Трънка

Трънка (Prunus spinosa) представлява бодлив, силно разклонен храст, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя е медоносно растение. Изключително добро средство е за лечение на диария, а отвара или настойка от нея действат леко слабително.

Имена на растението на различни езици са: руски - терновник, слива колючая; немски - schwarzdorn, schleche; френски - prunellier, epine noir, buisson noie; английски - blackthorn, sloe.

Устройство на трънка

Трънката достига на височина до 5 метра. Клoните й имат тъмносива до черна, лющеща се кора. Те са много разклонени и гъсто разположени един до друг, осеяни с бодли. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, назъбени, двустранно покрити с власинки. Имат дължина от 2 до 5 см и ширина 1,2 до 2 см, оцветени в тъмно зелено. Цветовете са най-често единични, бели, с дълги дръжки, събрани в съцветия подобни на кичури. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са много. Всяко цветче е с големина около 2 см в диаметър. Цъфтят през март-април месец. Плодът е костилков, с фина месеста част. Той е  тъмносин или синьо-черен на цвят, със синкав налеп и кисел вкус. Бере се през октомври-ноември месец.

Изображение: Chmee2 or Mates, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на трънка

Използват се цветовете, плодовете и листата на трънката. Понякога, приложение с лечебни цели, намират и кората и корените на растението.

Разпространение на трънка

Трънката се среща в цяла Европа, северните и западните части на Африка, западните територии на Азия. У нас е разпространена в низините, из храсталаците, в дъбовите гори, по сухи и каменисти места из цялата страна. Вирее на надморска височина до 1200 метра.

Химичен състав на трънка

Цветовете съдържат: гликозиди, амигдалиноразпадащ ензим, кверцетин, кемпферол, флавонов гликозид, кемферин, бензалдехид, солна киселина, минерални вещества, восъци, флавоноиди.

Плодовете съдържат: захари, ябълчна киселина, смола, флуоресцираща субстанция - ескулин, пектин, танини, гликозиди, антоцианови багрила, дъбилни вещества, витамин C, органични киселини и други.

Семената съдържат: тлъсто масло; соли на калция, магнезия, фосфора; амигдалин.

Трънката съдържа още: амигдалин, пруназин, цианогенни гликозиди, флавоноиди. Амигдалинът и пруназинът се разпадат във водна среда и образуват циановодородна киселина. Това отровно вещество прието в малки количества стимулира дихателните процеси, предизвиква усещане за добро физическо и психическо здраве.

Лечебни свойства и приложение на трънка

Свойства на трънката

• противовъзпалително;
• запичащо;
• пикочогонно;
• потогонно;
• кръвопречистващо;
• леко слабително под формата на отвара или настойка;
• дезинфекциращо.

Пектинът в нея действа успокояващо и регулиращо дейността на стомаха.

Изображение: W.carter, CC0, via Wikimedia Commons

Трънката намира приложение при следните заболявания и състояния

• колити;
• диарии;
• гастрити;
• бъбречни заболявания;
• кожни заболявания;
• дизентерия;
• стомашна язва;
• лошо храносмилане.

В народната медицина трънката се използва при следните заболявания и състояния: болки в стомаха, левкорея, менорагия, ревматизъм, хемороиди, като слабително средство, нефрит, цистит, невралгия, високо ниво на албумин.

Трънката влияе благотворно на обмяната на веществата. Поради това, употребата на плодове от нея помага в лечението и възстановяването при страдания като екзема, лошо храносмилане, бъбречни камъни, жлъчни камъни, болести на пикочния мехур, херпес, алергия, настинка, катар.

Цветовете на билката се използват като потогонно, тонизиращо, пикочогонно, успокояващо, слабително и леко диуретично средство. За употреба могат да се приготвят като се потопят във вряща вода. Отвара от тях може да облекчи симптоми на менопауза, акне, различни видове дерматит, обриви. Чаят от цветовете на билката действа очистващо на стомаха и апетитовъзбуждащо. Той се препоръчва и при проблеми със жлъчния мехур, запек, възпаление на бъбреците, жлъчна колика, ревматизъм, невралгия, дерматит, уролитиаза, стомашни болки и спазми, диария при деца, цистит, нефрит, диабет, язва. Цветовете се използват и при аденом на простата.

Листата имат противовъзпалително действие. Лечебните свойства на листната маса на вида се изразява в употребата им под формата на отвара, отново при неразположения на храносмилателния тракт, нефрит, възпаление на уринарния тракт, компреси при кожни обриви. Тя помага при ларингит и ангина. Използва се за изплакване на устната кухина и гаргара.

Плодовете консумирани директно повлияват възпалителни процеси в устната кухина. В суров вид се използват предимно като запичащо средство. От тях се правят маски за лице и багрило в различни нюанси от тъмно сиво да зелено. Самият сок от трънката е труден за изпиране.

Наличието на големи количества витамин C в тях ги прави подходящо противоскорбутно средство. Сокът от плода е със слабително действие, а отварата със запичащо. При тонзилит и ангина успешно се използва леко ферментирал сок от трънков плод. За гастрита и възпалението на червата помагат дъбилните вещества в трънките. Други свойства на трънките е общо тонизиращо, кръвопречистващо, противораково и противовъзпалително.

Лечебни свойства притежават и дървесината и корените на трънката. Отварата от тях има диуретично, потогонно, температуропонижаващо и слабително действие. Нейният прием се препоръчва при заболявания, които се съпътстват от висока температура. С нея се правят промивки при бяло течение и се прилага като противовъзпалително средство, външно под формата на компреси, особено при червенка. Отвара само от кората на трънката се използва отново за понижаване на висока температура. От нея се получава жълт оцветител при варенето й в алкална среда.

В съчетание с други билки коренът на трънката, според някои билколечители, действа силно противораково.

От свежите зелени листа се получава друг вид оцветител, съответно зелен.

Храстът се използва за направата на така нареченият жив плет, който много добре декорира градината на дома Ви. Неудобството идва от там, че по време на зимата той остава оголен, без листа. Дървесината на трънката е много здрава. Тя се развива в интересни форми, което осигурява разнообразие при обработката й и създаване на различни красиви изделия. Често е използвана за направата на бастуни.

Изображение: freepik.com

Начин на употреба

• запарка - в 500 мл вряла вода се слагат 2 супени лъжици от листата или цветовете на растението. Киснат около един час. Пие се по 1 чаша, три пъти на ден;
• запарка - 2 супени лъжици цвят от трънка се заливат с 400 милилитра вряла вода. Така се оставят да киснат в продължение на 1 час. Получената течност се приема в доза по 1 винена чаша, 4 пъти на ден преди хранене;
• отвара - в половин литър вода се варят 2 супени лъжици плодове в продължение на 10 минути. Отварата се пие в доза по 1 винена чаша, преди хранене, 4 пъти на ден;
• отвара с вино при диария - в половин литър червено вино се варят 2 супени лъжици плодове за 10 минути. Отварата се пие на 4 пъти за деня, преди хранене, в доза по 1 винена чаша;
• отвара при диария - 6-8 изсушени плода се варят с една чаша вода, докато течността стигне количество 2/3 от първоначалното. Получената отвара се изпива за един ден;
• пресен сок - използва се главно при стомашни заболявания и жълтеница;

• инфузия от цветове - дневна доза - две чаени лъжички цвят се добавят към чаша подсладена вода;
• витаминозна напитка - 150 грама сух плод шипка, 150 грама сух плод трънка и 150 грама сух плод глог. В 4 литра вода се разтваря една чаша захар и нея се заливат плодовете. Оставят се да престоят 1 седмица. Получената течност е леко газирана, червеникава на цвят и с приятен вкус. Прецежда се и се консумира. Плодовете могат отново да се залеят с вода и да се приготвят по същия начин. Полученият втори извлек от тях е по-вкусен и с още по-силни качества.
• при уратни камъни в пикочен мехур и бъбреци - 20 грама стръкове от полски хвощ, 20 грама стръкове от жълт кантарион, 15 грама листа от боровинка черна, 15 грама бобови шушулки, 15 грама стръкове от бял равнец, 15 грама цвят от трънка. Билките се наситняват добре и се смесват. Една супена лъжица от сместа се добавя към 250 милилитра студена вода. Така се оставят да престоят 6 часа, след което се варят в продължение на 15 минути. Получената отвара се изпива на глътки за 1 ден.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Кулинарните приложение на трънката са множество. Както сурови, могат да се консумират и изсушени. От тях се правят вино, сладка и сиропи. В някои европейски държави се дестилират ликьори от трънков плод.

Трънката е храна  и място за гнездене на различни видове птици, една от които е славеят. Листата й служат за храна на много гъсеници. Дървесината й е много добро гориво - изгаря бавно, поддържа топлината в помещението и има приятен мирис.

Интересно за трънката

Употребата на трънки датира от древни времена. Доказателство за това например е тяхното установяване в стомашното съдържимо на човешка мумия на възраст от 5300 години. Вкаменелости с плодове трънка са намерени в швейцарски езерни жилища.

През 15-ти век плодчета са използвани като стръв за ловене на риба.

Пръчки от трънка са носени по традиция от войниците на Британската армия.

Заглавно изображение: wikimedia.org