Други енцефалити, миелити и енцефаломиелити МКБ G04.8

Енцефалитът представлява възпалително заболяване на главния мозък, миелитът е възпалително заболяване на гръбначния мозък, а енцефаломиелитът е възпалително увреждане на главния и гръбначния мозък.

В рубриката други енцефалити, миелити и енцефаломиелити се разглеждат някои форми на заболяването, които показват различна честота в отделните географски райони, могат да имат идентично клинично протичане и изискват своевременна медицинска намеса за диагностициране и стартиране на активно лечение с цел намаляване риска от възникване на усложнения.

Други енцефалити, миелити и енцефаломиелити: особености, симптоми

В рубриката други енцефалити, миелити и енцефаломиелити се включват постинфекциозният енцефалит, миелит и енцефаломиелит (след прекарана инфекция с различна локализация), както и паранеопластичният енцефалит и енцефаломиелит (възниква в резултат на подлежащ неоплстичен процес).

Етиологията на заболяванията е разнообразна, честотата показва големи вариации в отделните географски ширини, като влияние оказва и социално-икономическият статус. Патогенетичният механизъм най-често се обуславя от постинфекциозна реакция след детски обривни и други инфекции (морбили, варицела, рубеола, паротит, грип) или реакция на организма вследствие на подлежащ туморен процес, водещ до развитие на паранеопластичен синдром, една от изявите на който е засягането на главния или гръбначния мозък.

Патогенезата на възпалението на главния и гръбначен мозък е обща. За разлика от директната вирусна инфекция на нервната система, при постинфекциозните състояния се наблюдава имуномедиирано увреждане на мозъчното вещество.

Патоморфологията на постинфекциозните възпалителни заболявания на нервната система включва перивенозна серодиапедезна възпалителна реакция, многобройни огнища на демиелинизация с различна големина, пръснати в главния и гръбначен мозък около малките и средни кръвоносни съдове, разрастване на микроглия и мултифокална менингеална инфилтрация. Аксоните и нервните клетки са интактни. Тежките токсични прояви, особено при морбили и грип, се съпътстват от перивенозни хеморагии.

Клиничната картина на енцефалита, миелита и енцефаломиелита, се развива обикновено 2 до 7 дена след отзвучаване на острата фаза на екзантемната реакция при обривните инфекции. Рядко клиничната изява стартира още във фазата на инкубационния период.

При енцефалитната форма се наблюдават най-често следните клинични прояви:

• инициални симптоми: остро начало с висок фебрилитет (повишение на телесната температура), главоболие, дезориентация, сомнолентност, умора
• неврологични прояви: огнищни или генерализирани епилептични пристъпи, огнищни неврологични симптоми с пирамидна, екстрапирамидна и церебеларна характеристика
• тежки прояви: делир, помрачено съзнание, а в тежки случаи и кома, децеребрационна ригидност

При предимно ангажиране на малкия мозък преобладават симптомите на церебеларна атаксия.

За миелитната форма на заболяването са характерни паретичните прояви до параплаегия или квадриплегия, сетивни нарушения от проводников тип, тазово-резервоарни нарушения и други. Съпътстващата менингеална симптоматика, както и ликворният синдром с лимфоцитарна плеоцитоза и хиперпротеинрахия, са вариабилни.

Видове в зависимост от етиологията

В зависимост от конкретния причинител се наблюдават няколко различни форми на заболяванията с някои характерни за тях особености. Сред рисковите фактори, увеличаващи опасността от развитие на енцефалит, миелит или енцефаломиелит, се включват понижен имунитет (вследствие на боледуване, вродени аномалии, непълноценно хранене и други), липса на поставени имунизации, включени в задължителния имунизационен календар, вредни навици и други.

Сред включените в рубриката форми са:

• постморбилозен енцефалит: развива се на фона на или след прекарана инфекция от морбили, като клиниката е тежка с чести усложнения и протича като енцефаломиелит или изолиран енцефалит с пръснати огнища в хемисферите, мозъчния ствол и гръбначния мозък. Налице са главоболие, сънливост, прострация или психомоторна възбуда, епилептични пристъпи, промяна на съзнанието до сопор и кома. След стихване на бурното начало следват прояви на огнищно засягане, като хемипарези или квадрипарези, с подчертана асиметрия, очедвигателни нарушения, зрителни или слухови нарушения, сетивни и тазово-резервоарни нарушения, церебеларна атаксия. Резидуалният неврологичен дефицит често е значителен с централни парези, епилептични пристъпи, координационни нарушения, снижени интелектуални възможности
• постварицелен енцефалит: развива се след прекарана инфекция от варицела, като след острото фебрилно начало се развиват церебелит с палеоцеребеларна атаксия (особено изразено залитане при ходене) или картина на остър миелит. Прогнозата е добра, остатъчни нарушения се наблюдават предимно при миелита
• пострубеолен енцефалит: най-често протича като менингомиелит или асцендиращ миелит тип Ландри
• постпаротитен менингоенцефалит: развива се след прекаран паротит (заушка), като по-често се засяга мъжкият пол и състоянието протича със симптоматика от голямомозъчните хемисфери. Прогнозата е добра, особено при своевременно диагностициране и започване на подходяща терапия
• енцефаломиелит след грип: състоянието представлява рядко усложнение на грипната инфекция. Патоморфологията включва капиляротоксична енцефалопатия с мозъчен оток, застойна хиперемия, точковидни околосъдови хеморагии, периваскуларни инфилтрати от лимфоцити, огнища от перивенозна демиелинизация. Клиниката е на менингоенцефалит с тежко протичане и включва епилептични пристъпи, нарушено съзнание и често летален изход. Понякога се развива менингомиелит или предимно менингит и полирадикулоневрит. Ликворната диагностика показва еритрохромна цереброспинална течност с незначителна лимфоцитна плеоцитоза и хиперпротеинорахия. Развитието на клиничната картина може да настъпи внезапно, фундроянтно, в хода на грипната инфекция или след период на подобрение
• паранеопластичен енцефалит и енцефаломиелит: състоянието показва относително рядка честотата, като може да засегне представители от всички възрастови групи. Асоциира се с подлежащо туморно образувание и предизвикване на съответната реакция от организма. Може да се развие, макар и в редки случаи, като инициална реакция при стартиране на агресивно онкологично лечение. Клиниката показва голяма вариабилност, като ранното откриване и предприемане на съответните мерки, намалява риска от тежки усложнения

В зависимост от редица фактори е възможно различно по тежест протичане, като рискът от развитие на сериозни усложнения не може да бъде предвиден. Ранната медицинска намеса, мониторинг и проследяване на пациентите след съответното лечение се асоциират с по-добра прогноза и по-нисък риск от тежки, животозастрашаващи усложнения.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата при други енцефалити, миелити и енцефаломиелити изисква комплексен, индивидуален и целенасочен подход за потвърждаване на диагнозата, диференциране от някои, протичащи идентично заболявания, уточняване при възможност на етиологията и оптимизация на последващото лечение.

Диагнозата обикновено се основава на информацията, получена от анамнезата (данни за прекарана инфекция, налични рискови фактори, неопластично заболяване и други), прегледа от специалист невролог (физикални находки, оценка на неврологичния статус), ликворната диагностика след извършването на лумбална пункция (макроскопски вид, микроскопски характеристики, микробиологична диагностика).

Използват се също електроенцефалография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, лабораторни изследвания, микробиологично изследване, серодиагностика, като при всеки отделен пациент се подхожда различно в зависимост от клиничните находки и неговите оплаквания.

Диференциална диагноза на други енцефалити, миелити и енцефаломиелити се прави с херпес симплекс енцефалит, мозъчен тромбофлебит, хипоксична енцефалопатия, остра токсична хепатоенцефалопатия. В някои случаи е необходимо диференциране от някои други постинфекциозни енцефалити, миелити и енцефаломиелити (след прекарана вирусна, бактериална или по-рядко гъбична инфекция), някои неоплазми, ангажиращи определени мозъчни структури и други.

Терапевтичният подход при пациенти, диагностицирани с възпалителни увреждания на главния и/или гръбначния мозък се определя строго индивидуално в зависимост от клиничните и диагностичните находки, редица индивидуални особености от страна на болния (възраст, общо състояние, подлежащи заболявания) и редица други фактори.

Лечението при отделните пациенти може да включва приложението на кортикостероидна терапия, антибиотично лечение, плазмафереза, лечение с имуноглобулини и други. Назначават се съответните средства и мерки за облекчаване на общомозъчната симптоматика, при нужда за корекция на наличния оток на мозъка, повишеното вътречерепно налягане и други.

Симптоматично се назначават подходящи лекарства (аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства, ноотропни агенти, при нужда психостимуланти и други) и общи мерки (почивка на легло, рехидратация, парентерално хранене и други).

Профилактиката при други енцефалити, миелити и енцефаломиелити се състои в приложение на наличните комбинирани ваксини за намаляване на заболеваемостта от съответните инфекции, навременно и адекватно лечение на инфекциозните заболявания, мерки и средства за укрепване на имунната защита (хранене, движение, ограничаване на вредните навици, лечение на подлежащи заболявания).

Прогнозата се определя строго индивидуално като значение оказват множество фактри, сред по-важните от които са ранно диагностициране и стартиране на лечение и липса на развили се в хода на прогресията на болестта усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com