Хроничен гастрит, неуточнен МКБ K29.5

Хроничното възпаление на стомашната лигавица с прогресиращ ход, което обхваща различни топографски зони на стомаха, като постепенно води до атрофия (липса) на стомашни жлези и промяна в стомашната секреция, се означава като хроничен гастрит. Заболяването протича под няколко основни форми в зависимост от особеностите и диагностичните находки, като при невъзможност за категоризиране към някоя от тези форми се касае за хроничен гастрит, неуточнен.

В зависимост от морфологичните промени хроничният гастрит може да бъде повърхностен или атрофичен, а според топографското засягане на стомашната лигавица се дели на няколко основни вида, а именно гастрит тип А със засягане предимно корпуса или фундуса на стомаха, гастрит тип Б със засягане предимно антрума и гастрит тип АБ, при който е налице дифузно засягане и обхващане от възпалителния процес на целия стомах.

Хроничен гастрит, неуточнен: рискови фактори, особености, симптоми

Хроничен гастрит, неуточнен, представлява полиетиологично заболяване, като трябва да се подчертае и ролята на рефлукса на жлъчка, приема на медикаменти, някои имунологични фактори и инфекция с Helicobacter pylori.

Най-често като причини и основни рискови фактори за появата, развитието и прогресията на възпалителните изменения в стомашната лигавица се сочат злоупотребата с някои лекарства (нестероидни противовъзпалителни, антибиотици, кортикостероиди, цитостатици), системната употреба на алкохол, тютюнопушенето, неправилното хранене (консумация предимно на мазни, пържени, консервирани, преработени храни, газирани напитки), наличието на някои нелекувани подлежащи увреждания на стомашно-чревния тракт (гастроезофагеална рефлуксна болест, диспепсия, остър гастрит) и други.

Играят роля генетични, автоимунни, инфекциозни и токсични фактори, като тези различни механизми водят до увреждане и нарушаване на лигавичната бариера, променя се секрецията и състава на стомашния мукус, директно се нарушават функциите на повърхностния епител и кръвоснабдяването на лигавицата. Стомашната лигавица става пропусклива за водородни катиони, които навлизат в дълбочина на мукозата и предизвикват морфологични възпалителни промени.

При повърхностния гастрит се установяват плоски епителни повърхностни клетки и инфилтрация на лигавицата с плазматични клетки, лимфоцити и хистиоцити, докато при атрофичния гастрит намалява броят на жлезите, увеличават се лимфните фоликули, дебелината на стомашната лигавица изтънява, като крайната фаза е пълна стомашна атрофия.

Клиничната картина при хроничен гастрит обикновено е неспецифична, като при част от пациентите е възможно продължително безсимптомно протичане, в резултат от което могат да настъпят различни по тежест усложнения.

При наличието на прояви на заболяването най-често са налице следните:

• горен диспептичен синдром: парене зад гръдната кост, киселини, чувство на тежест и дискомфорт, които се провокират най-често след грешки в диетата и след прием на храна. Често са налице и оригване, гадене, горчив вкус в устата, рядко повръщане, като оплакванията са по-изразени в сутрешните часове
• долен диспептичен синдром: метеоризъм, подуване на корема, промени в тоалетните навици с развитие на запек или диария
• общи прояви: възможни са отпадналост, повишена умора, редукция на теглото, бледи кожа и лигавици, мравучкане в областта на крайниците, когнитивен спад, депресивни епизоди и други в зависимост от причините за появата на гастрит и наличието на други заболявания и общи увреждания

Липсата на лечение, неглижирането на симптомите, както и неправилният терапевтичен подход крият риск от поява на различни по тежест, вид и особености усложнения, като сред най-честите са развитие на язвена болест (стомашна или дуоденална язва), развитие на неоплазма (тумор в областта), анемия (желязодефицитна, в резултат от дефицит на витамин В12, в резултат от хронично вътрешно кървене), тежки хеморагии и други.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането при тази форма на гастрит обикновено се осъществява по метода на изключването с отхвърляне на другите възможни разновидности на заболяването.

Най-често за това се прилагат различни диагностични подходи, целящи откриване и дефиниране на евентуалните причини, довели до развитието на заболяването:

• клинико-лабораторни резултати: подробният разпит на пациента може да насочи към изясняването на определени рискови фактори, като нездравословно хранене, честа употреба на обезболяващи, наличие на подлежащи заболявания, тютюнопушене, системна употреба и/или злоупотреба на алкохол, хроничен стрес и други. Физикалните находки могат да включват палпаторна болка в стомашната област, промени в перисталтиката, бледи кожа и лигавици (при наличие на подлежаща анемия) и други, а може и да са оскъдни, с липса на обективни промени във вида и състоянието на пациента. Кръвните изследвания се назначават с цел установяване на данни за вътрешно кървене, дефицит на витамин В12, промени в стойностите на някои показатели за функционалната активност на стомаха и някои други отдели на храносмилателната система. Често се назначава и микробиологична диагностика и изследване за хеликобактер пилори, като позитивният резултат налага след провеждане на терапия повторно назначаване на изследванията с цел установяване на успешната ерадикация на бактерията
• образни и инструментални методи на изследване: с изключително високо информативно значение е провеждането на ендоскопско изследване с биопсия и последваща хистологична обработка на получените материали, като се препоръчва биопсия от различните отдели на стомаха. Хистологичното изследване потвърждава диагнозата и подпомага различаването на отделните форми на хроничен гастрит една от друга. По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други изследвания с цел диференциране от други заболявания и потвърждаване на диагнозата

Диференциалната диагноза при неуточнен хроничен гастрит е широка и включва на първо място различаване от другите видове гастрит, както и различаване от гастроезофагеална рефлуксна болест, езофагит, неоплазми и някои състояния с автоимунна, инфекциозна или възпалителна етиология, локализирани по хода на стомашно-чревния тракт.

Лечение на болестта

Лечението при пациенти с неуточнен хроничен гастрит е насочено преди всичко към елиминиране или минимизиране въздействието на причините и факторите, довели до развитието и прогресията на болестта.

За целта се прилагат комплексни мероприятия, най-често с консервативен характер, включващи комбинация от следните лечебни практики:

• пълноценно хранене: пълноценното хранене и спазването на лечебна диета са в основата на успешното лечение, но и последваща профилактика на болестта. Препоръчва се консултация със специалист (гастроентеролог, диетолог) за изготвяне на индивидуален хранителен план и подробно описание на разрешените и забранените продукти. Най-общо се препоръчва повишаване на консумацията на пълнозърнести храни, млечни изделия, бяло месо, пресни плодове и зеленчуци и силно ограничаване до изключване на газирани и алкохолни напитки, пикантни и люти храни и подправки, пържени, пушени, консервирани и силно преработени храни. Препоръчва се бавно хранене с прием на малки количества храна и изчакване поне 10 минути в седнало положение след приключване с храненето за максимално щадене на стомаха
• елиминиране на вредните навици: в зависимост от конкретния пациент и неговите вредни привички и навици се препоръчва отказ от тютюнопушене, преустановяване на приема на алкохол, включително и на слабоалкохолни питиета (например бира, вино), оптимална физическа активност (заседналият начин на живот допринася не само за развитието на гастрит, но и редица други увреждания), контрол и лечение на други подлежащи заболявания с различна етиология
• медикаментозно лечение: лекарствената терапия е основна и се определя индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес при конкретния пациент. Така например при изолиране на хеликобактер пилори се назначава подходяща терапия за ерадикация, включваща антибиотици, антисекреторни средства, а при нужда и бисмутови препарати. При доказване на дефицит на витамини и минерали (например дефицит на витамин В12 при пернициозна анемия) се назначава съответната заместваща терапия. Стандартно при хроничен гастрит се назначава подходяща антисекреторна терапия, включваща най-често инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери, антиациди, гастродуоденални мукозопротектори и други с цел нормализиране стомашната киселинност и облекчаване на проявите. Симптоматично могат да се назначат лекарства от различни групи в зависимост от оплакванията на пациентите
• алтернативна медицина: някои билки, лечебни растения и практики от алтернативната медицина могат да окажат допълнително подпомагащо действие в комплексното лечение и профилактика на болестта, като се препоръчва предварителна консултация с лекуващия лекар

Прогнозата при хроничен гастрит, неуточнен, се определя индивидуално, като с най-голямо значение са фактори като ранно диагностициране на заболяването, повърхностни поражения върху стомашната лигавица, изясняване на причините и рисковите фактори и добър терапевтичен отговор.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

»Гастрит

Заглавно изображение: CC0 Public Domain