Сърдечно-съдов център

Съгласуването на дейността на сърцето и тонуса на кръвоносните съдове се осъществява от важни регулаторни центрове разположени в продълговатия мозък. През 1870 год. В. Овсяников описва подробно функцията и локализацията им. Сърдечно-съдовият център е част от ретикуларната формация. До този център достигат аферентни импулси от различни рефлексогенни зони на сърдечно-съдовата система, от дихателната система, мускулите, кожата, хипоталамуса и мозъчната кора. Получената от тези зони информация се систематизира и обработва, след което по периферните вегетативни нерви се предават еферентни импулси, достигащи до сърцето и различните съдови области.

Опитно, чрез използване на стимулационна (чрез вживяване на електроди) и микроинженерна техника е установено, че дразненето на определени области в ЦНС причинява учестяване на сърдечните съкращения, периферна вазоконстрикция, и покачване на кръвното налягане (пресорен отговор), докато стимулирането на други води до забавяне на сърдечните съкращения, вазодилатация и спадане на кръвното налягане (депресорен отговор). Поради тази причина, едните участъци от сърдечно-съдовия център се наричат пресорни, а другите съответно депресорни. Пресорните и депресорните зони са тонично активни, като между тях съществуват реципрочни задръжни влияния.

В medulla oblongata и pons се намират две латерално разположени пресорни зони и една медиална депресорна зона. Те заедно формират така наречения булбарен съдодвигателен център. Тези две зони не са ясно, анатомично разграничени и се препокриват до известна степен. При обикновени условия активността на пресорната зона непрекъснато се модулира от депресорната зона.

Пресорната зона се влияе и от импулси, идващи от дихателния център, от хипоталамуса, от мозъчната кора и от химиорецепторите в артериалната система. В резултат, активността на симпатиковите нерви, регулиращи работата на сърцето, състоянието на кръвните резервоари и лумена на кръвоносните съдове, зависи от тонуса на булбарната пресорна зона.

До сърдечно-съдовият център достигат аферентни импулси от рефлексогенни зони, разположени на различни места в сърдечно-съдовата система. В условия на покой, нормалният артериолен тонус се поддържа от симпатикови импулси с честота 1-2 в секунда. При импулсна честота около 10 в секунда се наблюдава максимална вазоконстрикция (стесняване на кръвоносните съдове), докато при честота по-малка от 1 в секунда, се наблюдава вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове).