Регулация на слюноотделянето

Регулацията на слюноотделянето се извършва по рефлексен механизъм.

Във връзка с храненето, езикът и устната кухина заедно с разположените в тях термо-, механо- и вкусови рецептори са основната рефлексогенна зона на безусловния слюноотделителен рефлекс. От задната 1/3 на езика, аферентните пътища минават по n. glossopharyngeus, а от предните 2/3 на езика по chorda tympani, както и по n. trigeminus. В продълговатия мозък се намира центърът на слюноотделянето. Парасимпатикови влакна от nucleus salivatorius superior, влизащи в състава на chorda tympani и n. lingualis инервират glandulae sublinguales и submandibulares. Такива влакна от nucleus salivatorius inferior в състава на n. glossopharyngeus и n. petrosus superior в състава на n. glossopharyngeus и n. petrosus superior minor инервират glandula parotis. Отделянето на рядка и обилна слюнка се обуславя от парасимпатиковата стимулация.

Регулация на слюноотделянето се осъществява и от симпатикови нерви от Th₁-Th₂-сегмент на гръбначния мозък, които минават през ganglion cervicale superior и при своето възбуждане предизвикват секреция на оскъдна, бедна на соли, гъста и богата на ензими слюнка. От медиаторите адреналинът и норадреналинът предизвикват отделянето на гъста и оскъдна слюнка, а ацетилхолинът - серозна и обилна. Слюнчената секреция се увеличава от парасимпатикомиметичните вещества - мускарин, езерин, поликарпин и други, а се намалява от парасимпатиколитичните вещества, какъвто е атропинът. Симпатикомиметиците и симпатиколитиците предизвикват обратните ефекти.

Кръвооросяването на жлезата се увеличава едновременно със стимулацията на слюнчената секреция. Този факт се дължи на отделянето на брадикинин, който играе главна роля за дилатацията на кръвоносните съдове на слюнчените жлези при тяхната активна дейност. В отговор на дразнения с различен характер идващи от различни части на гастроинтестиналния тракт се наблюдава рефлексно слюноотделяне. Тези дразнения идват от хранопровода, стомаха, както и от проксималните отдели на тънкото черво, особено при позив за повръщане или при прием на силно дразнещи храни.

В регулацията на слюноотделянето съществуват и по-висши отдели на централната нервна система. Поради тази причина отделеното количество слюнка зависи от това, дали приетата храна е предпочитана или не. Тези ефекти се регулират пряко от центърът на апетита, който е локализиран в непосредствена близост с парасимпатиковите центрове в предния хипоталамус. Той се повлиява от сигнализация на амигдалоидните ядра или полета на кората на главния мозък, които са свързани с обонятелни и вкусови усещания. Условни рефлекси се изграждат на базата на безусловните слюноотделителни рефлекси. Чрез коригиращи и пускови механизми кората на главния мозък повлиява дейността на слюнчените жлези. Експериментално е доказана рефлексната същност на слюноотделянето от И. Павлов. Опитът той провежда със слюнчена фистула на glandula parotis (околоушната слюнчена жлеза) при кучета, която се състои в оперативно изваждане на отходното й каналче върху кожата.

Езофагеална инервация

Лигавицата на хранопровода е покрита с множество просто устроени жлези, но в дисталния и проксималния им край има и комплексни слузни жлези. Слузта, която се отделя от тях предпазва лигавицата от увреждане при постъпването на храната, както и от смилателното действие на стомашния сок при евентуално обратно връщане към хранопровода (регургитация). Езофагеалната секреция е изцяло слузна и осигурява покриването на стените на хранопровода, както и придвижването на храната.