Аспержа

Аспержа (Asparagus officinalis) представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Кремови (Liliaceae). Aспержите са широко разпространен сезонен зеленчук, който се отглежда в продължение на хиляди години. Те заедно с още няколко вида от рода се срещат в дивата природа на Средиземноморието. В продължение на хиляди години аспержите са обработвани и култивирани, докато се получат сега съществуващите представители годни за консумация и с икономическа стойност. В исторически план се откриват в египетски гробници, датиращи от 4-ти век преди новата ера.

Младите издънки, само на култивираните видове, се използват за консумация като деликатесен зеленчук.

УСТРОЙСТВО:

Аспержата израства на височина до 2 метра. Има дебело коренище, от което прорастват множество корени. Листата й са много фини, наподобяващи иглички. На отделни растения се развиват мъжки и женски цветове. И двата вида имат камбановидна форма, с шест венчелистчета. Мъжките цветове са дълги 5-6 мм, оцветени в жълто. Женските цветове са дълги около 4 мм, жълто-зелени. Цветните стъбла са дълги до 25 мм. Плодовете са червени на цвят, с големина около 7-9 мм в диаметър, съдържащи до 6 черни семенца. Семената са с набръчкана повърхност и чуплива структура.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Аспержата е с роден ареал на разпространение в Европа, Азия (на изток до Монголия) и Северозападна Африка (Алжир, Мароко и Тунис). Отглежда се в Северна и Южна Америка, Китай. Пренесена е на Бермудите, островите Кук, Френска Полинезия, Нова Каледония, Еквадор (включително островите Галапагос), Япония, Нова Зеландия, Австралия и Сейшелските острови. На някои места се смята за устойчив плевел.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използват се коренищата и надземната част в сушен вид.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Коренището съдържа:

• флавоновоиди;
• аргини;
• аспарагин;
• хелидонова киселина.

Стъблото съдържа:

• витамин С;
• тирозин;
• аспарагин;
• янтарна киселина.

ДЕЙСТВИЕ:

• понижава кръвното налягане;
• разширява кръвоносните съдове;
• има диуретично действие;
• слабилетло;
• леко седативно.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Аспержите имат дълга история на употреба като лечебно растение. Диоскорид, гръцки лекар от първи век, препоръчва екстракти от корен на аспержи за лечение на заболявания на пикочните пътища, проблеми с бъбреците, жълтеница и ишиас.

Днес е известно, че аспержата е силен диуретик и се използва главно при лечение на уринарни проблеми. Също така е полезна при лечението на ревматични заболявания, артроза на туберкулоза. Богат източник са на глутатион, мощен антиоксидант, за който е известно, че стимулира имунната система, намалява възпалението и поддържа здравето на черния дроб.

Аспержите облекчават махмурлук и защитават клетките на черния дроб от токсични агенти. Резултати от научни изследвания показват, че онези части от тях, които се изхвърлят намират терапевтично приложение.

Състояния и заболявания, при които се използват аспержи:

• бъбречни заболявания;
• цистит;
• воднянка;
• махмурлук;
• трудно уриниране;
• заболяване на простатата;
• болести на черния дроб;
• задържане на течности в организма.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

Една супена лъжица корени се запарва в 500 мл. вода и кисне около един час. Пие се преди ядене 4 пъти на ден по 100 мл.

Още по темата:

• Бял крем, Бял лилиум
• Чемерика, Бяла чемерика, Горска чемерика