Енцефалит, миелит и енцефаломиелит МКБ G04

Към голямата рубрика възпалителни болести на централната нервна система се включва и развитието на енцефалит, миелит и енцефаломиелит. Енцефалитът е състояние, при което болестните изменения обхващат главния мозък, при миелит промените са локализирани в гръбначния мозък, докато при енцефаломиелит се касае за засягане от възпалителните изменения както на главния, така и на гръбначния мозък.

Ранното разпознаване на симптомите и консултацията със специалист за уточняване на диагнозата, последвани от своевременна и целенасочена терапия, намалява риска от развитие на тежки усложнения и неблагоприятни дългосрочни последици, свързани с прогресията на болестта.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит: особености

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит показват различно висока честота в различните географски райони и сред различните възрастови групи. Сред най-често обсъжданите рискови фактори, които повишават риска от развитие на възпалителни увреждания по хода на главния и/или гръбначния мозък, се включва компрометирана имунна система (при неоплазми, при провеждане на онкологична терапия, при вродени заболявания, системни инфекции или автоимунни увреждания), възраст (бебета, кърмачета, малки деца и лица в напреднала и старческа възраст са изложени на най-голям риск), някои вредни навици, наркомании, усложнения в хода на неврохирургични оперативни интервенции и други.

В рубриката енцефалит, миелит и енцефаломиелит в зависимост от особеностите на пораженията и болестния процес се включват:

• остър възходящ миелит: тежко възпаление на гръбначния мозък, засягащо функцията на нервите, във връзка с прогресията му във възходяща посока
• менингоенцефалит: възпаление на менингите и мозъчната тъкан на главния мозък
• менингомиелит: възпаление на менингите и мозъчната тъкан на гръбначния мозък
• енцефаломиелит: ангажиране от възпалителните процеси на главния и гръбначния мозък

Класификацията на енцефалитите е подчинена на различни принципи, като например локализация на патологичния процес, начин на развитие, етиологичен причинител, патоморфологични характеристики и други.

Според особеностите на възпалителния процес, се наблюдават полиоенцефалити, левкоенцефалити, паненцефалити.

В зависимост от развитието на процеса се различават остри, подостри, хронични енцефалити и енцефаломиелити.

Етиологични причинители на тази група заболявания са най-често инфекциозни агенти, като бактерии, вируси, някои екзотични тропически паразити. Възможно е и развитието на автореактивен процес при приложението на ваксини или усложнение при обривни инфекции, както и развитие на измененията в хода на паранеопластичен синдром.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит: видове, симптоми

В рубриката енцефалит, миелит и енцефаломиелит се включват следните заболявания:

• остър дисеминиран енцефалит: състоянието представлява невроваскуларно демиелинизиращо възпаление на главния и/или гръбначния мозък, най-вероятно с автоимунна етиология, развиващо се най-често при неправилна реакция и отговор на имунната система след прекарана инфекция (бактериална, вирусна), след поставяне на ваксина (постваксинална реакция) или след трансплантация на тъкани или органи
• тропическа спастична параплегия: принадлежи към тропическите миелоневропатии, като причинител на болестта е човешкият Т-лимфотропен вирус тип 1 (HTLV-1). Състоянието е разпространено предимно в районите с тропически климат (Екваториална и Южна Африка, някои части на Япония и Америка), като три пъти по-често се засяга женският пол, предимно между 30 и 40 години. Протича дълго време безсимптомно или с незабележими прояви, като постепенно прогресира с развитие на мускулна слабост на долните, по-рядко и на горните крайници, болки, сетивни нарушения, хиперрефлексия и други
• бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде: тук се включват състоянията, причинени от ентеробактерии (E. coli, Klebsiella, Proteus, Morganella) и Pseudomonas aeruginosa, които показват относително ниска честота, но крият риск от тежко протичане и развитие на сериозни усложнения и дълготрайни последствия
• други енцефалити, миелити и енцефаломиелити: тук се включват паранеопластичният енцефалит, постморбилозният енцефалит, поставарицелният, пострубеолният, постпаротитен енцефалит и енцефалит, развиващ се след прекарана грипна инфекция. Симптомите на болестта се развиват обикновено около седмица след затихване на острата фаза на екзантемната реакция (при инфекциите, протичащи с обрив), като усложненията се чести и тежки
• енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен: рядко описвана в клиничната практика форма на заболяването, при която е възможно засягане на мозъчните стомахчета (вентрикули) от възпалителните изменения с развитие и на вентрикулит. Симптомите могат да включват различни по тежест неврологични, системни и общи прояви

Клинично енцефалитът, миелитът и енцефаломиелитът се изявяват с общомозъчен синдром на повишено вътречерепно налягане и оток на мозъка с гадене, повръщане, упорито нетърпимо главоболие, количествени разтройства в съзнанието (сомнолентност, сопор, кома), в резултат на мозъчния оток и засягане на активиращата ретикуларна формация (мозъчна структура, отговорна за тонуса на кората и процесите сън-бодърстване). Налице е и огнищна симптоматика, в зависимост от локализацията на процеса.

Първа проява на енцефалит, миелит и енцефаломиелит може да е картината на грипоподобен синдром с отпадналост, повишена температура, главоболие, болки в мускулите и ставите, повишена раздразнителност и други. За различно дълъг период (при фулминантните форми е възможно за часове, докато при по-леките форми за дни) състоянието на пациентите се влошава и възникват типичните за нозологичната единица симптоми.

При енцефалита клиниката започва с ранни белези на главоболие, виене на свят, дезориентация, до загуба на съзнание, менингеален синдром с вратна скованост, положителни симптоми на Керниг и Брудзински, ликворни промени. Налице са възбудни и отпадни симптоми, като гърчове, припадъци, парези на крайници, лезии на черепно-мозъчни нерви с нарушение на зрението, афазия (нарушение на говора), нарушено равновесие. При засягане на мозъчния ствол настъпва булбарна парализа (нарушение в преглъщането, в говора и ритъмни нарушения на дишането и сърдечната дейност). При засягане на кортикоспиналния път се установяват централни парализи и парези.

Миелитът протича с паретични явления от страна на крайниците и тазово-резервоарни нарушения.

Неглижирането на симптомите, липсата на лечение или неправилното и неподходящо лечение, както и наличието на утежняващи протичането фактори, крият риск от тежко протичане на заболяването с развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително тежък неврологичен дефицит, кома, леталитет.

Диагностика при енцефалит, миелит и енцефаломиелит

Поставянето на диагнозата при енцефалит, миелит и енцефаломиелит изисква комплексни мерки, целенасочени и задълбочени изследвания, като основната цел е поставяне и потвърждаване на диагнозата, изясняване на етиологията, особеностите и тежестта на болестния процес, ранно установяване на наличието на развили се усложнения и подпомагане оптимизацията на последващото лечение.

Диагностичният подход обикновено включва комбинация от следните изследвания:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на пациентите фокусът е насочен към изясняване на налични рискови за развитието на неврологични увреждания фактори, прекарана наскоро инфекция, поставяне на ваксини, травми на главата, неврохирургични оперативни интервенции и други. При физикалния преглед особено внимание се обръща на наличието на патологични находки, както и на общата оценка от неврологичния статус (промени в рефлексите, промени в психичното състояние, засягане на черепно-мозъчни нерви и други находки)
• лабораторна диагностика: при провеждането на кръвни изследвания важно значение имат промените в хемопоезата, коагулационния статус, електролитното равновесие, алкално-киселинен баланс, повишени нива на факторите, насочващи към възпаление и други. При необходимост може да се извърши микробиологична диагностика, серодиагностика и други специализирани изследвания за уточняване на етиологичния причнител (в случаите, при които болестта има инфекциозна етиология)
• лумбална пункция: при лумбалната пункция се взима цереброспинална течност за изследване, като се обръща особено внимание на особеностите в макроскопския вид, микроскопските особености и лабораторната диагностика, включително микробиологична диагностика. Изследването се отличава с високо информативен характер, но следва да се извършва в болнични условия от специалист с достатъчно опит в областта
• образни и инструментални изследвания: с изключително високо диагностично значение са резултатите, получени от образните и инструментални изследвания, от които най-често се назначават електроенцефалография (ЕЕГ), компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). При наличие на сериозни диагностични затруднения и липса на противопоказания може да се наложи извършване на биопсия на мозъка с последваща хистологична обработка на получения материал

Диференциалната диагноза при възпалителни увреждания на главния и/или гръбначния мозък включва различаване от менингит (възпалителните изменения обхващат обвивките на мозъка), някои тумори, някои автоимунни процеси, протичащи с идентични клинични и диагностични находки.

Лечение при енцефалит, миелит и енцефаломиелит

Терапевтичният подход при пациентите с диагностициран енцефалит, миелит и/или енцефаломиелит обикновено включва комплексни мерки, целенасочени и с индивидуален характер, съобразно особеностите на болестния процес при отделните болни.

В масовия случаи терапията е консервативна (различни лекарства, мерки и неоперативни методи за повлияване на болестта), в много редки случаи се налага оперативна намеса от различен порядък.

Лечението бива етиологично, в случаите, при които причинителят е известен и са налични средства, ефективни срещу него и симптоматично, в случаите, при които липсва етиологична терапия и основната цел на лечението е стабилизиране на болните и облекчаване на симптоматиката им.

Най-общо лечението при енцефалит, миелит и енцефаломиелит може да включва:

• антибиотична терапия: при бактериална етиология на заболяването опция на първи избор са антибиотиците, като изборът на конкретен препарат или комбинация от препарати се улеснява от резултатите, получени от извършената предварително антибиограма (определяне на чувствителността на изолираните бактерии към често използваните антибиотици). Лечението започва с парентерално приложение, като при стабилизиране състоянието на болния, може да се премине към перорална терапия с подходящи дози от съответните антибиотици
• противовирусни средства: в случаите, при които заболяването има вирусна етиология, могат да се приложат някои антивирусни средства, за предпочитане парентерално в подходящи дози и дозов режим
• кортикостероиди: кортикостероидите показват висок противовъзпалителен и имуносупресивен ефект, което ги прави подходящи и ефективни при различни форми на заболяването, като могат да се приложат самостоятелно или в комбинация с други препарати. Инициалното лечение е парентерално, впоследствие се преминава към перорален прием, като кортикостероидите се прилагат по схема и обикновено за краткосрочно лечение, тъй като продължителната употреба крие риск от тежки странични ефекти. При някои пациенти терапията изисква продължителен прием, като следва да се имат предвид съответните рискове
• симптоматични средства: прилагат се аналгетици (обезболяващи), антипиретици (за нормализиране на телесната температура), противовъзпалителни агенти, мерки за рехидратация (парентерални вливания) и други
• други: при нужда може да се наложи лечение с ноотропни средства, антидепресанти, психостимуланти, антиконвулсивни лекарства, имуноглобулини, извършване на плазмафереза и други, съобразно състоянието на пациентите

При някои пациенти възстановяването е пълно за срок от няколко седмици, но при други може да се наложи провеждане на допълнителна терапия за подпомагане на пълното възстановяване. Може да се наложи назначаване на подходяща физиотерапия и рехабилитация, трудова терапия, психотерапия, речева терапия, лекарствена терапия и други.

Прогнозата при енцефалит, миелит и енцефаломиелит се определя строго индивидуално в зависимост от своевременната медицинска намеса, адекватно лечение, тежест на болестния процес, развитие на усложнения и редица индивидуални фактори.

Важно значение за профилактиката на невроинфекциите имат ваксините срещу познати инфекциозни заболявания (морбили, паротит, рубеола, туберкулоза и други), както и навременното им лечение.

Заглавно изображение: freepik.com