Арефлексия

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

 Въведение

Арефлексия представлява състояние, при което пациентът има силно забавени или липсващи рефлекси. Това състояние се характеризира с неспособност на организма да произведе адекватен отговор към външен стимул като болка, допир, почукване по сухожилие или друг тип дразнене.

Рефлексите представляват автоматични реакции на организма в отговор на различни стимули от външната среда. Те се осъществяват чрез рефлексна дъга, която предава нервния сигнал от рецепторите към гръбначния мозък или мозъчния ствол и след това обратно към мускулите или жлезите. Пълната загуба на рефлекси е сериозен неврологичен признак, който обикновено сочи към значително увреждане на периферната или централната нервна система.

Арефлексията може да се дължи на:

• Мускулно-скелетни нарушения - мускулна дистрофия тип Дюшен.
• Ендокринни заболявания - микседем, кретенизъм.
• Болести на нервната система - церебрална парализа, паркинсонизъм, периферна невропатия.
• Автоимунни заболявания - синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre syndrome), полимиозит, множествена склероза, миастения гравис. 
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травми на гръбначния мозък, отравяне с тежки метали (олово, арсен).
• Инфекциозни болести и паразитози - полиомиелит, ботулизъм, невроборелиоза, невросифилис.
• Злокачествени заболявания - невробластом, множествен миелом, лимфом, метастази. 
• Други - алкохолизъм, злоупотреба с наркотични вещества, прием на медикаменти (антидепресанти, мускулни релаксанти, химиотерапевтици), недостиг на витамини, хипермагнезиемия, хипокалиемия, хипонатриемия.

По-чести причини за възникване 

Периферна невропатия

• Алкохолна полиневропатия: Алкохолната невропатия се развива в резултат на хронична употреба на алкохол, който има токсичен ефект върху нервната система. Алкохолът води до увреждане на нервите, особено на периферните нерви, и често е съпроводен с дефицит на витамини от групата B, които са необходими за нормалната функция на нервите. Симптомите включват изтръпване, болки, слабост в мускулите и загуба на рефлекси. Дългосрочната злоупотреба с алкохол води до хронична полиневропатия, при която нервите постепенно се разрушават, което може да доведе до пълна загуба на рефлексите.
• Диабетна полиневропатия: Диабетната невропатия е често срещано усложнение при хора със захарен диабет, особено когато болестта не е добре контролирана. Високите нива на кръвна захар увреждат периферните нерви и кръвоносните съдове, които ги подхранват. Това води до нарушено снабдяване на тъканите с кислород и хранителни вещества, забавяйки процесите на възстановяване. В тежки случаи, може да се развият рани, които да прогресират в язви поради намалената способност на тъканите да се регенерират и нарушеното им кръвоснабдяване.

Недостиг на витамини

Недостигът на определени витамини може да доведе до увреждане на периферната нервна система и пълна загуба на рефлекси. Това се дължи на нарушената нервна проводимост и дегенерация на нервните влакна. Витамини, чийто дефицит може да причини арефлексия са:

• Витамин B1 (тиамин)
• Витамин B6 (пиридоксин)
• Витамин B12 (кобаламин)
• Витамин Е (токоферол)

Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно тиреоидни хормони, което води до забавяне на метаболитните процеси в нервната система. Това може да наруши нервната проводимост и да предизвика арефлексия като резултат от увреждане на миелиновата обвивка на нервите. Освен загуба на рефлекси, хипотиреоидизмът може да доведе до мускулна слабост, умора и други неврологични симптоми.

Увреждане на гръбначния мозък 

Увреждането на гръбначния мозък може да доведе до арефлексия, тъй като нарушава нормалния път на нервните импулси между мозъка и периферните нерви. В зависимост от нивото на увреждането, може да се загуби способността за адекватен отговор на стимули в определени области на тялото. При сериозни травми на гръбначния мозък като при спинални фрактури или компресия на нервни коренчета, се нарушава проводимостта на сигналите към мускулите. Това може да доведе до загуба на рефлекси, мускулна слабост и парализа. Загубата на рефлекси е често свързана с трайни функционални дефицити, които изискват медицинско наблюдение и лечение.

Автоимунни заболявания

Автоимунните заболявания, които водят до невропатия, включват състояния, при които имунната система погрешно атакува здравите клетки в нервната система. Един от най-често срещаните примери е синдромът на Гилен-Баре, при който имунната система атакува периферните нерви, предизвиквайки бързо начало на мускулна слабост, изтръпване и загуба на рефлекси. Синдромът на Гилен-Баре може да се развие след вирусна инфекция (като грип или стомашно-чревни инфекции) и обикновено води до парализа, която се подобрява с лечение.

Симптоми

Симптомите при арефлексия могат да възникнат постепенно с времето или да започнат внезапно в зависимост от подлежащата причина и тежестта на състоянието. Основните оплаквания включват:

• Мускулна слабост
• Нарушена координация
• Намалена чувствителност
• Изтръпване и мравучкане
• Липса на дълбоки сухожилни рефлекси 
• Чувство на дискомфорт или болка

В по-тежки случаи арефлексията може да бъде придружена от парализа или други неврологични нарушения, в зависимост от засегнатите нерви или структури.

Диагноза

При съмнение за арефлексия е препоръчително веднага да се консултирате с лекар. Обикновено първият специалист към когото трябва да се насочите е невролог, тъй като той най-добре може да оцени функцията на нервната система. При съмнение за специфични причини може да се направи консултация и с други специалисти като ендокринолог, инфекционист, ревматолог и други. При поставянето на диагноза арефлексия могат да се използват различни методи:

• Клиничен неврологичен преглед - оценка на сетивност, мускулна сила, чувствителност и координация.
• Оценка на рефлекси - рефлексите се изследват с помощта на неврологично чукче като се стимулират сухожилия в различни части на тялото. Основните рефлекси, които се изследват са: коленен, ахилесов, радиален, бицепсов и трицепсов.
• Електромиография (ЕМГ) - изследване, което измерва електрическата активност на мускулите и нервите, с цел оцени тяхната функция и да открие невромускулни заболявания.
• Магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ) – образни изследвания, с помощта на които могат да се открият структурни промени в гръбначния или главния мозък.
• Кръвни изследвания – за проверка на нива на витамини, изследване на възпалителни маркери, електролити, тиреоидни хормони, маркери за автоимунни заболявания и други.
• Лумбална пункция - представлява инвазивно изследване на ликвор. Извършва се обикновено при съмнение за някакъв вид невроинфекция или възпалително заболяване. 
• Генетични тестове - ако се подозира наследствена причина за рефлексия. 

Лечение 

При установяване на липсващи рефлекси е важно веднага да се започне лечение на подлежащото заболяване, за да се предотвратят трайни неврологични увреждания.  

Етиологично лечение

То цели излекуване на основното заболяване, довело да липса на рефлекси. Според най-честите причини за арефлексия, лечението може да включва следните методи.

• Периферна невропатия (диабетна, алкохолна, токсична) – контрол на кръвната захар, спиране на токсичните агенти като алкохол или медикаменти.
• Хипотиреоидизъм – заместителна терапия с левотироксин за възстановяване на нормалните нива на щитовидни хормони.
• Инфекциозни заболявания – специфично лечение с антибиотици, антивирусни или антипаразитни лекарства според причинителя.
• Дефицит на витамини – прилагане на витамин B1, B6, B12 или витамин E в зависимост от установената липса.

Симптоматично лечение

• Физиотерапия и рехабилитация - чрез специализирани методи и упражнения се цели активиране на мускулите, подобряване на кръвообращението, предотвратяване на контрактури и мускулна атрофия.
• Болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства - използват при съпътстваща болка или дискомфорт.
• Витамини от група B (B1, B6, B12) - подпомагат възстановяването на нервните клетки и подобряват нервната проводимост.