Физиологично значение на биотина

Витамин В₇  (биотин) е водноразтворим витамин. Той влиза в състава на витамините от витамин В комплекс. Той е известен под наименованията биотин, но може да се срещне и като „коензим R” и витамин Н. Витамин В₇ е открит през 1924 година и е изолиран през 1932 година. Биотинът е важен компонент на ензимите, участващи в метаболизирането на мазнини и въглехидрати. Той е кофактор на карбоксилазите. Този витамин има основна роля в поддържането на здравето на кожата и косата. Наименованието витамин Н произлиза от немски думи “haar” и “haut”, които означават коса и кожа.

Структура на витамин В₇ (биотин)

Витамин В₇ (биотин) има необичайна структура. Изграден е от два пръстена, свързани по между си с една страна. Той представлява хетероциклена сяро-съдържаща монокарбоксилна киселина.

Храни, богати на витамин В₇ (биотин)

Отлични източници на биотин са яйчен жълтък, домати, моркови и маруля. Други храни, които са богати на витамин В₇, са яйца, пилешко и свинско месо, риба тон, сьомга, бадеми, фъстъци, зеле, лук, карфиол, манголд, краставици, краве и козе мляко, авокадо, ягоди, банани, малини, орехи и овес.

Малки количества биотин се произвеждат от някои от бактериите на чревната микрофлора. Синтезираният по този начин биотин, ако бъде добре усвоен се включва в метаболитните реакции.

Поставен в силно кисела среда биотинът може да промени свойствата си, но той е относително стабилен при излагане на светлина, топлина и кислород.

Препоръчителна дневна доза

Физиологичното значение на биотина може да се изяви само при постъпването му в организма в оптимални дневни дози. Американски специалисти препоръчват дневният прием на биотин да е в рамките между 30 и 100 mcg (микрограма), но според повечето източници средната дневна доза биотин варира между 10 и 30 mcg. Европейският съвет за данни на храните (EUFIC) е приел за максимално допустима горна граница дозата от 150 mcg биотин дневно. Препоръчителната дневна доза на биотина е различна за отделните възрасти и физиологични състояния.

Препоръчителна дневна доза:

• Деца и кърмачета от 0 до 12-месечна възраст: 7 mcg;
• Деца от 1 до 3-годишна възраст: 8 mcg;
• Деца от 4 до 8-годишна възраст: 12 mcg;
• Деца от 9 до 13-годишна възраст: 20  mcg;
• Юноши от 14 до 18-годишна възраст: 25 mcg;
• Възрастни над 18-годишна възраст и бременни жени 30 mcg;
• Кърмещи жени: 35 mcg.

Тъй като болните от диабет тип 2 имат много ниски нива на запасни количества биотин, а той има свойството да намалява кръвната захар, в техните терапевтични схеми се включват 100 пъти по-високи дози биотин от препоръчителните такива. Тези дози са в размер на 5 до 15 mg дневно. На хора, които имат оплаквания от лесно чупещи се нокти и слаба, лесно късаща се коса, дозите биотин които се предписват са между 1 и 3 mg дневно.

Физиологично значение на витамин В₇ (биотин)

Витамин В₇ има важна роля в поддържането на физиологичното равновесие на организма. Той участва в производството на енергия, в синтеза на мазнини, в поддържането на дейността на нервната система, на здравето на косата и кожата. Биотинът заема централно място в метаболизма на въглехидратите и мазнините. Той играе ролята на кофактор на няколко ензима – карбоксилази. В обмяната на въглехидратите витамин В₇ подпомага преобразуването на глюкозата от първоначалната и форма до превръщането и в използваема химическа енергия. При дефицит на биотин се наблюдават нарушения в този процес. Характеризира се с мускулни болки и спазми по време на физическо усилие, поради неспособността на организма да използва ефективно глюкозата като енергиен източник. Витамин В₇ благоприятства за повишена енергичност на организма чрез увеличаване активността на ключови ензими за освобождаване на енергия в клетките.

Биотинът участва в синтеза на мастни киселини. Това се обяснява с обстоятелството, че биотинът е необходим за оптималното функциониране на ацетил-Ко-А карбоксилазата – ензим, който подпомага процесите свързани с производство на мазнини в тялото.

Биотинът поддържа дейността на нервната система, като заедно с мазнините и глюкозата участва в процесите на производство на енергия необходима за функционирането на нервната система.

Други физиологични значения на биотина (витамин В₇), са представени от участието му като катализатор и кофактор на жизненоважни метаболитни реакции. Като коензим влиза в състава на редица ензими, които участват в:

• Процеса на глюконеогенезата, който представлява метаболитен път за синтезиране на глюкоза от невъглехидратни въглеродни субстрати като глицерол, лактат и гликогенни аминокиселини;
• Цикъла на Кребс (цикъла на трикарбоновите киселини), като част от ензима пируват карбоксилаза;
• Метаболизма на левцина – една от незаменимите (есенциални) аминокиселини;
• Преобразуването на фолиевата киселина (витамин В₉) в използваема от тялото форма.

Биотинът е необходим за поддържане на здравето на косата и ноктите. Смята се, че той стимулира растежа на здрава коса. По време на бременност и кърмени нуждата на организма от биотин се увеличава. При около 50% от бременните жени се наблюдава слаб дефицит на биотин. Витамин В₇ понижава нивата на кръвната захар.

Витамин В₇ участва е превенцията и лечението на някои състояния и заболявания:

• Чревна дисбактериоза;
• Чревни възпаления;
• Чревни раздразнения;
• Болест на Крон;
• Хронична диария;
• Улцерозен колит;
• Кожни заболявания.

Дефицит на витамин В₇ (биотин)

Дефицит на витамин В₇ може да се наблюдава при прилагането на диета, бедна на В₇ и В₅, тъй като двата витамина участват съвместно в много метаболитни процеси. Недостиг на биотин може да се наблюдава и при персистиращи чревни заболявания. Консумацията на сурови яйца също може да доведе до това състояние. Това се дължи на факта, че в яйчния белтък се съдържа гликопротеинът авидин, който когато е в сурово състояние може да се свърже с биотина и да образува с него биологично активен комплекс. Така образуваният комплекс не се усвоява от организма. Кулинарната обработка на яйчния белтък предотвратява свързването на авидина с биотина. Бременните жени страдат с около 50% повече от дефицит на биотин, което увеличава възможността от появата на усложнения по време на раждане. Друг рисков фактор е приемът на антиконвулсивни медикаменти (например карбамазепинът), които могат да възпрепятстват абсорбцията на биотин.

Дефицитът на биотин може да се изяви с появата на симптоми като червен обрив около устата, очите и гениталиите. Поява също на косопад и неврологични симптоми като летаргия, депресия, халюцинации, сковаване на крайниците. Дефицитът може да се съпровожда от атаксия (нарушение в координацията на волевите движения), хипотония (липса на мускулен тонус) и болки, гърчове. Дерматитът е най-често срещаният симптом на недостиг на биотин при малките деца. Той е състояние, при което се появява кора от белезникави до жълтеникави петна около скалпа, веждите и кожата зад ушите на новороденото. Това състояние при възрастните се нарича себорея.

Подобно на останалите витамини от В-групата, предозираните количества биотин се отстраняват от организма посредством урината без сериозен токсичен ефект.