Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Възпалителни болести на централната нервна система Енцефалит, миелит и енцефаломиелит Други енцефалити, миелити и енцефаломиелити

Други енцефалити, миелити и енцефаломиелити МКБ G04.8

Други енцефалити, миелити и енцефаломиелити МКБ G04.8 - изображение

Енцефалитът представлява възпалително заболяване на главния мозък, миелитът е възпалително заболяване на гръбначния мозък, а енцефаломиелитът е възпалително заболяване на главния и гръбначния мозък.

В рубриката други енцефалити, миелити и енцефаломиелити са разгледани постинфекциозния енцефалит, миелит и енцефаломиелит.

Етиологията е разнообразна. Патогенетичният механизъм най-често се обуславя от постинфекциозна реакция след детски обривни и други инфекции - морбили, варицела, рубеола, паротит, грип.

Патогенезата на възпалението на главния и гръбначен мозък е обща. За разлика от директната вирусна инфекция на нервната система, при постинфекциозните състояния се наблюдава имуномедиирано увреждане на мозъчното вещество.

Патоморфологията на постинфекциозните възпалителни заболявания на нервната система включва перивенозна серодиапедезна възпалителна реакция, многобройни огнища на демиелинизация с различна големина, пръснати в главния и гръбначен мозък около малките и средни кръвоносни съдове, разрастване на микроглия и мултифокална менингеална инфилтрация. Аксоните и нервните клетки са интактни. Тежките токсични прояви, особено при морбили и грип, се съпътстват от перивенозни хеморагии.

Клиничната картина на енцефалита, миелита и енцефаломиелита се развива 2 до 7 дена след отзвучаване на острата фаза на екзантемната реакция при обривните инфекции. Рядко клиничната изява започва в инкубационния период.

При енцефалитната форма се наблюдават:

  • остро начало с висок фебрилитет
  • главоболие
  • дезориентация, сомнолентност
  • огнищни или генерализирани епилептични пристъпи
  • огнищни неврологични симптоми с пирамидна, екстрапирамидна и церебеларна характеристика
  • делир, помрачено съзнание, а в тежки случаи - кома
  • децеребрационна ригидност
  • при предимно ангажиране на малкия мозък преобладават симптомите на церебеларна атаксия

За миелитната форма са характерни:

  • паретичните прояви до пара- или квадриплегия
  • сетивни нарушения от проводников тип
  • тазово-резервоарни нарушения

Съпътстващата менингеална симптоматика, както и ликворният синдром с лимфоцитарна плеоцитоза и хиперпротеинрахия са вариабилни.

Постморбилозен енцефалит - клиниката е тежка - на енцефаломиелит или изолиран енцефалит с пръснати огнища в хемисферите, мозъчния ствол и гръбначния мозък. Налице е главоболие, сънливост, прострация или психомоторна възбуда, епилептични пристъпи, промяна на съзнанието до сопор и кома. След стихване на бурното начало следват прояви на огнищно засягане - хеми- или квадрипарези, с подчертана асиметрия, очедвигателни нарушения, зрителни или слухови нарушения, сетивни и тазово-резервоарни нарушения, церебеларна атаксия. Резидуалният неврологичен дефицит често е значителен - централни парези, епилептични пристъпи, координационни нарушения, снижени интелектуални възможности.

Постварицелен енцефалит - след острото фебрилно начало се развиват церебелит с палеоцеребеларна атаксия (особено изразено залитане при ходене) или картина на остър миелит. Прогнозата е добра, остатъчни нарушения се наблюдават предимно при миелита.

Пострубеолен енцефалит - най-често протича като менингомиелит или асцендиращ миелит тип Ландри

Постпаротитният менингоенцефалит е със симптоматика от голямомозъчните хемисфери. Прогнозата е добра.

Енцефаломиелитът след грип е рядко усложнение на грипната инфекция. Патоморфологията включва капиляротоксична енцефалопатия - мозъчен оток, застойна хиперемия, точковидни околосъдови хеморагии, периваскуларни инфилтрати от лимфоцити, огнища от перивенозна демиелинизация. Клиниката е на менингоенцефалит с тежко протичане - епилептични пристъпи, нарушено съзнание и често летален изход. Понякога се развива менингомиелит или предимно менингит и полирадикулоневрит. Ликворната диагностика показва еритрохромна цереброспинална течност с незначителна лимфоцитна плеоцитоза и хиперпротеинорахия. Развитието на клиничната картина може да настъпи внезапно, фундроянтно, в хода на грипната инфекция или след период на подобрение.

Диференциална диагноза на други енцефалити, миелити и енцефаломиелити се прави с херпес симплекс енцефалит, мозъчен тромбофлебит, хипоксична енцефалопатия, остра токсична хепатоенцефалопатия.

Диагнозата се основава на анамнезата за прекарана инфекция, прегледа от невролог, ликворната диагностика. Използват се също електроенцефалография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, лабораторни изследвания, микробиологично изследване, серодиагностика.

Лечението се състои в приложението на кортикостероидна терапия, плазмафереза, имуноглобулин.

Профилактиката на други енцефалити, миелити и енцефаломиелити се състои в приложение на комбинирани ваксини за намаляване на заболеваемостта, навременно и адекватно лечение на инфекциозните заболявания.

 

1.5, 4 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Други енцефалити, миелити и енцефаломиелити МКБ G04.8

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Други енцефалити, миелити и енцефаломиелити МКБ G04.8

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО