Резорбция на витамини

С изключение на холекалциферола (витамин D₃), който се образува в кожата под действие на UV-лъчите и на ниацинът, който се образува от аминокиселината триптофан, всички останали витамини се набавят основно чрез храната.

Скоростта, с която се извършва резорбцията на витамините зависи от тяхната природа. Резорбцията на мастноразтворимите витамини - А, D, E и К е забавена, а тази на водноразтворимите - В₁, В₂, В₃, В₆, В₁₂, В₁₅, Р, РР, С е бърза. Поради тази причина е препоръчително водноразтворимите витамини да постъпват в организма под формата на чести приеми в малки дози.

При състояния на липса или недостиг на жлъчка и панкреатични ензими е намалена мастната резорбция. Това води до понижаване резорбцията на мастноразтворимите витамини и съответно намалява количеството им в организма. Резорбцията на витамините (на болшинството от тях) се осъществява в проксималните части на тънкото черво.

Механизмите на резорбция на витамините

Резорбцията на мастноразтворимите и водноразтворимите витамини се осъществява посредством различни механизми.

Включвайки се в смесените мицели, мастноразтворимите витамини преминават чрез дифузия през мембраната на чревния епител. Поради тази причина тяхната резорбция е зависима от нормалната секреция на жлъчка и при налични заболявания на черния дроб, както и при обструкция (запушване) на жлъчните пътища се нарушава резорбцията им. В такива случаи се налага парентералното им прилагане.

В зеленчуците се съдържа прекурсорът на витамин А - каротин, който може да бъде резорбиран под тази форма. От каротина се образува ретинол (витамин А), след като навлезе в епителните клетки. Естери на ретинола се съдържат в храните от животински произход, които под действието на панкреатичния ензим естераза се разграждат и полученият ретинол бива включен в смесените мицели и се резорбира.

Повечето от водноразтворимите витамини се резорбират чрез свързан с натриевите йони, вторично активен транспорт. Бактериите влизащи в състава на чревната флора синтезират витамини от група В, но в епителните клетки липсват транспортни системи за резорбцията им.

Резорбцията на витамините се осъществява посредством различни механизми, специфични за различните представители. Рибофлавинът (витамин В₂) се резорбира посредством улеснена дифузия. За да бъде резорбиран витамин В₁₂ обаче, е необходимо той да се свърже с вътрешния фактор на Castle или гастромукопротеина от стомаха и така да бъде всмукан през лигавицата на илеума.

Така полученият комплекс се резорбира в дисталната част на тънкото черво чрез т.нар. рецептор-зависима ендоцитоза. След това се складира в черния дроб като запасите в него са в такова количество, че могат да покрият нуждите на човешкия организъм за период от 3 до 6 години след пълното спиране на резорбцията му. До такова състояние най-често се стига при увредена секреция на вътрешния фактор от пристенните клетки на стомашните жлези.