Вкусови луковици и вкусови рецептори

Вкусовите рецептори са разположени в специализирани сетивни образувания, които се наричат вкусови луковици. Вкусовите луковици имат овална форма и са разпръснати свободно в лигавицата на небцето, епиглотиса, фаринкса или горната част на хранопровода. Вкусови луковици се разполагат и във вкусовите брадавици (вкусови папили) на езика.

Малките гъбовидни папили (papillae fungiformes) са разпръснати в предните 2/3 на езика и съдържат от 1 до 5 броя вкусови луковици, които обикновено са разположени по върха им. Големите жлебовидни папили (papillae circumvalattae) са подредени V-образно в задната трета на езика и по страничните им страни се разполагат хиляди вкусови луковици. Листовидните папили (papillae foliatae) са разпръснати в задния край на езика и хиляди вкусови луковици се разполагат по страничните им страни. Всяка вкусова луковица съдържа от 50 до 100 вкусови рецептора, подпорни клетки и базални клетки. Обикновено вкусовата луковица е вградена под повърхността на лигавицата и в горния си край има пора, отвор. През този отвор разтворените в слюнката химични вещества влизат в контакт с апикалните части на клетките на вкусовата луковица. Базолатералните части на клетките не контактуват със слюнката, поради наличието на плътни съединения между съседните клетъчни елементи във вкусовата луковица.

Изображение: CC0 Public Domain

Вкусовите рецептори са вторични рецептори (за повече информация на вторичните рецептори прочетете „Сетивни системи“). Всеки от тях е отделна клетка, която в апикалния си край притежава няколко власинки, които се насочват към отвора на вкусовата луковица. До основата на всяка клетка достига нервно влакно. Мястото на контакт между вкусовия рецептор и нервното влакно е химически синапс. Преди достигането си до вкусовия рецептор, сетивните влакна се разклоняват многократно и едно влакно инервира множество вкусови рецептори от различни луковици. Базалните клетки имат важна роля във вкусовата луковица. Те изпълняват функцията на интерневрони. В крайния етап от развитието си базалните клетки се превръщат във вкусови рецептори, които заемат мястото на дегенериралите. Подпорните клетки изпълняват механична и трофична функция.

Вкусовите луковици в предните 2/3 на езика се инервират от хорда тимпани (сетивен клон на лицевия нерв), а тези в задната трета на езика – от клонове на езиково-гълтачния нерв (n. glossopharyngeus). До вкусовите луковици, които са разпъснати по небцето достига клон на лицевия нерв (n.facialis), а до тези във фаринкса и горната част на хранопровода – клон на блуждаещия нерв (n.vagus).

Трансдукция на сигнала във вкусовите рецептори

Вкусовите рецептори осъществяват трансформиране на енергията на химическите вещества, предизвикващи различни вкусови усещания, в биоелектричен потенциал. Вкусовите дразнители, които се намират в храната са различни химически вещества, които се разтварят в слюнката. В слюнката се намират специфични белтъчни молекули, които изпълняват транспортна функция. Те имат способността избирателно да се свързват с определени вкусови дразнители и да ги пренасят до вкусовите рецепторни клетки. Вкусовите дразнители взаимодействат с власинките и с апикалните части на вкусовите рецепторни клетки, които са много богати на различни йонни каналчета и специфични мембранни рецептори. В резултат на това взаимодействие се променя поляризацията на клетъчната мембрана на вкусовия рецептор и възниква рецепторен потенциал. При увреждане на апикалните части на вкусовите рецепторни клетки нормалното вкусово усещане се нарушава.

Изображение: CC0 Public Domain

През 1927 година Ханс Хенинг постулира съществуването на 4 основни вкусови усещания - за сладко, за солено, за горчиво и за кисело и допуска, че по-сложните стимули водят до създаване на специфични комбинации от основните усещания. Счита се, че четирите основни вкуса се възприемат от различни рецептори. Даден вкусов рецептор е максимално чувствителен към определен вкус и по-слабо отговаря на другите вкусове. Сродни вкусови рецептори се групират в една вкусова луковица. Те имат специфично топографско разпределение в устната кухина. Известно е, че върха на езика е чувствителен към сладко, страничните участъци към солено, а основата – към горчиво. Механизмите, които водят до трансформиране на енергията на всяко едно от четирите основни вкусови дразнения в рецепторен потенциал, включват директни въздействия върху йонните каналчета и индиректни въздействия чрез специфични мембранни рецептори.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain