Разграждане на масти

В стомаха под действието на стомашната липаза започва разграждането на мастите.

Панкреатичната липаза в тънкото черво е най-активният от липолитичните ензими. Тя хидролизира само 1- и 3-връзките на триглицеридите, които предварително са емулгирани. Свободните мастни киселини, глицерол са крайните продукти на този процес. Холестеролът се хидролизира и от панкреатичната естераза. В по-голямата си част холестеролът се намира под форма на холестеролови естери в храната. В тънкото черво мастите се емулгират фино от детергентното действие на жлъчните соли, моноглицеридите и лецитина. Сами по себе си жлъчните соли са сравнително слаби емулгатори, но в присъствието на фосфолипиди и моноглицериди е възможно формирането на частици с размер от 200 до 500 nm в диаметър.

В процеса на разграждането на мастите, образуването на така наречените мицели се осъществява спонтанно при висока концентрация на жлъчни соли в тънкото черво, където липидите и жлъчните соли си взаимодействат. Мицелите представляват сферични образувания, с големина от 3 до 10 nm в диаметър. Хидрофилният им център е съставен от неполярни стероидни ядрени части, а външната им част е образувана от полярни хидроксилни групи, пептидна връзка и карбоксилни или сулфатни части на жлъчните соли.

Липидното съдържание на мицелите обикновено включва мастни киселини, холестерол и моноглицериди и е непостоянно. Мицелните образувания разтварят допълнително мастите и улесняват транспорта до клетките на чревната лигавица. Те преминават по концентрационния си градиент през непрекъснатия воден слой до четковидната клетъчна повърхност, където липидите дифундират от мицелите. По този начин се образува наситен с липиди воден разтвор, влизащ в контакт с четковидната повърхност на клетките на лигавицата.

От този разтвор те навлизат в клетките чрез пасивна дифузия и се естерифицират бързо, като поддържат оптимален концентрационен градиент от чревния лумен към цитоплазмата. Лигавицата на йеюнума (за разлика от тази на илеума) има сравнително по-ниска степен на поемане на жлъчни соли. Поради тази причина мицелите осигуряват допълнително разтваряне на липидите, транспорта им през непрекъснатия воден слой и поддържането на наситен разтвор от триглицериди в контакт с клетките на чревната лигавица.

Разграждането на мастите се нарушава при недостатъчност или пълно отпадане на панкреатичната ензимна липолитична активност, поради което се отделят обемисти, мазни, глинести фекални маси, което състояние се нарича стеаторея. Под влияние на чревни бактерии билирубинът се редуцира до уробилиноген и стеркобилиноген, а холестеролът се превръща в копростерол. Някои бактерии, макар и в незначителна степен осъществяват малка хидролиза на мастите. Такива бактерии са Escherichia coli, Clostridium putrificum, Bact. Mesentericus.