Движения на стомаха

Напълването на стомаха с храна, размесването и пропиването й със стомашен сок до получаването на химус (образуваната по този начин смес), се осъществяват чрез съкращенията на гладките мускули, и съответно се извършват и движенията на стомаха. С тяхна помощ се осъществява придвижването на храната към пилорната част и преминаването й от стомаха в дуоденума (дванадесетопръстника). Стомахът е резервоар, който може да складира относително голямо количество храна – до 2 литра.

Напълване на стомаха с храна

На гладно стените на стомаха не са отпуснати, тъй като гладката мускулатура е тонично напрегната. Поради тази причина стените прилягат плътно и обхващат малкото течно съдържимо на стомаха (богат на слуз стомашен сок, с обем около 50 мл), в кардиалния край на който се намира въздушен мехур.

В процеса на напълването на стомаха, в зависимост от количеството на храната, която се помества в него, тонусът на стомашната мускулатура се променя и поддържа такъв, че стомашните стени се отпускат, но плътно обхващат съдържимото. Подреждането на храната при натрупването й става на слоеве по реда на постъпването й. В това се изразява ефектът от динамичното нагаждане на тонуса на гладката мускулатура на стомаха по гастро-гастралния рефлекс. Първите порции храна запълват фундусната и пилорната част, докато последните остават в антралната и кардиалната част. Обикновено вместимостта на стомаха е около 1 л и постъпващите нови порции храна разтягат стените му до този негов обем.

Три са причините налягането в стомаха да остане ниско до тази гранична вместимост:

1. Гладките мускули на стомаха притежават свойството пластичност, следователно могат да увеличават значително своята дължина без да променят съществено тонуса си;
2. Разтягането е правопропорционално на радиуса на извивката на стените на стомаха;
3. Стреч-рецепторите от стомаха пораждат вагусов рефлекс за съгласувано намаляване на мускулната активност в тялото на стомаха.

В момента на постъпването на храната в стомаха, относителният покой на стомашната лигавица се нарушава и настъпва равномерна двигателна активност, подпомагаща стомашното храносмилане. Този процес се осъществява посредством безусловния гастро-гастрален рефлекс. При постъпването си в стомаха, храната дразни химио- и механорецепторите разположени в него, които от своя страна генерират импулси, провеждащи се по аферентни неврони до продълговатия мозък. От там чрез n. vagus се усилват движенията на стомаха (стимулира се моториката му). Интрамуралните нервни плексуси участват в това усилване.

Движения на стомашната мускулатура

Гладката мускулатура на стомаха осъществява тонични и ритмични фазични (перисталтични и размесващи) движения. Те биват предшествани от миоелектрични комплекси с характерна спайкова и бавна потенциална активност. За фундусната част на стомаха са характерни преди всичко тоничните движения, тъй като тази му част има сравнително слабо развита мускулатура. Същата осъществява от 4,0 до 4,7 кРа налягане. Тоничните движения се надстрояват на тонуса на мускулатурата и участват в създаването на плътния контакт между лигавицата и постъпилата храна.

Мускулатурата в пилорната част на стомаха е по-силно развита. За нея е характерна ритмичната физична активност с размесващи перисталтични движения. Перисталтиката се изразява в последователно свиване на пръстеновидните мускули на стомаха в посока към пилорната част, което обуславя прищъпванията на стомашната стена. По този начин храната се примесва със стомашен сок и се придвижва към пилорния край.

Два са основните видове перисталтични движения на стомашната мускулатура, които се отличават с относително непродължителен и ритмично повтарящ се характер. Първите се проявяват веднага след приемането на храната, когато започва секрецията на киселия стомашен сок. Амплитудата на този вид движения е 5-8 mm, а честотата им съответства на 5-6 min^-1.

Първоначално перисталтичната вълна част от стомашното съдържимо по посока на пилора, като при това пристенните слоеве, които са добре пропити със стомашен сок, се подменят със слоеве от вътрешността. Причината за това е, че на всеки 10-20 секунди започва нова вълна, протичаща по стомашната стена едновременно с няколко други.

По този начин постепенно цялото стомашно съдържимо бива в контакт с лигавицата и се пропива със стомашен сок. Това е и основната причина този вид движения да се наричат още размесващи. По-късно започват и вторият вид движения, за които е характерно, че са по-слаби във фундусната и около 2-3 пъти по-силни в пилорната част. Те са от значение за преминаването на храната от стомаха в дванадесетопръстника.

Налягането, което създават този вид движения в първата част на стомаха се равнява на налягане от около 4,7 до 8,0 кРа, а във втората част на стомаха налягането е от 10,7 до 13,3 кРа. Съкратителната вълна започнала от фундуса и разпространяваща се до m. sphincter pylori е с продължителност от 10-30 сек.

Двата вида перисталтични движения могат да бъдат установени и на празен стомах. Те се появяват през 1/2-1 ½ часа и продължават 20-25 min. Периодична секреторна и моторна активност на червата и стомаха се осъществява и на гладно. Тя се представя в миоелектричен комплекс от периоди на относителен покой без промени и на гладна перисталтика с ритмични изменения във вътрестомашното налягане. Този вид перисталтични изменения са свързани с чувство на глад.

Регулация на стомашните съкращения

Регулацията на стомашните съкращения бива хуморална и рефлексна. Стреч-рецепторите в неговата мускулатура се възбуждат при разтягането на стомаха, което включва вагални рефлекси през продълговатия мозък. Рефлексните реакции биват диференцирани, а именно - намаляване тонуса на складиращите участъци на тялото на стомаха и увеличаване интензитета на размесващите и изтласкващите перисталтични движения.

В стомашната лигавица се намират и химиорецептори, които се възбуждат от определени видове храна (особено от месо), като при това се предизвиква секретирането на хормона гастрин от антралната лигавица. По хуморален път гастринът стимулира движенията на стомаха и съкращава гастро-езофагеалния сфинктер, действие което предпазва връщането на стомашното съдържимо в хранопровода.

Преминаване на храната от стомаха в дванадесетопръстника

От състава на храната зависи колко време ще престои в стомаха. Въглехидратната храна напуска стомаха по-бързо, в сраванение с белтъчната. Смесената храна например, остава в стомаха до 4 ч, докато млечната храна преминава в червата след 1-2 часа. За мастната храна е характерно, че се задържа средно около 5 ч (но може да достигне и между 8-10 ч), тъй като има потискащо действие върху движението и секрецията на стомаха. Почти веднага след постъпването си в стомаха, течностите го напускат и преминават в червата.

Механизмът на преминаването на храната от стомаха в дванадесетопръстника се свързва главно с втория вид силни перисталтични движения в пилорната част, създаващи разлика в налягането от двете страни на пилорния сфинктер, което се означава като гастро-дуоденален пресорен градиент. Този градиент е основата на периодичното преминаване на химуса от стомаха в дуоденума. Механизмът е известен под наименованието „пилорна помпа".

Регулация на преминаването на хранителния химус от стомаха в дванадесетопръстника

По рефлексен и хуморален механизъм се осъществява регулацията на преминаването на хранителния химус от стомаха в дванадесетопръстника. Рефлексният механизъм се означава като ентеро-гастрален рефлекс. Той се изразява със следната последователност от процеси. Порцията химус, която постъпва в дванадесетопръстника е с висока киселинност и съдържа разградени белтъчни продукти.

В резултат на възбуждането на химио- и механорецепторите в дванадесетопръстника, временно се задържа перисталтиката на стомаха, а пилорът се затваря. Следващата, вече нова порция химус постъпва след придвижване на съдържимото към останалите части на тънкото черво. Настъпва неутрализиране на неговата кисела реакция в зависимост от степента на напълване и разтягане на дванадесетопръстника, осмолалитета на дуоденалния химус, наличието на определени разпадни продукти, особено тези от белтъци и по-малко масти и др.

Хуморалния механизъм представляващ регулацията на преминаването на хранителния химус от стомаха в дванадесетопръстника е представен главно от действието на гастрина. Този хормон усилва предимно перисталтичните движения в пилорната част, стоящи в основата на пилорната помпа. Едновременно с това гастринът отпуска пилора. Други хормони, които участват в хуморалната регулация, се отделят от лигавицата на проксималните части на тънкото черво. Такива са: интестиналният хормон (или гастроинхибиращия пептид), соматостатинът, вазоактивният пептид, холецистокининът и секретинът, които потискат стомашната моторика