Праз, Праз лук

Праз, Праз лук (Allium porrum) представлява зеленчук, който принадлежи към семейство Лукови (Alliaceae). Не образува глави като лука, а дълго цилиндрично "стъбло", което се състои от листа. Заровен в пръст или пясък издържа цяла зима и е годен за кулинарни употреби. През цялата година може да се открие на пазара. Съществуват два вида праз - летен, с по-фини и тънки стъбла и зимен, с по-дебели и плътни стъбла. Прилага се като подправка или основна съставка на множество салати, супи, ястия или като гарнитура. Ценен зеленчук е бил в миналото за римляните, египтяните и гърците.

Национален символ е на Уелс. Там се носи в деня на св. Давид. Шекспир, в "Хенри V", описва обичая да се носи праз като "древна традиция". В пиесата Хенри казва на Флуелън, че носи праз: „...защото съм уелсец, знаеш ли, добър земляк....“.

Широко използван е в храната на персийците като ароматизиращ компонент, а в иранската традиционната медицина като антиатерогенно средство.

Устройство на праз

Изображение: Permaboy, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Зеленчукът има плитка, гъста коренова система, която се състои от множество тънки коренчета, водещи началото си равномерно от долната повърхност на снопът от листни влагалища. Така са групирани, че приличат на брада. От тях израства цилиндричното, ядливо "стъбло" на праза. То се състои от множество листни влагалища, образуващи поотделно цилиндри, които влизат един в друг. Нискостоящата част на стъблото е оцветена в бяло, като по възходящ път цветът й преминава в зелено-бял, по-светло зелен, до тъмно сивкаво-зелено. Цилиндрите преминават в листа във височина на растението.

Разпространение на праз

Растението води началото си от Средиземноморието.

Използваема част на праз

Употребява се цялата надземна част на растението.

Химичен състав на праз

Изображение: Goele, Public domain, via Wikimedia Commons

Зеленчукът съдържа витамин С, витамин А, витамин К, витамин В6, мед, магнезий, калий, калций, натрий, захари в малко количество, азотни вещества, белтъчни вещества, соли, етерични масла, пектинови полизахариди, фолиева киселина.

Лечебни свойства и приложение на праз

Празът не се препоръчва за консумация при бъбречни заболявания.

Свойства на праза

• изразено антиоксидантно действие;
• детоксикиращо;
• подпомагащо дейността на храносмилателната и сърдечно-съдовата системи;
• възпрепятства образуването на атеросклеротични плаки;
• благотворно влияе на нервната система;
• ранозаздравяващо;
• стимулира мускулната дейност;
• благоприятства нормалния воден баланс в организма;
• грижи се за здравето на кожата.

Изображение: Peter Forster, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Празът подпомага дейността на сърдечно-съдовата система. Той съдържа кемпферол, флавоноид с протективно на кръвоносните съдове действие.

Заболявания, които се повлияват добре при консумацията на праз лук са атеросклероза, затлъстяване, диабет тип 2, ревматоиден артрит и алергии. Зеленчука подпомага храносмилането и пречиства организма. Поне двукратната консумация на праз за седмица, ни действа предпазващо от рак на дебелото черво, простатата и стомаха, понижава холестерола и кръвното налягане. Препоръчва се и като профилактично средство срещу атеросклероза.

На фитонцидите в зеленчука се дължат голяма част от неговите антибактериални и дезинфекционни свойства. Съдържанието пък на фолиева киселина в него го прави подходяща храна за бременни. Празът действа умерено диуретично и значително облекчава признаците на хрема (консумиран суров, 3 пъти на ден).

Какво ни осигурява консумацията на праз

• като изключително мощен антиоксидант, се бори успешно със свободните радикали;
• неговата консумация е превенция на рак на стомаха;
• понижава нивото на холестерол;
• разрежда кръвта, като предпазва от образуването на съсиреци;
• изключително подходящ за употреба при астма, диабет, хроничен бронхит, атеросклероза, различни инфекции.

Кога не трябва да се консумира праз

• бъбречни заболявания;
• заболявания на стомаха - гастрит, язва и други подобни;
• непоносимост към острата миризма и вкус на зеленчука.

Празът в кулинарията

Изображение: H. Alexander Talbot, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Зеленчукът може да се консумира суров или термично обработен. Светлата, бяла част от цилиндричното му стъбло, много често се използва в салати или се консумира директно, а листната такава се задушава в ястия и супи. Чудесен заместител е на лука в почти всички гозби. Идеално се съчетава с босилек, горчица, мащерка, лимон. Както вече бе споменато се намира на пазара през цялата година.

Празът има приятен вкус, става фин, придава аромат след обработка и затова е предпочитан пред обикновения лук.

Интересно за праза

Изображение: Guy Waterval, Apache License 2.0, via Wikimedia Commons

Растението е било на особена почит в Египет. Фараонът Хеопс дарявал жреците си с хиляда круши, сто кани бира, един бивол и сто връзки праз. Така изразявал признателността си към тях. Зеленчукът е бил сред задължителните дарове, които трябвало да се принасят на боговете на сенките и съня. Поради тази причина се среща в почти всички погребални фрески.

Галските племена, заселили се на британските острови през 7 век, пренесли праза на тях и той станал символ на римляните. Когато водели битки със саксонските племена, те са слагали на шлемовете си листа от зеленчука.

На масата на Тайната вечеря има зеленчук, за който се предполага че е праз.

Според римляните прочиства гърлото и гласът, поради което често е присъствал на трапезата им.

В Древна Месопотамия са го използвали като лекарство.

Споменава се, че Нерон е изяждал големи количества от зеленчука преди да излезе да говори пред поданиците си.

Празът е емблема на националния отбор на Франция по ръгби. Зелено-бялата лента, която французите присъждат за различни постижения в селското стопанство, се нарича "праз".

Вишисоаз - супа във Франция, в която присъствието на праз е в огромно количество.

Заглавно изображение: Ralf Roletschek (talk) - Fahrradtechnik auf fahrradmonteur.de, GFDL 1.2, via Wikimedia Commons