Медиатори

Химичните вещества, които осъществяват връзката между невроните и между нервните им влакна и ефекторните органи се наричат медиатори или невротрансмитери. Посредством медиаторите се осъществяват контактите в синапсите.

Всички соматични мотоневрони, всички преганглийни симпатикови и парасимпатикови неврони и постганглийни парасимпатикови неврони се означават като холинергични, тъй като отделят медиаторът ацетилхолин.

Ацетилхолинът се синтезира в аксоплазмата на крайните окончания на холинергичните нервни влакна от холин и ацетил-коензим А с участието на ензима ацетилтрансфераза, който се образува в тялото на неврона и достига до крайните окончания чрез аксонален транспорт. Холинът се доставя от екстрацелуларната течност. Пренасянето му в клетката става посредством транспортна система, която е зависима от натриеви йони и аденозинтрифосфат. Холинът представлява лимитиращ фактор в синтезата на ацетилхолина, който се съхранява във везикулите на крайните окончания. След освобождаването на ацетилхолина, се наблюдава твърде бързото му разграждане от ензима ацетилхолинестераза. Отделеният холин се връща обратно в крайните нервни окончания и се използва отново за синтезата на ацетилхолин. Синтезата и разграждането на ацетилхолина са аналогични на тези в нервномускулния синапс на скелетния мускул.

Постганглийните симаптикови неврони, които отделят норадреналин и по-рядко адреналин се означават като адренергични.

Синтезът на норадреналин започва в аксоплазмата на крайните нервни окончания и завършва във везикулите им. За синтезата се използва аминокиселината тирозин. Адренергичните нервни окончания приемат аминокиселината от екстрацелуларната течност, където тя постъпва набавена с храната или след образуването и в черния дроб от фенилаланин. Синтезата на норадреналин е многоетапен процес. В аксоплазмата се образува допамин, който се транспортира до везикулите и там от него чрез хидроксилиране се образува норадреналин. Отделеният норадреналин се инактивира по три възможни начина:
• Връщане обратно в адренеричните нервни окончания чрез активен транспорт- обратно захващане.
• Дифузия в околната среда.
• Разграждане от ензимите МАО (моноаминооксидаза) и КОМТ (катехол-орто-метилтрансфераза).

Отделеният норадреналин остава активен само няколко секунди, поради това, че обратното захващане и дифузията в околната среда се извършват много бързо. Адреналинът и норадреналинът от надбъбречната медула, попаднали в кръвта, са активни докато не проникнат в тъканите, където се разграждат от КОМТ. Затова техните ефекти са по-продължителни.