Тиква, Кюрбисия

Тиква (Cucurbita pepo) представлява растение, което спада към така наречени плодови зеленчуци. Нарича се още Кюрбисия. Класифицира се към семейство Тиквови (Cucurbitaceae).

Устройство на тиква

Изображение: nociveglia from Appennino Emiliano, Italy, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Растението разполага с дълго около 5 метра стъбло, което е светло-зелено на цвят и покрито с белезникави, твърди власинки. Растежът му е влачещ по земята. Произвежда множество разклонения. Листната дръжка е куха и дълга, а петурата много голяма, засенчваща цветовете на тиквата, дори понякога самите плодове. Тя е оцветена винаги в тъмно зелено. Цветовете на тиквата са мъжки и женски, като на едно растение се развиват и двата вида. Мъжките са разположени на по-дълги и тънки цветни дръжки, а женските на по-къси и дебели. Оцветяването им е жълто или оранжево.

Тиквите обикновено са едри и валчести, достигащи маса до 40-50 килограма. Кората им е дебела и твърда, а месестата част - нежна и плътна. На цвят тя бива жълта, жълто-бяла или кремаво-бяла, оранжева и жълтеникаво-оранжева. Изключително голямо е разнообразието във формата, цвета на кората и масата на тиквовия плод. Семената са плоски или елипсовидни, бели, матово-бели или светлокафяви на цвят. В повечето случаи са люспести, като има и такива без люспа.

Разпространение на тиква

Тиквата произхожда от Южна и Централна Америка. Първи, които започват да употребяват растението в бита си са индианците, а според историческите данни Христофор Колумб е този, който я пренася на Европейския континент. У нас вирее на територията на цялата ни страна.

Използваема част на тиква

• плод;
• семена.

Химичен състав на тиква

• голямото количество пектин;
• плодова захар;
• незаменими аминокиселини;
• целулоза;
• витамин С, витамини от група В и бета-каротин;
• микроелементи - особено калий и фосфор.

Семената на тиквата съдържат голямо количество витамини, протеини, минерали - фосфор, мед, цинк, желязо, магнезий.

Изображение: Frank Vincentz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Frank Vincentz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на тиква

• ценни лечебни, диетични и вкусови качества;
• регулира и поддържа добро качество на храносмилателните процеси;
• с леко слабително действие;
• мощен диуретик - усилва отделянето на урина;
• ценно средство срещу бъбречни и сърдечно-съдови заболявания;
• полезна при гастрит и колит;
• при висок холестерол и наднормено тегло;
• срещу атеросклероза;
• благотворно действие при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката;
• помага срещу безсъние и неспокоен сън;
• при неврози и стрес;
• изгаряния и някои екземи - прясно настъргана тиква;
• срещу доброкачествено увеличение и възпаление на простатата - тиквено масло;
• повлиява хронични чернодробни възпаления, запек, анемия, хипертония, остеопороза - тиквено семе;
• действа подмладяващо и поддържащо либидото;
• повлиява благоприятно очни заболявания.

Семената на тиквите са богати на ненаситени мастни киселини, фитоестрогени и витамини Е, които имат потенциални фармацевтични, хранителни и козметични свойства. Няколко вида ненаситени мастни киселини са доминиращият компонент в тиквените семки, които могат да играят роля в превенцията на заболявания и насърчаване на здравето. Тиквените семки също съдържат важните фитоестрогенни съединения - секоизоларицирезинол и ларицирезинол, които имат ефект, подобен на естрогена, като предотвратяват хиперлипидемия и остеопороза при жени в менопауза. Фитоестрогените в тиквените семки също могат да повлияят хормоно зависим тумор. Витамин Е в тях е антиоксидант и противостареещ фактор. Чистите, подмладени и активирани кожни клетки подобряват цялостния вид на кожата, пола и възрастта независимо.

Медицинската тиква (Cucurbita pepo convar. pepo var. Styriaca) е подвид на тиквата. Сред 850 различни вида тикви, тя се откроява с уникалните си тиквени семки без черупки. Тази естествена мутация, настъпила в сърцето на Европа, в географски защитения регион Щирия, Австрия, е основният отличителен белег на това специално зрънце. Старателно подбраните тиквени семки, добити от традиционно органично отглеждане в семейни ферми, се обработват внимателно, за да се получи тиквено масло с първокласно качество.

Масата, останала след производството на масло, която съдържа богат коктейл от свободни аминокиселини, полиамини (спермидин и спермин), полифеноли, различни протеини и въглехидрати, се употребява и допринася за перфектното управление на ресурсите и кръговата икономика в различни промишлености.

Тези мощни съставки са в състояние да активират аутофагията, най-добрият процес на преработване и почистване на стареещите клетки.

Изображение: Various, CC BY-SA 1.0, via Wikimedia Commons

Тиквата е изключително подходяща храна при някои страдания, налагащи диетичен режим на консумация на хранителни продукти, поради пълноценният й хранителен състав, засищащ ефект и лесна смилаемост.

Външно се прилага при ревматизъм и отоци. Драскотини и по-леки ожулвания могат да се третират с лапи от семената и цветовете на растението. Вътрешно, с лечебна цел, освен варена, тиквата може да се приема и под формата на отвара от нея или прясно изцеден сок.

Множество са приложенията на плодовия зеленчук и в хранителната промишленост. Известни са на всички ни кулинарни рецепти и предпочитания за консумация на тиквата. Част от трапезата е на повечето зимно празници.

Заглавно изображение: George Chernilevsky, Public domain, via Wikimedia Commons