Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Възпалителни болести на централната нервна система Енцефалит, миелит и енцефаломиелит Енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен МКБ G04.9

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен МКБ G04.9 - изображение

В рубриката енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен е разгледано възпалението на мозъчните вентрикули (стомахчета), наречено вентрикулит.

Мозъчните вентрикули са пространствата в мозъка, които са отговорни за складирането и циркулацията на цереброспиналната течност в гръбначномозъчното пространство.

Етиологията на вентрикулита включва различни инфекциозни причинители, като най-голямо значение имат стафилококите.

Предразполагащи фактори за възникване на заболяването са интравентрикуларни стентове, неспазване на асептиката при хирургични интервенции, хронични отити, мастоидити, аномалии в анатомията на вентрикулната система.

Патофизиологично се наблюдава нарушаване на кръвно-мозъчната бариера, инвазия на инфекциозния причинител в нервната система, последвана от възпалителна реакция от страна на лигавицата, постилаща камерната система. Водещи в генезата са повишеното налягане, което ликворът оказва върху мозъчните структури, отокът на мозъчните структури и повишената продукция на цереброспинална течност.

Клинично вентрикулитът се манифестира с главоболие, болка във врата или гърба, виене на свят, дезориентация, повишаване на вътречерепното налягане. С напредване на процеса се стига до хидроцефалия, гадене, повръщане, световъртеж, загуба на съзнание. Прогресията на клиниката зависи от вида на причинителя и начина на проникване на инфекцията.

Диагностиката е затруднена, поради доминиращите признаци на хидроцефалия и повишено вътречерепно налягане. Диагнозата се основава на обстоен преглед от невролог и подробно снета анамнеза за предхождаща инфекция или неврохирургична интервенция. В диагностичен план влизат изследването на ликвора чрез лумбална пункция - установяват се белези за възпалителен процес. Необходима е и посявка за идентифициране на причинителя по Грам, или друг вид оцветяване. От невроизобразяващите техники голямо значение имат компютърна томография и ядрено-магнитния резонанс, визуализиращи промените в камерната система.

Диференциална диагноза на вентрикулита се прави предимно с менингит. Менингитът е възпаление на мозъчните обвивки, докато вентрикулитът е възпаление на камерната система. Разграничаването на двете състояния е трудно, поради сходната клинична изява. Други заболявания, от които трябва да се разграничи вентрикулита, са мозъчни тумори, адхезивни арахноидити и др.

Лечението се основава на етиологично третиране на причинителя чрез антибиотична терапия и симптоматична терапия срещу повишеното вътречерепно налягане и другите съпътстващи симптоми.

Прогнозата на енцефалит, миелит и енцефаломиелит, неуточнен е добра при ранно диагностициране на заболяването. При късна намеса водещи усложнения са мозъчните абсцеси, трайните неврологични дефицити, а може да се стигне и до фатален изход.

4.4, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО