Бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде МКБ G04.2

Засягането на главния мозък от възпалителни процеси е известно като енцефалит, при засягане на гръбначния мозък се говори за миелит, а при ангажиране от възпалителните изменения и на главния и на гръбначния мозък състоянието се обозначава като енцефаломиелит. Ангажирането на мозъчните обвивки от болестните изменения се нарича менингит, като при засягане на обвивките и на самия главен мозък се говори за менингоенцефалит, а при ангажиране на обвивките и самия гръбначен мозък процесът се означава като менингомиелит.

Бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде, се срещат сравнително рядко в клиничната практика, като ранната медицинска намеса намалява пораженията върху мозъчните структури, съответно редуцира риска от тежки усложнения и подобрява прогнозата.

Видове, особености, симптоми

В рубриката бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде, се включват следните две основни форми на заболяването, които се различават по етиологичния причинител и клиничното протичане, а именно ентеробактериален менингоенцефалит и менингомиелит и менингоенцефалит и менингомиелит, причинен от Pseudomonas Aeruginosa.

Сред основните рискови фактори за развитие на заболяванията се включват нарушения в имунната активност (подлежащ имунодефицит с различна етиология), неоплазми, провеждане на онкологично лечение. Изложени на по-висок риск са двете крайни възрастови групи (новородени и малки деца, както и лица в напреднала възраст).

Ентеробактериален менингоенцефалит и менингомиелит

Заболяването е рядко, наблюдава се предимно при новородени и в ранна детска възраст, а при възрастни се наблюдава по-често при имунокомпрометирани пациенти, след травми, сепсис.

Етиологични причинители са бактерии от семейство Enterobacteriaceae, като например E. coli, Klebsiella, Proteus, Morganella и други.

Патогенетичният механизъм при новородени не е напълно изяснен, като се обсъжда възможност за проникване на етиологичните агенти от майчиния организъм през плацентарната бариера (трансплацентарен механизъм), перинатален и интранатален механизъм на предаване на инфекцията.

Кърмачетата боледуват по-често, ако имат усложнения след раждането, като изложени на по-висок риск са недоносени новородени, новородени с наличие на патологични отклонения, вродени аномалии и други, водещи до компрометиране на иначе незрялата имунна система.

При възрастни инфекцията се среща предимно при имуносупресирани лица или като постоперативни вътреболнични усложнения. Характерно е развитието на тежък мозъчен оток, като често инфекцията може да се локализира и в мозъчното вещество с развитието на енцефалит и формиране на мозъчни абсцеси.

Клинично може да разграничим няколко основни форми в зависимост от тежестта на протичането.
При средно тежка форма налице са менингеални прояви, липсва промяна в съзнанието и огнищни неврологични симптоми, общото състояние е задоволително. При тежката форма общото състояние е сериозно увредено с промяна на съзнанието, гърчове, огнищни неврологични симптоми, депресия на дихателната и сърдечно-съдова дейност.

Усложненията са свързани с трайни увреждания на нервната система, сърдечно-съдова недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност, хеморагични диатези, токсикоинфекциозен шок, като при липса на своевременна и адекватна медицинска намеса е възможен летален изход.

Менингоенцефалит и менингомиелит, причинени от Pseudomonas aeruginosa

Етиологичен причинител на този вид менингоенцефалит и менингомиелит е Pseudomonas aeruginosa, Грам отрицателна бактерия, която е силно подвижна и притежава ендотоксин във външната си мембрана. Продуцира пиоцианин, който оцветява гнойните секрети в синьо-зелено, екзотоксин и редица ензими, като например екзоензим С, хемолизини, протеази, левкоцидин, ентеротоксин. Притежава О-антигени и Н-антигени. Силно устойчив е във външната среда, повечето щамове са полирезистентни спрямо химиотерапевтици.

Заболявания, причинени от P. aeruginosa, се срещат главно при имуносупресирани, след тежки травми и неврохирургични интервенции, при вътреболнични инфекции. Инфекцията протича тежко и е с висок леталитет.

Патогенетично се установява проникване на инфекцията в ликворното пространство при нарушаване на хематоенцефалната бариера, най-често при травми, неврохирургични интервенции, остеомиелит на гръбначните прешлени, а инфекцията се улеснява при лица с потиснат имунитет (новородени, наркомани, ХИВ-позитивни, имуносупресивна терапия).

При сепсис, бактериемия или гнойни процеси в съседство като синуит, остеомиелит, отит, причинителят също може да попадне в нервната система. Развива се гнойно възпаление на менингите с мозъчен оток и след 24 до 48 часа се развива и менингоенцефалит с въвличане и на мозъчното вещество в процеса.

Клиниката на P. aeruginosa менингоенцефалит и менингомиелит протича с типичните симптоми на общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика, налице е менингорадикулерно дразнене, силно главоболие, депресия на дихателната и сърдечно-съдова дейност, промени в съзнанието, гърчова симптоматика, огнищни промени с лезии на черепно-мозъчни нерви, паретични прояви. Характерно е бързото прогресиране на симптомите с трудно повлияване от лечението и нерядко с летален изход.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата при бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде, изисква комплексни мерки и провеждане на различни изследвания с цел потвърждаване на болестта, различаване от други, протичащи със сходни прояви заболявания, изясняване на етиологията и оптимизация на терапията.

При ентеробактериален менингоенцефалит и менингомиелит диагнозата може да се подозира при менингит у новородено от майка с предхождаща диария, хранителна токсикоинфекция, сепсис или фебрилно състояние с доказана ентеробактериална етиология. Диагнозата се потвърждава микробиологично след изолиране на бактерия от ликвора или възпалителното огнище.

Диагнозата при псевдомонас аеругиноза инфекция се подозира от анамнестичните данни, когато в хода на септично състояние се развие менингеална симптоматика у имунокомпрометирани, а ликворното изследване показва мътен, зеленикав ликвор и типичните за гнойните менингити повишен брой клетки и белтък. Микробиологичното изолиране потвърждава диагнозата.

За оценка на тежестта на нарушенията се назначават подходящи образни изследвания, като например компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, при необходимост и електроенцефалография и други.

Терапевтичният подход при бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде, включва комплексни, целенасочени и строго индивидуализирани мерки и средства при отделните пациенти. Лечението обикновено е консервативно и включва етиологични средства (насочени срещу конкретния причинител) и симптоматични средства (за подобряване състоянието на пациента).

Най-общо се назначават следните лечебни следните лекарства и мерки:

• етиологично лечение: етиологичното лечение включва приложение на подходящи антибиотици и химиотерапевтици (най-често в подходяща комбинация), към които съответните причинители са чувствителни (съответно резултатите, получени от антибиограмата). Инициално се назначават парентерално, като при стабилизиране състоянието на пациента може да се премине към перорална терапия. Лечението продължава няколко седмици, като за намаляване риска от поява на странични ефекти, свързани с антибиотичното лечение, се предприемат съответните превантивни мерки и проследяване състоянието на болния
• симптоматично и патогенетично лечение: прилагат се средства и мерки за корекция на повишеното вътречерепно налягане, за корекция на хемостатичните увреждания, промените в електролитния баланс и алкално-киселинното равновесие, симптоматично повлияване на болковия синдром и повишената температура и други в зависимост от оплакванията на болния и по преценка на лекуващия медицински екип
• общи мерки: общите мерки включват осигуряване на почивка на легло, подходящо хранене (в много случаи се налага преминаване към парентерално хранене до стабилизиране състоянието на пациентите), мерки за корекция на дехидратацията и други

Прогнозата при бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде, се определя строго индивидуално, като с важно прогностично значение са своевременната медицинска намеса и започване на лечение, лекото клинично протичане и липсата на усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com