Купуасу

Купуасу (Theobroma grandiflorum) представлява тропическо растение, което се развива под формата на дърво и се класифицира към семейство Malvaceae. Често срещано е в тропическите гори на Южна Америка. Плодът купуасу е символ на Пара, като там се използва главно за приготвяне на сладоледи и в сладкарството. От семената на купуасу се получава масло, известно като какаово масло, което остава твърдо при стайна температура. Освен, че се използва като храна и лекарство, какаовото масло е важно в козметичната и фармацевтичната промишленост.

Устройство на купуасу

Изображение: Puime, Public domain, via Wikimedia Commons

Купуасу е малко вечнозелено дърво с огромни дълги листа и с удължена или пирамидална корона. Oбикновено израства на 6-10 метра височина, но понякога достига до 18 метра. Стволът му може да бъде с диаметър 25-30 см. Има кафява кора, а листата са 25-35 см дълги и 6-10 см широки, с от 9 до 10 листни вени. Докато узряват, листата се променят от розово оцветени в зелени, преди плододаването. Плодовете представляват кокосов орех, продълговат като пъпеш, със силен цитрусов аромат, който достига около 25 см на дължина и около 15 см дебелина. Вътрешността е бяла, мека, сладко-кисела и има от 25 до 50 семена в пет гнезда, като месото заема около една трета от пространството в него. Плодовете зреят през цялата година, но най-голяма реколта се събира от февруари до април.

Целогодишно растението е украсено с големи цветове, от корените до короната, които са разположени директно върху клоните и ствола. Цветята на купуасу са структурно сложни и изискват опрашване от биологични вектори. По-голямата част от дърветата са самосъвместими, което може да доведе до понижени нива на опрашване и съответно до намаляване на добивите от плодове. Опрашителите, които включват хризомилидни дългоносци и жилави пчели, не могат да летят между цветя при силни дъждове.

Разпространение на купуасу

Често срещан в басейна на Амазонка, той се култивира в джунглите на Колумбия, Боливия и Перу и в северната част на Бразилия и е с най-голямо производство в Пара. Плътта на плодовете купуасу се консумира в цяла Централна и Южна Америка. Расте в бразилската джунгла на сенчести места. Растенията обикновено се отглеждат от семена.

Дървото е високо ценено на местно ниво заради ядливата си плодова каша. Често се добива от дивата природа и се култивира в Бразилия, Колумбия, Венецуела, Еквадор и Коста Рика. Плодовете се продават на местните пазари като често са в недостиг, тъй като търсенето изпреварва предлагането.

Използваема част на купуасу

Купуасу е почти без производствени отпадъци, т.е. цялото дърво се използва с различни цели - плодове, семена, кора и др.

Химичен състав на купуасу

Вещества извлечени от билката са

• антиоксиданти;
• мастни киселини;
• бяло масло;
• фитостероиди;

Изображение: Pedro Spoladore, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ароматите на купуасу произлизат от неговите фитохимикали, като танини, гликозиди, теограндини, катехини, кверцетин, каемпферол и изоскутелалареин. Той също така съдържа кофеин, теобромин и теофилин, които се откриват и в какаото, макар и в много по-ниско количество.

Лечебни свойства и приложение на купуасу

Екстракт от купуасу активно се използва в козметиката. Той често е включен в грижа за кожата и косата. Това е великолепно успокояващо и подхранващо средство.

Свойства и приложение на купуасу

• бори се срещу свободните радикали, които ускоряват многократно процеса на стареене;
• прави кожата красива и еластична;
• премахва възпаленията;
• повлиява екземи, дерматити;
• защитава сърцето;
• тонизира организма;
• подпомага храносмилателните процеси.

Семената се използват за лечение на коремни болки. Плодовите сокове се пият, за да се улесни трудно раждане.

Въпреки че не са наблюдавани конкретни съобщения за лекарствена употреба за това растение, семената му са източник на какаов прах и масло. Тези продукти имат следните лекарствени цели:

• какаовият прах и маслото са хранителни вещества;
• маслото се прилага и външно като емолиент, за да успокои и омекоти. То се използва традиционно за лечение на наранена кожа и изгаряния, а също така се втрива в синини. Изследванията показват, че може да противодейства на бактериите, отговорни за развитието на циреи и септицемия;
• какаовият прах се приема вътрешно за лечение на ангина и високо кръвно налягане.

Лекарствено, растението се използва за лечение на коремни болки, ангина, високо кръвно налягане, напукана кожа, изгаряния и синини.

Купуасу и диабета

Изображение: BjoernS, CC BY-SA 2.0 DE, via Wikimedia Commons

Бива оценен ефекта от ежедневния прием на течности от купуасу и какао (3,6 и 7,2 гр / кг телесно тегло) върху оксидативен стрес и липиден профил при диабетични плъхове, индуцирани от стрептозотоцин (STZ). Въпреки че какаовият ликьор има по-високо съдържание на полифенол, кофеин и in vitro антиоксидант, съдържанието на наситени мастни киселини също е по-високо, отколкото в течността на купуасу. Ежедневното приложение на двете какаови и купуасу течности довежда до подобряване на натрупването на телесно тегло и съотношение на тегло на черния дроб / телесно тегло при STZ-диабетни плъхове. Нивата на триацилглицерол в плазмата са силно намалени от двете дози течности, докато HDL-c е повишен с 27% при прилагане на най-високите дози купуасу и какао. Плазменият антиоксидантен капацитет е подобрен и липидната пероксидация в плазмата и тъканите намалява според дозовия начин. Въпреки по-ниското съдържание на полифенол в cupuassu, тези резултати показват предимствата на cupuassu в сравнение с какаото във връзка с потенциалните ползи за здравето.

Двете течности от купуасу и какао демонстрират положителни ефекти върху липидния профил и антиоксидантния статус на STZ-диабетни плъхове. Резултатите показват, че синергизмът между мастни киселини и фенолни съединения в купуасу и какаови течности може да допринесе за намаляване на хипертриглицеридемията, причинена от липсата на инсулин. Въпреки че течността на купуасу има приблизително 3,5 пъти по-малко фенолни съединения от какаовата, тя също така представлява много по-ниско количество палмитинова киселина, а хроничният прием на купуасу е еднакво ефективен при облекчаване на липидния профил и подобряване на антиоксидантния статус при STZ-диабетни плъхове. Това предполага, че специфичната мастна киселина и фенолният профил в течността cupuassu може да превъзхождат какаото.

Любопитно

Изображение: Cupuacu, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Най-интересното е, че като храна може да се консумира купуасу, което само е паднало от дървото. Плодовете, откъснати директно от клона, никога не узряват напълно и не получават този невероятен вкус и аромат.

Плодовете на купуасу не подлежат на съхранение и бързо губят вкус, затова месото на плода се замразява и в този вид се изпраща за по-нататъшна обработка.

Растящото в по-ниска надморска височина на тропическите амазонски гори купуасу не обича пряка слънчева светлина - листата изгарят, изсъхват по краищата и опадат. Ето защо, в плантациите, дърветата са засадени в сянката на по-високи дървета или се покриват със специална мрежа.

Кулинарна употреба на купуасу

Плодът съдържа редица големи семена, заобиколени от много ароматна, сочна пулпа с леко кисел аромат. Тази каша може да се яде сурова и за нея се казва, че е вкусна. Кремообразна е, с екзотичен аромат. Сладко и приятно ароматизирана. Използва се и за приготвяне на пресен сок, сладолед, конфитюр и др.

Месестата част на плодовете се яде в прясно състояние или на прах. Използва се за производство на сокове, ликьори и сладолед. От бялото масло в семената, по свойства близко до какаовото масло, но с по-висока температура на топене, се изработва шоколад (купулат), който не се топи в ръцете.

Бялата каша на плода има миризма, описана като смес от шоколад и ананас и често се използва в десерти, сокове и сладкиши. Сокът има вкус преди всичко на круша, банан, пасиран плод и пъпеш.

Купуасу обикновено се събира от земята, след като естествено е паднал от дървото. Може да бъде трудно да се определи пиковата зрялост, тъй като не се забелязва външна промяна в цвета на плодовете. Въпреки това проучванията показват, че в условията на западна колумбийска Амазонка плодовете обикновено достигат пълна зрялост в рамките на 117 дни след появата им. Бразилците или го ядат суров, или го използват за приготвяне на сладкиши.

Масло от купуасу

Изображение: CiXeL at the English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Семената на купуасу се използва като заместител на шоколада. Те съдържат голямо количество мазнини и от тях се добива добро масло. Те са богат източник на тлъсто масло (около 50%), нишесте (около 15%) и протеини (около 15%). Те също съдържат летливо масло и стимулиращите алкалоиди кофеин и теобромин.

Купуасовото маслото е триглицерид, съставен от наситени и ненаситени мастни киселини, придаващ му ниска точка на топене (приблизително 30 ° C) и текстура на меко към твърдо вещество, което се използва в сладкарски изделия, наподобяващи бял шоколад. Основни компоненти на мастните киселини на маслото от купуасу са стеаринова киселина (38%), олеинова киселина (38%), палмитинова киселина (11%) и арахидова киселина (7%).

Други приложения на купуасу

Дървесината на купуасу е със средна по гъвкавост текстура, правозърнеста, умерено тежка и с умерена естествена издръжливост. Използва се много малко, но е подходящ за изработка на шкафове и вътрешна облицовка на сгради.

Заглавно изображение: Kristof Zyskowski & Yulia Bereshpolova, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons