Дефекация

Дефекацията представлява комплексна двигателна реакция, включваща волеви и неволеви механизми. Тя представлява рефлекс на отделяне на фекалиите извън организма. Ректумът е свободен от фекални маси през по-голямата част от денонощието. Отчасти това се дължи на слабия функционален сфинктер, наречен пелвио-ректален сфинктер, намиращ се между colon sigmoideum и rectum. Този сфинктер се преодолява и последва напълване на ректума, в случаи на масова перисталтика.

Когато фекалната маса премине в ректума, възбуждането на стреч-рецепторите поражда аферентна импулсация, разпространяваща се по миентеричния плексус и създаваща перисталтични вълни в colon descendens, colon sigmoideum и rectum. Тези перисталтични вълни изтласкват фекалиите към аналното отвърстие, като заедно с тях вътрешният анален сфинктер се отпуска. Само по себе си местното отпускане не е достатъчно да предизвика дефекация. То е известно под наименованието вътрешен дефекационен рефлекс. Този рефлекс бива подкрепен от парасимпатиков дефекационен рефлекс, който се осъществява чрез сакралните сегменти на гръбначния мозък.

Centrum anospinale, или така наречения дефекационен център, е локализиран в S2 - S4. N. pudendus и n. pelvicus съставят парасимпатиковата дъга на този дефекационен рефлекс. Еферентната инервация включва множество напречнонабраздени и гладки мускулни ефектори. Чрез нея се предават импулси за усилване на перисталтиката на colon descendens, colon sigmoideum и rectum, както и за отпускане на вътрешния анален сфинктер. Този процес се съпътства от волеви съкращения на напречнонабраздените мускули на диафрагмата, на коремната преса (m. rectus abdominis предимно) и от отпускане на външния анален сфинктер. По този начин вътрешният дефекационен рефлекс от неефективен се превръща в непреодолим позив за дефекация.