Аспержа

Сем. Liliaceae (Кремови)

Аспержа (Asparagus officinalis) представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Кремови (Liliaceae). Aспержите са широко разпространен сезонен зеленчук, който се отглежда в продължение на хиляди години. Те заедно с още няколко вида от рода се срещат в дивата природа на Средиземноморието. В продължение на хиляди години аспержите са обработвани и култивирани, докато се получат сега съществуващите представители годни за консумация и с икономическа стойност. В исторически план се откриват в египетски гробници, датиращи от 4-ти век преди новата ера.

Младите издънки, само на култивираните видове, се използват за консумация като деликатесен зеленчук.

УСТРОЙСТВО:

Аспержата израства на височина до 2 метра. Има дебело коренище, от което прорастват множество корени. Листата й са много фини, наподобяващи иглички. На отделни растения се развиват мъжки и женски цветове. И двата вида имат камбановидна форма, с шест венчелистчета. Мъжките цветове са дълги 5-6 мм, оцветени в жълто. Женските цветове са дълги около 4 мм, жълто-зелени. Цветните стъбла са дълги до 25 мм. Плодовете са червени на цвят, с големина около 7-9 мм в диаметър, съдържащи до 6 черни семенца. Семената са с набръчкана повърхност и чуплива структура.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Аспержата е с роден ареал на разпространение в Европа, Азия (на изток до Монголия) и Северозападна Африка (Алжир, Мароко и Тунис). Отглежда се в Северна и Южна Америка, Китай. Пренесена е на Бермудите, островите Кук, Френска Полинезия, Нова Каледония, Еквадор (включително островите Галапагос), Япония, Нова Зеландия, Австралия и Сейшелските острови. На някои места се смята за устойчив плевел.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използват се коренищата и надземната част в сушен вид.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Коренището съдържа:

флавоновоиди;
аргини;
аспарагин;
хелидонова киселина.

Стъблото съдържа:

витамин С;
тирозин;
аспарагин;
янтарна киселина.

Aспержите могат да предадат характерен мирис на урината, поради разграждането на съединения от тях в организма, съдържащи сяра.

ДЕЙСТВИЕ:

понижава кръвното налягане;
разширява кръвоносните съдове;
има диуретично действие;
слабилетло;
леко седативно.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Аспержите имат дълга история на употреба като лечебно растение. Диоскорид, гръцки лекар от първи век, препоръчва екстракти от корен на аспержи за лечение на заболявания на пикочните пътища, проблеми с бъбреците, жълтеница и ишиас.

Днес е известно, че аспержата е силен диуретик и се използва главно при лечение на уринарни проблеми. Също така е полезна при лечението на ревматични заболявания, артроза на туберкулоза. Богат източник са на глутатион, мощен антиоксидант, за който е известно, че стимулира имунната система, намалява възпалението и поддържа здравето на черния дроб.

Аспержите облекчават махмурлук и защитават клетките на черния дроб от токсични агенти. Резултати от научни изследвания показват, че онези части от тях, които се изхвърлят намират терапевтично приложение.

Състояния и заболявания, при които се използват аспержи:

бъбречни заболявания;
цистит;
воднянка;
махмурлук;
трудно уриниране;
заболяване на простатата;
болести на черния дроб;
задържане на течности в организма.

Основната употреба на аспержи е като зеленчук в кулинарията, поради което са широко култивирани с цел консумация. Белите са предпочитани в някои региони, а зелените в други. Консумират се като пресен зеленчук, леко сварени, задушени, бланширани или на скара и често се сервират с масло.

Аспержите понякога се отглеждат като декоративно растение, а някои видове се използват за осигуряване на нежна зеленина за флорални цели.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

Една супена лъжица корени се запарва в 500 мл. вода и кисне около един час. Пие се преди ядене 4 пъти на ден по 100 мл.

Още по темата: