Дъвкане

Дъвкането представлява първият етап от храносмилането, който започва още в устната кухина. Дъвкането може да се разгледа като процес, съставен от два основни цикъла. Единият е цикъл на захапване, разрязване и откъсване, а другият на сдъвкване, включващо раздробяване и стриване на храната.

Дъвкането е сложен двигателен акт. При осъществяването на сагиталните и вертикалните движения на долната челюст режещите ръбове на резците от двете зъбни редици захапват, разрязват и откъсват храната, докато при трансверзалните и вертикалните движения дъвкателните зъби я сдъвкват, раздробяват, раздробяват и стриват.

В устната кухина се извършват два основни процеса – дъвкане и слюноотделяне, които осигуряват механичното раздробяване на храната, слепването и оформянето на хапката. Единичното дъвкателно движение има продължителност около 1 s. Много такива единични дъвкателни движения, с обща продължителност около 30-40 s, са необходими за сдъвкване на хранителна хапка. В мозъчният ствол се намира дъвкателния център, който определя ритъма на дъвкането. Целият дъвкателен акт е комплекс от сложно съчетани рефлекси на дъвкателната система, които са гингиво-мускулни, периодонто-мускулни, фарингеално-мандибуларни, миотатични, както и взаимно съчетани рефлекси на дъвкателна мускулатура. Този сложен комплекс се съчетава в дъвкателен стереотип, който е израз на координационната дейност на центъра на дъвкането.

Процесите на дъвкане и гълтане оказват рефлексни влияния върху двигателната функция на стомаха. В случаите на интензивно дъвкане се осъществява тонично съкращение на стомашната мускулатура, а по време на гълтане, се наблюдава задържане и отслабване на нейния тонус.

Значение за нормалната дейност на органите, изграждащи храносмилателната система, както и за общото състояние на организма, има пълноценният акт на дъвкането. Той също така, повишава обмяната на вещества в тъканите на човешкия организъм.

Рефлексна регулация на дъвкането

Вкусовите, както механо- и терморецепторите разположени в устната кухина се дразнят от постъпващата в нея храна. При това, импулсите генерирани от тях се провеждат по аферентните неврони предимно на втория и трети клон на n. trigeminus до продълговатия мозък, където се намира центърът на дъвкането. След него импулсите стигат и до thalamus opticus, чрез колатерали - до ядрата на ретикуларната формация, като накрая достигат до сензорната зона на мозъчната кора.

От този момент нататък, рефлексната регулация на дъвкането продължава с еферентни импулси от моторната зона на мозъчната кора по пирамидната и екстрапирамидната система до дъвкателната мускулатура. В поддържането тонуса на тази мускулатура участва nucleus ruber. Ритмичността на дъвкателните движения се осигурява от мозъчния ствол. Волевите съкращения на дъвкателните мускули се обезпечават предимно от коровите пирамидни пътища. По n.trigeminus еферентни импулси до следните дъвкателните мускули: mm. temporales, mm. massetere и mm. pterygoidei.