Гълтане

Процесът на храносмилането в устата завършва с преглъщането на хранителната хапка. След като раздробените при дъвкането хранителни частици са се смесили със слюнката се формира болус, който може да участва в процеса на гълтане. Гълтането представлява сложно координиран рефлексен акт на придвижване на сдъвканата и пропита със слюнка храна от устата в стомаха, то също така подпомага процеса на очистване на горните дихателни пътища. За да се осъществи процесът на гълтане, се включват около 25 мускула. Целият процес се осъществява в две фази – волева (орална) и рефлексна (фарингеална и езофарингеална).

• Орална фаза на гълтане – по време на тази фаза се формира хапка (болус), която се преглъща. Болусът се оформя между гърба на езика и небцето, вследствие на сдъвкването и пропиването на храната със слюнка. Хапката се измества назад към корена на езика, посредством движенията на езика и бузите. Оралната фаза на гълтането е волева. В този акт се включват съкращения на мускулите на предната част на езика – предимно m. styloglossus и m. mylohyoideus, коренът на езика се притиска плътно нагоре и назад към твърдото небце, след което хапката преминава през isthmus faucium.
• Фарингеална фаза на гълтане – тя е представена от преминавато на хапката през фаринкса. Тя е неволева и е с продължителност около 1-2 секунди. Протичането на тази фаза незначително нарушава дихателния ритъм. При своята активност центърът на гълтането задържа центърът на дишането, намиращ се в продълговатия мозък. По време на говор гълтането преустановява дишането за кратко време, факт от основно значение при болни от сърдечно-белодробна недостатъчност. Дразненето на механорецепторите от рефлексогенната зона включва фарингеалната фаза на гълтането. Подобно на пръстен тя е разположена около фарингеалния отвор и особено тонзилните дъги.

По сетивните влакна на n. trigeminus и n. glossopharyngeus до центъра в продълговатия мозък се предава аферентната импулсация. От гълтателния център по n. trigeminus, n. glossopharyngeus, n. vagus и n. hypoglossus се предават еферентните импулси. Със затварянето на трите изхода – към носната кухина, устната кухина и ларинкса, завършва фарингеалната фаза. Чрез засилено съкращение на m. mylohyoideus, устната кухина се отграничава. Повдигането на мекото небце, което се осъществява от съкращението на m. tensor veli palatine и m. levator veli palatine, успешно затваря носната кухина. Отворът на ларинкса остава под епиглотиса поради това, че m. thyreohyoglossus го повдига нагоре и напред. По този начин ларингеалния вход се покрива от епиглотиса, а гласните цепки се затварят, като болусът (хранителната хапка) се плъзга по епиглотиса и се насочва към хранопровода. Придвижването на болуса предизвиква отпускане на фарингоезофарингеалния сфинктер. Преминаването на хранителнта хапка през долната част на фаринкса води до силна контракция на гладката мускулатура, осигуряваща навлизането й в отпуснатия хранопровод (езофаг). Понататъшното придвижване се осъществява благодарение на перисталтичните движения на хранопровода.

• Езофагеална фаза – за нея е характерно, че перисталтичните съкращения на мускулатурата на хранопровода придвижват хранителната хапка до стомаха. Те биват два типа: първични и вторични. Продължение на вълната започнала във фаринкса е първичната перисталтика. От фаринкса до стомаха тази вълна преминава за около 5 до 10 сек или 4 до 8 сек при индивиди в изправено положение поради гравитационните сили. В случаите, в които първичната перисталтика се окаже неефективна и не може да осигури преминаването на цялото количество храна в стомаха, се появява вторичната перисталтика. Тя се получава вследствие разтягането на хранопровода от храната, която е останала. Генерирането на вторичните перисталтични вълни от възбудените стреч-рецептори, докато успеят да придвижат цялото количество храна в стомаха. Активният им характер прави процесът на гълтането осъществим и при антигравитационни условия (такова е положението на човешкото тяло, разположено с глава надолу).

За около 7-8 сек преминава твърдата храна през хранопровода, докато течната за около 2-3 сек. В случаите, когато хапката е суха, трудно преминаваща настъпва слюноотделителен рефлекс, чиято рефлексогенна зона е цялата дистална част на хранопровода. Отделената слюнка благоприятства преминаването на болуса.

Езофагеалната перисталтична вълна се предшества от вълна на отпускане на стомашната, а по-слабо и на стената на дуоденума, когато вълната достигне дисталния край на езофага. Отпускането на гастроезофагеалния сфинктер е от особено значение. По този начин стомахът и сфинктерът се подготвят за идващата към тях храна. В редки случаи сфинктерът не се отпуска задоволително и последва трудно преминаване на храна от езофага към стомаха, наречено ахалазия.

Гълтателният акт завършва с попадане на болуса през кардията в стомаха. Гастроезофагеалния сфинктер играе роля на клапа. Съкращението на този сфинктер предотвратява връщането на стомашно съдържимо в хранопровода, което е и неговата основна функция. Лигавицата на езофага (с изключение на последната й долна 1/8 част) не може да устоява продължително време на храносмилателното действие на киселината и на богатата на протеолитични ензими стомашна секреция.

За процеса на гълтане е характерно, че при повишено налягане в стомаха чрез вагален рефлекс се осъществява и допълнително тонично съкращение на гастроезофагеалния сфинктер. Вазоактивният интестинален пептид може да бъде медиатор на този рефлекс. Връщането на храна от стомаха в езофага се затруднява и от подобната на клапа дистална част на езофагеалната стена.

В проксималния си край, мускулатурата на хранопровода винаги е тонично съкратена. Налягането от 10 см воден стълб (отговарящо на 1 кРа), което се създава по време на дишането, възпрепятства навлизането на въздух в храносмилателната система. По време на гълтането, при рефлексното отпускане на фарингоезофагеалния сфинктер, се поглъща и малко количество въздух. То формира въздушен мехур над хранителните хапки във фундуса на стомаха и е основната причина за оригването (regurgitatio). До раздуване на стомаха може да се стигне, когато постъпилото в храносмилателната система количество въздух е значително (aerophagia).

С изключение на соматичните двигателни рефлекси за проксималната 1/3 част на езофага, езофагеалната фаза на гълтане се регулира почти изцяло от вагусови рефлекси, чиито еферентни и аферентни влакна са в състава на n. vagus. Тези рефлекси представляват част от целия процес на гълтането. В случаи на двустранното прерязване на n. vagus, plexus myentericus и гладките мускули на хранопровода проявяват авторитмична дейност, генерират и провеждат вторични перисталтични вълни.

Гълтателният акт представлява сложна верига от условни и безусловни рефлекси. Протичащите последователно фази на гълтането, се регулират автоматично от група неврони в ретикуларната формация на продълговатия мозък и долната част на моста, заедно обединени в център на гълтането.