Тиква, Кюрбисия

Сем. Cucurbitaceae (Тиквови)

Тиква (Cucurbita pepo) представлява растение, което спада към така наречение плодови зеленчуци. Нарича се още Кюрбисия. Класифицира се към семейство Тиквови (Cucurbitaceae).

Устройство на тиква

Растението разполага с дълго около 5 метра стъбло, което е светло-зелено на цвят и покрито с белезникави, твърди власинки. Растежът му е влачещ по земята. Произвежда множество разколонения.

Листната дръжка е куха и дълга, а петурата много голяма, засенчваща цветовете на тиквата, дори понякога самите плодове. Тя е оцветена винаги в тъмно зелено.

Цветовете на тиквата са мъжки и женски, като на едно растение се развиват и двата вида. Мъжките са разположени на по-дълги и тънки цветни дръжки, а женските на по-къси и дебели. Оцветяването им е жълто или оранжево.

Тиквите обикновено са едри и валчести, достигащи маса до 40-50 килограма. Кората им е дебела и твърда, а месестата част - нежна и плътна. На цвят тя бива жълта, жълто-бяла или кремаво-бяла, оранжева и жълтеникаво-оранжева. Изключително голямо е разнообразието във формата, цвета на кората и масата на тиквовия плод.

Семената са плоски или елипсовидни, бели, матово-бели или светлокафяви на цвят. В повечето случаи са люспести, като има и такива без люспа.

Разпространение на тиква

Тиквата произхожда от Южна и Централна Америка. Първи, които започват да употребяват растението в бита си са индианците, а според историческите данни Христофор Колумб е този, който я пренася на Европейския континент. У нас вирее на територията на цялата ни страна.

Използваема част на тиква

плод;
семена.

Химичен състав на тиква

голямото количество пектин;
плодова захар;
незаменими аминокиселини;
целулоза;
витамин С, витамини от група В и бета-каротин;
микроелементи - особено калий и фосфор.

Семената на тиквата съдържат голямо количество витамини, протеини, минерали - фосфор, мед, цинк, желязо, магнезий.

Лечебни свойства и приложение на тиква

ценни лечебни, диетични и вкусови качества;
регулира и поддържа добро качество на храносмилателните процеси;
с леко слабително действие;
мощен диуретик - усилва отделянето на урина;
ценно средство срещу бъбречни и сърдечно-съдови заболявания;
полезна при гастрит и колит;
при висок холестерол и наднормено тегло;
срещу атеросклероза;
благотворно действие при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката;
помага срещу безсъние и неспокоен сън;
при неврози и стрес;
изгаряния и някои екземи - прясно настъргана тиква;
срещу доброкачествено увеличение и възпаление на простатата - тиквено масло;
повлиява хронични чернодробни възпаления, запек, анемия, хипертония, остеопороза - тиквено семе;
действа подмладяващо и поддържащо либидото;
повлиява благоприятно очни заболявания.

Тиквата е изключително подходяща храна при някои страдания, налагащи диетичен режим на консумация на хранителни продукти, поради пълноценният й хранителен състав, засищащ ефект и лесна смилаемост.

Външно се прилага при ревматизъм и отоци. Драскотини и по-леки ожулвания могат да се третират с лапи от семената и цветовете на растението. Вътрешно, с лечебна цел, освен варена, тиквата може да се приема и под формата на отвара от нея или прясно изцеден сок.

Множество са приложенията на плодовия зеленчук и в хранителната промишленост. Известни са на всички ни кулинарни рецепти и предпочитания за консумация на тиквата. Част от трапезата е на повечето зимно празници.

Още по темата: