Енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен МКБ G04.9

Засягането на главния мозък от възпалителни изменения с различна етиология, се означава като енцефалит, при засягане на гръбначния мозък се говори за миелит, а при ангажиране от възпалителните процеси и на главния и гръбначния мозък се говори за енцефаломиелит.

Етиологията им е разнообразна, като може да включва многобройни инфекциозни и неинфекциозни причинители. При невъзможност за определяне състоянието и категоризирането му към някоя от добре познатите групи, се говори за енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен.

Клиничните прояви наподобяват тези при различните форми на болестта, като за поставяне на диагнозата са необходими задълбочени изследвания. Своевременната терапия и мониторинг на пациентите се асоциират с по-добра прогноза и по-нисък риск от сериозни усложнения.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен: особености, симптоми

В рубриката енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен, се включва възпалението на мозъчните вентрикули (стомахчета), наречено вентрикулит, както и развитието на остър хеморагичен левкоенцефалит.

Мозъчните вентрикули са пространствата в мозъка, които са отговорни за складирането и циркулацията на цереброспиналната течност в гръбначномозъчното пространство.

Етиологията на вентрикулита включва различни инфекциозни причинители, като най-голямо значение имат стафилококите.

Предразполагащи фактори за възникване на заболяването са интравентрикуларни стентове, неспазване на асептиката при хирургични интервенции, хронични отити, мастоидити, аномалии в анатомията на вентрикулната система.

Патофизиологично се наблюдава нарушаване на кръвно-мозъчната бариера, инвазия на инфекциозния причинител в нервната система, последвана от възпалителна реакция от страна на лигавицата, постилаща камерната система. Водещи в генезата са повишеното налягане, което ликворът оказва върху мозъчните структури, отокът на мозъчните структури и повишената продукция на цереброспинална течност.

Клиничната картина при енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен, показва известна вариабилност при отделните пациенти, като са налице и различия в тежестта на протичане, вероятността от развитие на усложнения и съответно последващото терапевтично поведение.

Клинично вентрикулитът се манифестира с главоболие, болка във врата или гърба, виене на свят, дезориентация, повишаване на вътречерепното налягане. С напредване на процеса се стига до хидроцефалия, гадене, повръщане, световъртеж, загуба на съзнание. Прогресията на клиниката зависи от вида на причинителя и начина на проникване на инфекцията.

Неврологичните прояви са водещи, но често са неспецифични, което в много от случаите затруднява ранното разпознаване на болестта.

Усложненията могат да включват тежък неврологичен дефицит, шоково състояние, загуба на съзнание, гърчове, кома, увреждане на слуховия и/или зрителния анализатор и редица други в зависимост от степента на разпространение на болестния процес.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен, изисква подробни и задълбочени изследвания, тъй като много често се извършва по метода на изключването след диференциране от някои по-често срещани заболявания, протичащи с идентични клинични прояви и диагностични находки.

Диагностиката е затруднена, поради доминиращите признаци на хидроцефалия и повишено вътречерепно налягане.

Диагнозата в масовия случай се основава на подробно снетата анамнеза за предхождаща инфекция или неврохирургична интервенция, оценката на неврологичния статус и физикалните находки, ликворна диагностика, образни и инструментални изследвания.

В диагностичен план влизат изследването на ликвора чрез лумбална пункция, като често се установяват белези за възпалителен процес. Необходима е и посявка за идентифициране на причинителя по Грам или друг вид оцветяване, като на подобни изследвания се подлагат и кръвта и цереброспиналната течност. От невроизобразяващите техники голямо значение имат компютърна томография и ядрено-магнитния резонанс, визуализиращи промените в камерната система, както и електроенцефалографията и редица други, използвани макар и по-рядко методики.

В много редки случаи, по преценка на лекуващия медицински екип и наличие на сериозни диагностични затруднения, при спазването на всички препоръки за антисептика и дезинфекция и липса на противопоказания, може да се извърши биопсия от определени зони на мозъка с последваща хистологична обработка на получените материали.

Диференциална диагноза налага обикновено различаване от менингит, от някои инфекциозни форми на заболяването, неоплазии и други. Менингитът е възпаление на мозъчните обвивки, докато вентрикулитът е възпаление на камерната система. Разграничаването на двете състояния е трудно, поради сходната клинична изява. Други заболявания, от които трябва да се разграничи вентрикулита, са мозъчни тумори, адхезивни арахноидити е редица по-рядко описвани в клиничната практика заболявания на централната нервна система.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с неуточнена форма на енцефалит, миелит и/или енцефаломиелит, включва комплексни, строго индивидуални мерки, целящи подобрение на общото състояние, ограничаване на пораженията върху мозъка, редуциране риска от развитие на сериозни усложнения и отстраняване на причините (в случаите, в които са известни), довели до развитието на болестта.

Лечението се основава на етиологично третиране на причинителя чрез антибиотична терапия (когато се касае за наличие на бактериална инфекция) и симптоматична терапия срещу повишеното вътречерепно налягане и другите съпътстващи симптоми.

Често се налага провеждане на терапевтичен курс с кортикостероиди, инициално приложени парентерално в достатъчно високи дози, като при стабилизиране състоянието на пациентите може да се премине към перорално лечение с използване на редуцирани дози, по схема.

Допълнително се назначават подходящи противовъзпалителни агенти, диуретици, ноотропни средства, аналгетици и антипиретици, противовъзпалителни агенти, при необходимост антидепресанти, антиконвулсанти и други.

Дехоспитализация на пациентите се предприема едва след стабилизиране на състоянието им и преценка на липса от риск от сериозни последващи усложнения.

За оптимизация на възстановителните процеси и намаляване риска от неблагоприятни дългосрочни последици се предприема подходящо допълнително лечение, което може да включва физиотерапия и рехабилитация, трудова терапия, психотерапия, подходяща лекарствена терапия и други.

Прогнозата на енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен, е добра при ранно диагностициране на заболяването, своевременно стартиране на целенасочено лечение и провеждане на необходимите допълнителни терапевтични мерки за пълното възстановяване на засегнатите лица. При късна намеса, неглижиране на проявите, неподходяща терапия или наличие на фактори, водещи до тежко протичане, прогнозата е сериозна, тъй като са налице тежки усложнения, като например мозъчни абсцеси, трайни неврологични дефицити, а може да се стигне и до фатален изход.

Заглавно изображение: freepik.com