Аспержа

Аспержа (Asparagus officinalis) представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Кремови (Liliaceae). Aспержите са широко разпространен сезонен зеленчук, който се отглежда в продължение на хиляди години. Те заедно с още няколко вида от рода се срещат в дивата природа на Средиземноморието. В продължение на хиляди години аспержите са обработвани и култивирани, докато се получат сега съществуващите представители годни за консумация и с икономическа стойност. В исторически план се откриват в египетски гробници, датиращи от 4-ти век преди новата ера.

Младите издънки, само на култивираните видове, се използват за консумация като деликатесен зеленчук.

Устройство на аспержа

Аспержата израства на височина до 2 метра. Има дебело коренище, от което прорастват множество корени. Листата й са много фини, наподобяващи иглички.

На отделни растения се развиват мъжки и женски цветове. И двата вида имат камбановидна форма, с шест венчелистчета. Мъжките цветове са дълги 5-6 мм, оцветени в жълто. Женските цветове са дълги около 4 мм, жълто-зелени. Цветните стъбла са дълги до 25 мм.

Плодовете са червени на цвят, с големина около 7-9 мм в диаметър, съдържащи до 6 черни семенца. Семената са с набръчкана повърхност и чуплива структура.

Разпространение на аспержа

Аспержата е с роден ареал на разпространение в Европа, Азия (на изток до Монголия) и Северозападна Африка (Алжир, Мароко и Тунис). Отглежда се в Северна и Южна Америка, Китай. Пренесена е на Бермудите, островите Кук, Френска Полинезия, Нова Каледония, Еквадор (включително островите Галапагос), Япония, Нова Зеландия, Австралия и Сейшелските острови. На някои места се смята за устойчив плевел.

Използваема част на аспержа

Използват се коренищата и надземната част в сушен вид.

Химичен състав на аспержа

Коренището съдържа:

• флавоновоиди;
• аргини;
• аспарагин;
• хелидонова киселина.

Стъблото съдържа:

• витамин С;
• тирозин;
• аспарагин;
• янтарна киселина.

Лечебни свойства и приложение на аспержа

Свойства на растението:

• понижава кръвното налягане;
• разширява кръвоносните съдове;
• има диуретично действие;
• слабилетло;
• леко седативно.

Аспержите имат дълга история на употреба като лечебно растение. Диоскорид, гръцки лекар от първи век, препоръчва екстракти от корен на аспержи за лечение на заболявания на пикочните пътища, проблеми с бъбреците, жълтеница и ишиас.

Днес е известно, че аспержата е силен диуретик и се използва главно при лечение на уринарни проблеми. Също така е полезна при лечението на ревматични заболявания, артроза на туберкулоза. Богат източник са на глутатион, мощен антиоксидант, за който е известно, че стимулира имунната система, намалява възпалението и поддържа здравето на черния дроб.

Аспержите облекчават махмурлук и защитават клетките на черния дроб от токсични агенти. Резултати от научни изследвания показват, че онези части от тях, които се изхвърлят намират терапевтично приложение.

Състояния и заболявания, при които се използват аспержи:

• бъбречни заболявания;
• цистит;
• воднянка;
• махмурлук;
• трудно уриниране;
• заболяване на простатата;
• болести на черния дроб;
• задържане на течности в организма.

Начин на употреба:

• извлек - една супена лъжица корени се запарва в 500 мл. вода и киснат около един час. Пие се преди ядене 4 пъти на ден по 100 мл.