Социални фобии МКБ F40.1

Социалната фобия е диагноза, която обхваща широк спектър от социални страхове. Някои хора се страхуват само от специфични ситуации, като публично говорене или хранене пред хората. Други се страхуват от почти всички социални ситуации. При видовете социални фобии обаче, фокусът на страха е социалната ситуация. По-конкретно обхваща антропофобия и социална невроза.

При антропофобията е буквално страх от други хора, независимо от ситуацията, в която се срещат. Роднини, които са известни с това, че са добри и любящи, се възприемат като сериозно ниво на заплаха, също като непознати в претъпкан автобус. В зависимост от тежестта, антропофобията може да предизвика фобийна реакция, дори когато болният е в компанията на само един човек. В екстремни случаи, хората с антропофобия могат да се изолират напълно, общувайки с другите само чрез писма или електронни средства като електронна поща или текстови съобщения.

Както всички фобии, преживявания в миналото могат да увеличат риска от развитие на антропофобия. Ако засегнатият е бил жертва на насилствено престъпление или е преживял психологическо, емоционално насилие или тормоз, то това го прави по-чувствителен с по-голям риск да развият подобен страх.

Други неврологични или психични заболявания също могат да повишат риска. Например, хората от спектъра на аутизма често изразяват предпочитание да бъдат сами. Ако при подобни заболявания не се подходи с деликатен баланс между социалните контакти, може да се развие страх от хората. Нарушенията, които причиняват параноя, като шизофрения, шизоафективно разстройство или биполярно разстройство, също могат да бъдат изложени на повишен риск за развитие на антропофобия. За много хора обаче няма ясна причина относно появата на фобия.

Антропофобията обикновено причинява симптоми, подобни на останалите фобии. Наблюдават се:

• изпотяване
• зачервяване на лицето
• проблеми с дишането — задух
• ускорен пулс — тахикардия
• болният не е в състояние да говори или дори да формулира съгласувани мисли
• изпитват силна борба със себе си и огромно желание да напуснат ситуацията
• притесняват се, че околните ги оценяват строго — от стила на обличане до подбора на думи
• невъзможност да се установи зрителен контакт дори с близък приятел

Антропофобията често предизвиква и тревожност. В дните, предхождащи уговорена среща, болният може да има проблеми със съня. Понякога чувстват и физически стрес, като проблеми със стомаха или главоболие, докато мислят за предстоящото събитие. Възможно е да отменят уговорката в последния момент или дори да не се появят, без да кажат каквото и да било.

Не съществува конкретен тест, който да докаже фобия. За да се постави диагноза антропофобия, е необходимо човекът да отговаря на следните критерии и проведени изследвания:

• разговор с болния
• наблюдаване на поведението
• провеждане на медицински преглед
• проверка на документи от лекари при предходни прегледи

Когато не се лекува, антропофобията често се влошава с времето. Това, което започва като сравнително малък страх да бъдат заобиколени от непознати, може да ескалира, за да включи всяка група хора, дори близки приятели, и в крайна сметка да се стигне до социална изолация. Някои хора с тежка антропофобия напускат работа или училище и активно избягват да се срещат с хора.

Както всички фобии, антропофобията реагира добре на различни методи на лечение. Когато бъде диагностицирана на по-ранен етап, лечението може да включва само няколко кратки терапевтични сесии, по време на които болните ще се научат да заменят страховитите си мисли с по-положителни. Често се използва поведенческо обучение като систематична десенсибилизация, при която постепенно се излагат на по-силни въздействия.

Ако антропофобията е на късен етап, терапията отнема повече време. Изисква упоритост и по-дълго време, прекарано с психотерапевта, докато се постигнат резултати. Въпреки това, с много работа е възможно да се преодолее дори най-екстремният страх от хората.

За социална невроза се говори, когато клиничната картина на невроза е доминирана от страдание при социални контакти. Пациентите от този тип могат да бъдат сравнително щастливи, когато са сами или заедно със семействата си. Те се чувстват силно недееспособни, когато се срещат с други хора и особено зле, когато се сблъскват с групи, не са в състояние да се забавляват в такива ситуации и да показват своите качества. Следователно най-явният симптом на това разстройство е срамежливостта. Тъй като някои хора по природа са такава, тя може да остане незабелязана. В много случаи срамежливостта води до повече или по-малко блокиране в личностното развитие. При тежки случаи на социални фобии, комуникативното поведение става сериозно нарушено. Понякога това увреждане се проявява както при изпълнение на професионални задължения, така и при изпълнение на социални задължения. Нарушението става по-открито, когато ситуацията е по-взискателна или по-важна.