеви и магнезиеви соли;
• витамини А и В;
• каротиноподобно вещество.

Капсаицинът създава усещане за парене, което може да продължи часове след поглъщането му.

Лечебни свойства и приложение на пипер

Изображение: Juan Carlos Fonseca Mata, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Във фармацевтичната промишленост пиперът намира приложение като съставна единица на медикаменти. В народната медицина е част от билкови смеси, които се прилагат за лечение на множество заболявания. Едни от тях са - подагра, метеоризъм, парализи, кожни лезии, храносмилателни проблеми и др. Множеството му приложения в кулинарията са известни на всички ни.

Свойства на пипера

• противодиарично;
• противоповръщателно;
• антиревматично;
• спазмолитично;
• стимулиращо храносмилателните процеси;
• загряващо;
• дразнещо;
• повишаващо саливацията;
• антихемороидално.

Пиперът се разделя на сладък и лют. Плодът на лютите сортове пипер се включва в лечението на следните заболявания, приет вътрешно - студен стадий на треска, дефицит при възстановяване или старост, варикозни вени, астма и проблеми с храносмилането. Външно се използва при лечението на навяхвания, невралгия, плеврит, мускулно напрежение, ревматизъм и др. Той е ефективна превантивна мярка при морска болест.

Капсаицинът, който се получава от C. annuum и други видове Capsicum, е интензивен дразнител на кожата и очите и е съставката, използвана в люти спрейове, продавани за самозащита. Има много медицински употреби, включително за локално облекчение на мускулна болка, при херпес зостер, кожни раздразнения и ревматизъм и като противовъзпалително средство. Последните медицински изследвания също така документират антимикробната и противогъбичната активност на капсаицина, получен от няколко вида Capsicum, а текущите проучвания изследват приложението му при лечение на рак.

Червеният пипер в кулинарията

Чушките на пипера се използват пресни, варени или сушени в огромно разнообразие от ястия, характерни за различни регионални кухни. От сладкият червен пипер се получава чудесна подправка от сушени червени чушки, които се смилат на прах. Добавя се към ястия в цял вид или като прах, придавайки им сладникав вкус.

Изображение: Em?ke Dénes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Някои от сортовете пипер са много парливи (лют червен пипер) и обикновено се използват като остър аромат, докато по-меките сортове (сладки пиперки) имат много приятен аромат с лека сладост и често се консумират сурови в салати и т.н. Изсушените плодове се смилат на прах и се използват като ароматна подправка, наречена червен пипер. Прахът от сухия плод на някои сортове се добавя към храната като оцветител.

Младите листа на пипера се считат за годни за консумация, но се препоръчва за такава с известна предпазливост. Те се сушат или се добавят към супи и ястия. Листата съдържат около 4-6% протеин. Семената се сушат, смилат се на прах и се използват като пипер. Цветята, в някои краища на света, също се консумират - сурови или варени.

Лютите представители на пипера са широко използвани като ароматизатори в няколко кухни, включително индийски, тайландски, корейски и китайски, както и в много латиноамерикански и африкански ястия. Пресните или сушени плодове се използват в къри, маринати, супи и салати, а също и като съставка в сосове.

Декоративна стойност на пипера

Някои сортове пипер са разработени, за да се използват като декоративни растения, често за интериорни саксии. Те имат малки, ярко оцветени, трайни плодове.

Сортове, като например Боливийската дъга и Черната перла, се отглеждат предимно заради естетическата им стойност. Тези декоративни видове са известни с удивителните си плодовете, които са произведени в от 4 или 5 цвята едновременно в едно растение, като различните цветове обозначават различните етапи от растежа им. Известните популярни Коледни чушки са спечелили своето отличително име, защото първоначално са били на разположение само по Коледа, като раждат червени и зелени плодове. Всички тези сортове са годни за консумация и повечето от тях са сладникави.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons