Ретикуларна формация (Formatio reticularis)

Ретикуларната формация (formatio reticularis) представлява част от мозъчния ствол, разположена по неговото протежение, която достига до междинния мозък в краниална посока (nuclei reticulares) и до гръбначния мозък каудално. Наименованието й е израз на специфичната й хистологична структура, наподобяваща триизмерна мрежа (reticulum лат. - мрежа). В ретикуларната формация са обединени нервни структури, които осъществяват висцерални и соматични функции. Изграждащите я нервни клетки са с различна големина и форма. Те са групирани в слабо диференцирани ядра или са разпръснати по единични всред мозъчния ствол. Дендритните им израстъци са слабо разклонени и са ориентирани напречно на оста на мозъчния ствол като формират плоскостен комплекс - невраксис. Аксоните на тези неврони се разклоняват на възходящ и низходящ клон, които посредством множество колатерали осъществяват връзки с всички отдели на централната нервна система. Ретикуларните ядра съдържат интерневрони, които са включени в аферентни и еферентни пътища.

Аксоните на невроните от ретикуларната формация изграждат нервни влакна, които се разделят на:

• ретикуло-петални - аферентни пътища от крайномозъчната кора, хипоталамуса, лимбичната система и малкия мозък;
• ретикуло-фугални - изхождат от ядрата на ретикуларната формация и се отправят към предните рога на сивото вещество на гръбначния мозък, към моторните ядра на черепномозъчните нерви, към кората на крайния мозък и други отдел на централната нервна система;
• ретикуло-ретикуларни - осъществяват връзки между единичните неврони и ядрата в ретикуларната формация.

Ретикуларните ядра на мозъчния ствол са групирани в три основни зони:

1. Ядра от латералната зона (латерален трета на тегментума) се означават като nucleus reticularis parvocellularis. Изградени са предимно от малки по размери неврони, които получават сензорни влакна, идващи от аферентните сетивни пътища. Техните аксони са сравнително къси и се разделят на възходящи и низходящи клонове, които завършват в медиалната ядрена зона на formatio reticularis. В латералната зона се намират норадренергични, адренергични и холинергични групи от нервни клетки. Във вентролатералната зона се осъществяват някои съдови, сърдечносъдови, хеморецепторни и дихателни рефлекси. В тази група по-известни са ядрата locus coeruleus, nuclei parabrachiales и nucleus pedunculopontinus.

2. Ядра от медиалната зона (медиални 2/3 от тегментума) са групирани в ядрени комплекси:

• nucleus reticularis pontis caudalis et rostralis;
• nucleus gigantocellularis.

Тези ядра са изградени от големи неврони, чиито аксони са разклонени на дълги възходящи и низходящи влакна. Насочените в краниална посока влакна достигат до средния мозък, междинния мозък и кората на крайния мозък, а тези, които се ориентират каудално - към гръбначния мозък посредством ретикулоспиналния път (tractus reticulospinalis).

3. Ядра на срединната група се наричат шевови ядра (nuclei raphes). По-голямата част от тях са серотонинергични и са обединени в девет групи. Някои от по-важните шевови ядра в зависимост от разположението им:

• в продълговатия мозък - nucleus raphes pallidus; nucleus raphes obscurus;
• в моста - nucleus raphes pontis, nucleus raphes medianus;
• в средния мозък - nuclei lineares.

От тези ядра изхождат възходящи влакна, достигащи до крайномозъчната кора, стриатума, хипокампа, хипоталамуса, а така също и низходящи влакна, насочващи се към мозъчния ствол и гръбначния мозък. Тези влакна потискат болковите импулси от периферията.

Ретикуларната формация осъществява регулацията на редица процеси, които се извършват в различни отдели на ЦНС, включително и такива в кората на крайния мозък. Ядрата й участват в реализирането на множество сложни рефлекси. Дихателният център се намира в латералната зона. От него се изпраща информация до мотоневроните, инервиращи дихателните мускули. Под дихателния център се намира вазомоторния - до него достига информация относно стойността на кръвното налягане и тонуса на кръвоносните съдове. Тук се извършва и регулация на честотата на сърдечната дейност. Центърът на повръщането се намира под дъното на четвъртото мозъчно стомахче. В латералната зона на ретикуларната формация е разположен центърът на микцията - в него се получава информация за напълването на пикочния мехур и се подават сигнали за неговото изпразване. Ретикуларната формация оказва и неспецифично активиращо въздействие върху кората на крайния мозък.