Видове движения в различните органи на храносмилателната система

Двигателната активност на храносмилателната система (мотилитет) е представена от няколко вида координирани движения на мускулната стена на храносмилателния тракт. Благодарение на тези движения се осъществява смесване и придвижване на стомашното съдържимо, секреторна, моторна, ендокринна, екскреторна и резорбтивна функция. Към моторните функции на храносмилателната система спадат всички видове движения в различните органи на храносмилателната система.

Различните храносмилателни органи извършват специфични за тях движения, посредством мускулните им стени. По този начин се осъществяват основните процеси – дъвкане, гълтане, повръщане, както и движенията на стомаха, тънкото и дебелото черво. Благодарение на движението на органите на храносмилателната система се осъществява придвижването на поетата храна от устната кухина до ануса. Друга основна функция на движенията на храносмилателната система е смесването на поетата храна с храносмилателни сокове, с цел осъществяване на храносмилането и резорбцията на хранителните вещества. Когато нужните съставки от храната се усвоят, тя се придвижва до дебелото черво, където отпадните продукти се изхвърлят посредством дефекацията.

Дъвкане

Дъвкането е първият етап от храносмилането, който започва в устната кухина. Той е съставен от два основни цикъла:

• Цикъл на захапване, разрязване и откъсване;
• Цикъл на сдъвкване, включващ раздробяване и стриване на храната.

В устната кухина освен дъвкане се осъществява и слюноотделяне, което е от значение за слепването на храната и за оформянето на хапката.

Гълтане

Процесът на храносмилателно в устата завършва с преглъщането на хранителната хапка. Раздробените хранителни частици се смесват със слюнката и се формира болус. Гълтането представлява сложно регулиран рефлексен акт на преминаването на храна от устната кухина към стомаха. В този процес участват около 25 мускула. Гълтането се осъществява в три фази:

1. Орална фаза на гълтане.
2. Фарингеална фаза на гълтане.
3. Езофарингеална фаза на гълтане.

Движения на стомаха

Движенията на стомаха осигуряват напълването му с храна, размесването и пропиването и със стомашен сок до получаването на химус. С тяхна помощ се осигурява придвижването на храната към дванадесетопръстника. Стомашната мускулатура извършва тонични и ритмични фазични (перисталтични и размесващи) движения.

Повръщането представлява комплексна двигателна реакция, при която стомашното или чревното съдържимо се извеждат в околната среда през устата. Това е един нервно-рефлексен акт, който се регулира от центъра на повръщането разположен в продълговатия мозък.

Движения на тънкото черво

Движенията на тънкото черво са от значение за размесването и придвижването на чревното съдържимо, както и за улесняване на резорбцията му. В тънкото черво се извършват три вида движения – перисталтични, сегментиращи и махаловидни. Перисталтичните движения на тънкото черво придвижват химуса еднопосочно в посока към дебелото черво. Сегментиращите движения на тънкото черво представляват ритмични редуващи се свивания и разпускания на пръстеновидните мускули. Махаловидните движения са периодични ритмични съкращения на по-големи участъци от тънкото черво, които променят дължината му.

Движения на дебелото черво

Химусът от тънкото черво преминава през илео-цекалната клапа и навлиза в дебелото черво. Основната функция на дебелото черво е да резорбира вода и електролити и да складира фекални маси. Проксималната част на дебелото черво изпълнява главно резорбиращи функции, а дисталната – складиращи. В дебелото черво се наблюдават няколко вида движения – размесващи движения, секреторна перисталтика, масова перисталтика. Размесващите движения са сегментни движения, които обхващат по-големи участъци от тези в тънкото черво. Секреторната перисталтика се проявява няколко пъти на ден. Тя има основна роля за придвижването на фекалните маси. След като фекалните маси се придвижат до ректума се наблюдава комплексната двигателна реакция, наречена дефекация. Дефекацията е рефлекс на отделяне на фекалиите извън организма.

Движенията на различните части на храносмилателната система са много разнообразни. Те зависят от приема на храна. С тях на помощ се осъществява резорбцията на хранителните вещества.